Гръцки езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гръцки езици
РазпространениеГърция, Кипър, Италия, По черноморското крайбрежие
Систематизация по Ethnologue виж

Елински езици (или най-общо гръцки езици) е обобщаващо название, термин от историческата лингвистика за целия клон от семейството на индоевропейските езици включващ различните форми, варианти и диалекти на гръцкия и античните му „побратими“. По съвременните и традиционни класификации, елинският клон има само една група и тя е гръцката езикова група; в този смисъл гръцки езици и елински езици са в повечето случаи синоними. [1][2] и като такъв се припокрива напълно с гръцки език. Терминът е уместен, за да се опише историческия контекст на други езици групирани с гръцкия (било днес или в античността), които са принадлежали в тази група и са били достатъчно обособени и отделни, както и неразбираеми за съответни говорители от различни езици.

Древногръцки и древномакедонски езици[редактиране | редактиране на кода]

Степента на близост или отдалеченост между древногръцкия и древномакедонския не е напълно определена. Терминът елински езици обединява тези две издънки на същия клон от индоевропейското езиково семейство. В този смисъл, древномакедонският език не е просто побратим или диалект на древногръцкия, а пълноправен език извън групата на гръцките диалекти[3][4]. Древномакедонският език няма общо със съвременните езици на Балканите. Бил е говорим език в Древна Македония през първото хилядолетие преди новата ера. Заменен е постепенно от настъпващия език на колонизацията – койне. През 4 век пр.н.е древните гърци използват койне, който става лингва франка на цялото Средиземноморие и напълно маргинализира древномакедонския[5]. От езика са останали само ограничен обем фрагменти, най-вече съдържащи лични имена[6]

Гръцките диалекти възникват въз основа на географска разделеност или колонизиране. Карта на старогръцките диалекти.

Еволюция на гръцките езици[редактиране | редактиране на кода]

Някои лингвисти продължава да използват обобщаващото понятие Елински език, макар и в по тесен смисъл, за да обхванат в обща рамка няколкото съвременни форми, които се възприемат като отделни езици[7][8] и за да се разграничат от термина „гръцки език“, който предполага съвременния гръцки език. Статут на отделен език най-често се приписва на цаконския език,[8] за който се смята че е единствен наследник на дорийския, а не на атическия, следван от понтийския и кападокийския от Анатолия[9]

Езикът грико или италийота от южна Италия също е неразбираем за стандартно-гръкоговорещите[10], за отделен статут се споменава и кипърският, макар това да е по-трудно доказуемо.[11] За сравнение, напълно разбираемият йеванически език (гръцки език на евреите в Гърция) се смята за отделен език по културно-религиозни съображения[11]. Гръцките лингвисти традиционно третират тези езици като диалекти на гръцкия език[12][1][13]

Езиково родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

Елински
Древногръцки
Йонийски-Атически


Новогръцки



Йеванически



Кипърски




Понтийски



Кримски гръцки (Мариуполитан)



Кападокийски (сплавен[14]



Гръко-романски (сплавен език)



Грико (повлиян от дорийския)




Еолийски (мъртъв)




Аркадокипърски (мъртъв; сходен на микенския?)



Памфилски (мъртъв)




Микенски (мъртъв)


Дорийски

Цаконски език (Койне повлиян от дорийския(?); на изчезване)




Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Древногръцкият е разклонение на Индоевропейското езиково семейство. Древният им вариант по всяка вероятност е бил близък на древномакедонския[15] и фригийския,[16], но връзките не са достатъчно ясни за да се направи сравнителен анализ. Древномакедонският и особено Фригийсйкият език често се разглеждат като сродни на тракийския, но със „силно гръцко влияние“.[17] Измежду индоевропейските езици с жив потомък се смята, че гръцкият е най-близко до арменския. [18][19][20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Browning (1983), Medieval and Modern Greek, Cambridge: Cambridge University Press.
  2. Joseph, Brian D. and Irene Philippaki-Warburton (1987): Modern Greek. London: Routledge, p. 1.
  3. B. Joseph (2001): „Ancient Greek“. In: J. Garry et al. (eds.) Facts about the World's Major Languages: An Encyclopedia of the World's Major Languages, Past and Present. (Online Paper)
  4. Linguist List // Архивиран от оригинала на 2012-02-18. Посетен на 2011-05-21.
  5. Eugene N. Borza (1992) In the Shadow of Olympus: The Emergence of Macedon, p. 94 (citing Hammond); G. Horrocks, Greek: A History of the Language and its Speakers (1993), ch.4.1.
  6. Michael G. Clyne, Sandra Kipp. Tiles in a multilingual mosaic: Macedonian, Filipino and Somali in Melbourne. Pacific Linguistics, 2006. ISBN 9780858835696. с. 21.
  7. бел. пр.: Когато говорещите не могат да комуникират, говорейки всеки собствения си език, става дума за два отделни и обособени езика на базата на взаимна неразбираемост
  8. а б Mosely, Christopher (2007): Encyclopedia of the World's Endangered Languages. London: Routledge, p. 232.
  9. Ethnologue: Family tree for Greek.
  10. N. Nicholas (1999), The Story of Pu: The Grammaticalisation in Space and Time of a Modern Greek Complementiser. PhD Disseration, University of Melbourne. p. 482f. (PDF Архив на оригинала от 2004-12-06 в Wayback Machine.)
  11. а б Thorsten Roelcke (2003), Variationstypologie.
  12. G. Horrocks (1997), Greek: A History of the Language and its Speakers. London: Longman.
  13. P. Trudgill (2002), Ausbau Sociolinguistics and Identity in Greece, in: P. Trudgill, Sociolinguistic Variation and Change, Edinburgh: Edinburgh University Press.
  14. бел. прев.: Сплавен език означава език съставен от паралелната употреба на два автономни езика, напр. гръцки и турски, от лица свободно говорещи и двата езика. Различава се от пиджин език, който е смесица от езикови форми събрана и използвана от лица неговорещи основно този език. Това смесване съхранява и двете езикови форми, лесно се разпознават думи и изрази към кой език принадлежат оригинално. Друг пример за такава сплав е испанско-американският Чикано, смесен език)
  15. Roger D. Woodard. „Introduction“, The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages, ed. Roger D. Woodard (2004, Cambridge University Press, pp. 1 – 18), pp. 12 – 14.
    Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 405.
  16. Johannes Friedrich. Extinct Languages. Philosophical Library, 1957, pp. 146 – 147.
    Claude Brixhe. „Phrygian“, The Cambridge Encyclopedia of the World's Ancient Languages, ed. Roger D. Woodard, Cambridge University Press, 2004, pp. 777 – 788), p. 780.
    Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 403.
  17. Philip Baldi. An Introduction to the Indo-European Languages. Southern Illinois University Press, 1983, p. 167.
  18. James Clackson. Indo-European Linguistics: An Introduction. Cambridge University Press, 2007, pp. 11 – 12.
  19. Benjamin W. Fortson. Indo-European Language and Culture. Blackwell, 2004, p. 181.
  20. Henry M. Hoenigswald, „Greek“, The Indo-European Languages, ed. Anna Giacalone Ramat and Paolo Ramat (Routledge, 1998 pp. 228 – 260), p. 228.
    BBC: Languages across Europe: Greek

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]