Гуанчи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гуанчи
Bencomo.jpg
Статуя на Бенкомо в Канделария.
Общ брой Неизвестен
Значителен
брой в
Канарски острови
Език Гуанчи (език), Силбо гомеро, Канарски испански
Религия Анимизъм (Митология на гуанчи)
Сродни етно групи Бербери

Гуанчите са берберското аборигенно население на Канарските острови. Смята се, че са мигрирали към архипелага ок. 1000 г. пр.н.е. или преди това. Макар днес да се смята, че гуанчите не съществуват като отделен етнос, следи от културата им могат да се открият в обичаите и традициите на Канарите. Сред тях е силбо, езикът чрез подсвиркване на остров Гомера. Гуанчите били единственото коренно население на островите от Макаронезия, включително Азорите, Кабо Верде, Мадейра и Дивите острови, които не са срещани в никоя коренна култура преди пристигането на европейците на тези острови.

При идването на испанците през 1402 г. островите били гъсто населени с около 20000 души. Местните наричали себе си "винчери" , което на техният език значи "родени тук". Според сведенията на испанските хронисти местните били снажни високи до 2 метра широколики с подчертани очни орбити хора, но красиви. Населението било смесено - повечето били тъмнокожи , но имало и руси и червенокожи със сини очи. В цивилизационното си развитие били в каменният век - не познавали металите, основните им оръжия били каменните брадви и дървените копия. Научните изследвания върху намерените мумии в пещерите на островите показват, че древните са били високи дългоглави кроманьонци появили се тук преди около 30000 години. Намерени са на остров Феро множество гравирани символични йероглифи напомнящи древнокритската писменост по мегалитните пирамиди Гуимар построени от Гуанчите [1]. Много интересен е езикът на Гуанчите от остров Гомера, силбо най-вече, защото там най-дълго се запазват местните особености най-кратко казано. Местните можели да разговарят по между си чрез "свиркане" на разтояние 14 км. И това не са някакви сигнали, а жив разговорен език, на който може да се сплетничи колкото ти е угодно. Гуанчите се обличали в червено-оранжави кожи. Някои ги причисляват към изчезналата митологична подраса на мехтоидите, която в праисторически времена населявала северноафриканския Магреб, и откъдето според редица и спекулативни хипотези придошла уникалната цивилизация и култура на Древен Египет. Жителите на островите нямали никакво понятие от корабоплаване и очевидно били прекарали хилядолетия в пълна изолация, твърдо убедени, че са единствените хора на света. Но въпреки това те имали добре изградена обществена система с крал, аристокрация, простолюдие.

Интересни са антропологичните характеристики на гуанчите. Те спадат към т.нар. мехтоиди, т.е. изчезнала подгрупа на европеидната раса, която по време на последния ледников период слиза през Пиренейския полуостров към Сахара, и е свързвана в по-малка или по-голяма степен от някои с късната палеолитна и мезолитна атерийска култура, просъществувала в периода от 90-те до 20-те хил. години пр.н.е. около планината Атлас. Според несигурните сведения на Плиний Стари, по време на пътуването на Ханон Мореплавателя, островите били необитаеми и в руини.По сведенията на испанските завоеватели, гуанчите се прехранвали със земеделие и скотовъдство и не познавали металодобива. Делели се на съсловия, имали общ съвет. Гуанчите отглеждали огромните пастирски кучета порода Кабардино.

По време на испанското завоевание (1402-96), водени от Бенехаро, оказват съпротива на нашествениците. В боевете наравно с мъжете се биели и жените. Една дълга трагична 80 годишна война на унищожение, през която армията на Гуанчите намаляла от 14000 до 600 души. През следващите години, по-голяма част от гуанчите са претопени или отведени в робство. Останалите само около 2000 жени, старци и деца на островите постепенно се смесват с испанците, от които приемат християнството и губят езика си.

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гуанчи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.