Губайдулла Чингисхан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Губайдулла Чингисхан
наследствен казахски принц и руски офицер
Роден: 19 май 1840
Ханска квартира на Букеевска орда, Русия
Починал: 14 март 1909
Ялта, Русия

Губайдулла Джангир Букеев Чингисхан е наследствен казахски принц от Букеевската орда на рода на Чингиз хан. Руски офицер, генерал от кавалерията, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Губайдулла Чингисхан е роден на 6 май 1840 г. в ханската квартира на Букеевската орда, Русия. Етнически казах и най-малкият син на последния хан на Букеевското ханство. Потомък на Чингиз хан.

Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус в Санкт Петербург. Действителна военна служба започва с военно звание корнет в Лейбгвардейския Казашщи полк. Със звание ротмистър служи в Донската казашка войска. От 1867 г. е офицер за особени поръчения при Оренбургския генерал-губернатор. Полковник от 1868 г.

През 1869 г. по негова молба император Александър II му разрешава да прибави към своята фамилия още една-Чингисхан като свидетелство, че е негов наследник. Фигел-адютант от 1871 г. Работи в Телеграфния департамент.

По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник на движението на телеграфната кореспонденция на Действуващата Руска армия на Балканския полуостров. По време на обсадата на Плевен се проявява при превземането на редута при Гривица, за което е награден със Златно оръжие „За храброст“ (заповед по Действуващата армия № 177/30 септември 1877 г.). От януари 1878 г. е повишен в звание генерал-майор.

След войната служи в Министерството на вътрешните работи и се занимава с въпросите на Киргизия и Туркестан. Извършва замяната на татарския с казахски език в Киргизия. Последователно е повишен в звание генерал-лейтенант (1888) и генерал от кавалерията (1894). Уволнява се от армията по свое желание.

Умира през 1909 г. и е погребан в мюсюлманското гробище на Ялта. На бялата мраморната стена в Кремъл е изсечена неговата фамилия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Млеченков М. Военно-полевите телеграфни части през Руско-турската война 1877-1878 г. и приносът им за зараждането на гражданските съобщения в България, Издателство на Русенкия университет „Ангел Кънчев“, Рс., 2001, с. 19