Гугутка
- За село Гугутка в Област Хасково вижте Гугутка (село).
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
| Гугутка | ||||||||||||||||||||||
 Streptopelia decaocto |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Streptopelia decaocto(Frivaldszky, 1838) |
||||||||||||||||||||||
Гугутката (Streptopelia decaocto) е постоянна птица от семейство Гълъбови, разпространена по много места, включително България. Един от най-големите колонизатори на птичия свят. В Европа е описана за първи път в България през 1838 г. в покрайнините на Пловдив от Имре Фривалдски.
Съдържание |
Таксономия[редактиране]
Има два подвида
- S. d. decaocto: Европа, Мала Азия, Туркестан и Северен Китай, Южна и Североизточна Африка, Израел, Ирак, Иран, Индия, Шри Ланка и Западен Китай.
- S. d. xanthocyclus: Мианмар и Източен Китай.
Физически характеристики[редактиране]
Малка птица със сиво оперение, като гърбът е по-тъмен. На крилата има синьосиви петна. Върховете на опашните пера са бели. Под тила минава тънка дъга от черни пера. Краката са къси и червени. Очите и човката са черни. Няма полов диморфизъм. Може да лети със скорост до поне 60 км/ч. Дължина: 31-34 см, тегло: 170-240 г, размах на крилете: 48-56 см.
Разпространение[редактиране]
Отначало е разпространена само в страните с топъл климат от Югоизточна Европа до Япония. През 20 век обаче тя се заселва в останалата част от Европа, като достига Унгария през 1932, Германия през 1943, Холандия през 1947, Дания през 1950, Белгия и Норвегия през 1952 и Великобритания през 1960. Гнезди и на Скандинавския полуостров северно от Северната полярна окръжност. Случайно достига Бахамите през 70-те години на 20 век и през 1982 г. е вече пристигнала във Флорида. Забелязани са големи колонии в Южна и Централна Алабама, но в САЩ най-голяма е числеността на вида във Флорида. В Европа е слабо застъпена на Пиренейския полуостров, като на континента има 4-15 млн гнездещи двойки. В Дания те са около 500 000.
Местообитание[редактиране]
Гнезди и зимува по паркове, градини и селскостопански дворове.
Начин на живот и хранене[редактиране]
Предимно растителнояден вид. През зимата може да се образуват големи ята там, където има хранителни запаси от зърно, например по силози и дворове. Обича царевица и пшеница, както и хранителни отпадъци. Храни се и с насекоми.
Разпознава се по характерната песен: гу-гуу-гу, гу-гуу-гу. Общителен вид, който не се страхува да живее край хора.
Размножаване[редактиране]
Моногамни птици. Гнезди по дървета, високи храсти и човешки постройки, като прави рехави гнезда от клонки. Понякога гнезди на необичайни места като светофари. Размножителният период обхваща месеците от февруари до октомври. Отглежда от 1 до 6 поколения годишно, като двамата родители мътят 2 яйца средно по 20-21 дни. Яйцата са бели и имат дължина средно 31 мм. Малките напускат гнездото на 16-18-ия ден.
Допълнителни сведения[редактиране]
Смята се, че е изходен вид или един от видовете използвани при създаването на домашната гугутка с която се кръстосва успешно и в естествени условия.
Източници[редактиране]
- ↑ BirdLife International (2009). Streptopelia decaocto. 2009.2 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2009. Посетен на 30 март 2010 г..
