Гуидо д'Арецо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Статуя на Гуидо д'Арецо на площада в Арецо

Гуидо д’Арецо (991/992 – ок. 1050) е един от най-големите музикални теоретици на Средновековието. Той се смята за основоположник на съвременната музикална нотация (петолинието), с която заменя невмената нотация. Неговият труд Micrologus е вторият най-широко разпространен трактат по музика през Средновековието (след трактатите на Боеций).[1]

Роден в Италия, той получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. Според скорошно проучване трактът Micrologus е датиран от 1025 или 1026 година. Рождената му дата се предполага, че е около 991 или 992 гforkd, тъй като Гуидо посочва в писмо, че е на тридесет и четири години, когато съставя своя труд.[1]

Докато е в манастира в Помпоза, д’Арецо забелязва трудността, която певците изпитват при запомнянето на Грегорианските песнопения. Тогава измисля метод, с помощта на който да накара певците да заучават нови песнопения за по-кратко време. Бързо става известен и в други части на Италия. Това обаче поражда завист сред другите монаси и около 1025 гforkd той се премества в Арецо, за да обучава певците от катедралата в града.[1]

По време на пребиваването си в Арецо, Гуидо въвежда праобразецът на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които съответства на определен тон, отбелязан в началото ѝ с буква. Върху линиите и между тях поставя невмите, които вече много по-точно посочват височината на тоновете. С течение на времето невмите се трансформират в квадратни ноти, които впоследствие придобиват днешната си овална форма. В теоретичната си дейност Гуидо винаги се ръководел от практическите нужди на музикантите. За най-лесно запомняне на мелодията той въвежда последованието от шест степени (хексакорд) и обозначава всяка една от тях със сричка. Сричките ut, re, mi, fa, sol, la. са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, в който певците молят да бъдат предпазени гласовете им.[1]

UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes

По-късно към тях се добавя и обозначението на тона „си” (то се получава от първата сричка в седмия стих Sancte Ioannes), а ut се заменя с по-благозвучното „до”. Micrologus, написан в катедралата в Арецо и посветен на епископа Тедалд, съдържа новия метод на преподаване на Гуидо. Привлякъл вниманието на Папа Йоан XIX, Гуидо получава покана да замине за Рим и да покаже новата си нотация и педагогическия си метод. Най-вероятно това се случва през 1028 година. Климатът в Рим обаче не му понася и след известно колебание той се установява в един манастир близо да Арецо, където се смята, че остава до края на дните си.[1]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д ((bg)) Лилия Крачева - „Творци и творби“, София, 2006