Гулянци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гулянци
България
Red pog.png
Гулянци
Област Плевен
Red pog.png
Гулянци
Общи данни
Население 3 424 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 3 207 (НСИ)
Землище 70,079 km²
Надм. височина 18 m
Пощ. код 5960
Тел. код 06561
МПС код ЕН (Пл)
ЕКАТТЕ 18099
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Гулянци
Лъчезар Яков
(БСП)
Центърът на Гулянци

Гуля̀нци е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен, в близост до град Никопол. Градът е административен център на община Гулянци.

География[редактиране | edit source]

Гулянци е малък град, недалеч от гр. Плевен (на около 34 км). В близост до Гулянци са селата: Милковица (2-3 км на югоизток), Брест (8 км на запад), Комарево (8 км на запад), Крета (5 км на запад). Други села от общината са Гиген, Долни вит, Сомовит, Дъбован, Загражден, Ленково и Шияково, Искър.

История[редактиране | edit source]

Р.Вит при Гулянци

Гулянци е наследник на римския военен лагер Utus, възникнал на левия бряг на Утус (тракийско наименование на р. Вит), като крайпътна станция на крайдунавския път. Турците наричат селището Гюлян (от „роза“) заради белите и алени трендафили, отрупвали дворовете и околностите му. С течение на времето наименованието се трансформира в Гюлянде, Гюлянци, до сегашното Гулянци.

На 4 септември 1974 г. с Указ № 1942 на Държавния съвет на Народна република България Гулянци е обявен за град. Сбъдва се отколешната мечта на поколения, които с труда си изграждат и оформят Гулянци от малко селце в добре развито българско селище от градски тип. През 1974 г. Гулянци е център на малка община, в която влизат: Ленково, Шияково, Крета и Дъбован.

На 5.12.1977 г. се обособява селищна система Гулянци с 9 селища: Гиген, Брест, Дъбован, Загражден, Милковица, Ленково, Долни Вит, Сомовит, Гулянци и 3 пълномощничества: Искър, Крета и Шияково. С Указ на Държавния съвет № 2295 от 26.12.1978 г. Гулянци става административен център на община, включваща 12 кметства.

Религии[редактиране | edit source]

Православие, малка част са протестанти.

Има и християнска баптистка църква. Църквата в Гулянци се е родила чрез момиче на име Тодорица Маринова Нейкова, която е била на 11 години. Смята се, че това се е случило през 1914 г. В Гулянци е идвал мисионер на име Авраам Барба, който е бил пастир в с. Мъртвица (дн. Подем), на 10 км от Гулянци. Църквата се е събирала в дома на Линка. Всяка неделя няколко човека са ходили пеша до с. Мъртвица. От 1918 г. решават да се събират в Гулянци. Групата започва да расте. Започнали да ги посещават и други пастири. През 1923 г. в гр. Гулянци е проведен конгрес на баптистките църкви в България. Той се е състоял в двора на къщата, където са се събирали. Имало е и много гости от чужбина. До 1944 г. църквата се е развивала много добре, но с идването на комунистите на власт църквата е била затворена. Няколко семейства са се събирали в домовете си. Така продължило до 1990 г. До 2003 г. църквата се събира в дома на сем. Нейкови. През 2002 г. е започнат строеж на нова сграда с помощта на църква Хайтс в щата Тексас, САЩ. През 2003 г. се пренасят в помещение на новата сграда, а на 19.09.2004 г. църквата е официално открита. В момента нейният пастор е Иван Василев.

Политика[редактиране | edit source]

Здравеопазване[редактиране | edit source]

Здравното обслужване в общината се извършва от семейни лекари и стоматолози, Медицински център І "д-р Александър Войников" ЕООД и МБАЛ Гулянци ЕООД. Доболничната помощ е изградена в съответствие с областната здравна карта и покрива потребността за предоставяне на специализизирана медицинска помощ на територията на общината.

В здравните служби общинска собственост на територията на общината работят 9 общопрактикуващи лекари и 7 стоматолози. В сградата на МЦ І ЕООД, Гулянци се намират 3 кабинета за индивидуална практика за първична медицинска помощ и 1 стоматологичен кабинет. На територията на Гулянци работят в сграда общинска собственост 2 стоматолози и в частен кабинет - 1 стоматолог. Медицински център І "д-р Ал. Войников" ЕООД работи с високо квалифициран персонал и осъществява дейността си в 9 кабинета /очен, вътрешен, акушеро-гинекологичен, детски, уши, нос и гърло, хирургичен, психиатричен, неврологечен, манипулационна/. Основните цели на Медицинския център съответстват на ценностите на националната здравна политика за предоставяне на извънболнична медицинска помощ отговаряща на критериите и правилата за добра медицинска практика. На територията на общината има филиал на Центъра за спешна медицинска помощ, Плевен.

Болничната помощ е представена от МБАЛ-Гулянци ЕООД в която разполага с 4 отделения с 50 болнични легла /вътрешно неврологично, детско, отделение за физикална терапия и рехабилитация/, модерни рентгеново отделение и клинична лаборатория, приемни кабинети и болнична аптека. В болницата работят 11 висококвалифицирани лекари с една и две медицински специалности и консултанти - двама професори и двама доценти. МБАЛ-Гулянци ЕООД отговаря на европейските критерии за болница като сграден фонд, персонал и медицинска техника, което ще позволи развитие на болничния сектор на територията на общината.

Образование[редактиране | edit source]

През 1818 г. е открито българско училище в зимника на Цени Спасов от Долна Митрополия с преподавател свещеник. По нареждане на турските власти по-късно е закрито. Българско училище отново е открито през 1828 г.

Помещавало се в зимник. Учител бил някой си Наум. През 1868 г. била построена първата училищна сграда с доброволен труд на населението. За строежа дошли строители от Балкана. Първият учител с третокласно образование бил Сава Николов от Плевен. До 1895 г. учениците се обучавали от учител, който водил 4 слети отделения. В обучението му помагали по-големи ученици от 4-то отделение. Книгите се закупували със средства, събирани от дарения, изнесени вечеринки, както и дарени от учители. За физкултурен салон служел зимникът на Георги Лупаров. По-късно за тази цел били използвани стаи от училището.

През 1895-1996 г. в Гулянци идват Петър Кръстанов и Пенчо Бакърджиев. През 1898-1999 г. в селото идва Мара Жекова със завършено средно образование. По-късно тя се омъжва за Петър Кръстанов и се установяват в Гулянци. През учебната 1912-1913 г. учителският персонал се увеличава на 6 души. През 1920-1921 г. се откриват и 2 класа – непълна прогимназия с І и II клас .

Първи учители в новооткритата гимназия са били Георги Войников от Плевен и Недялка Донева от Велико Търново. На следната 1921-1922 г. учителският персонал в селото нараства на 11 души - 7 в първоначалното учелище и 4 в прогимназията. За учители в прогимназията са назначени Драган Грънчаров от село Соволяно-Кюстендилско , редовен прогимназиален учител. За редовни първоначални учители са назначени Опро Опров от Гулянци, Кунка Гетова от Плевен и Светлана Мирджева от гр. Кукуш.

Учебните занимания продължават да се водят в двете класни стаи и в частни къщи. През 1930 г. в с. Гулянци е построена нова училищна сграда на 2 етажа и 10 учебни стаи. През 1931 г. училището станало основно . То обаче не било достатъчно за 14 паралелки. Част от учениците продължават обучението си в старата училищна сграда. Същата година била открита и ученическа трапезария,издържана от наем на училищния салон и представления, изнасяни от учители и ученици.

Построяването на училището било съпроводено с много борби между местните богаташи, които се борели за запазване на своите лични интереси, и прогресивни хора като Преслав Каменов – главен учител, Георги Попов – председател на училищното настоятелство, бедните и малоимотни хора. На събрание учителят Преслав Каменов предложил да се разоре целината отсам и оттатък река Вит от малоимотни селяни на изполица и с получените приходи да се построи ново училище. Същият бил подкрепен от тогавашния председател на училищното настоятелство Георги Попов и цялото учителство. Против предложението се обявили кметът на селото и някои богаташи, като Субашелови, Манови, Личеви и други. Те заплашвали Преслав Каменов, гонели орачите от нивите. Селяните трябвало да орат нощем. От засетите рапица, цвекло и царевица за 5 години получили 1500 000 лева. През 1923 г. Преслав Каменов отишъл в Министерството на народната просвета и взел разрешение за строеж на нова училищна сграда. За учебната 1930-1931 г. училищната сграда била готова за учебни занятия. Днес сградата напомня на по-възрастните жители на град Гулянци за Преслав Каменов и те са му благодарни. През 1936 г.под ръководството на учителя Стойко Тодоров започва издаването на ученически вестник „Дунавска песен„. От 1938 г. в селото се открива земеделско училище, което просъществувало до 1948 г. До 1941 г. поради липса на достатъчни учебни стаи заниманията се водят с 15 паралелки полудневно. Направена е постъпка за построяване на нова училищна сграда, но поради започналата Втора световна война всичко остава в застой и чака по-благоприятни времена. През 1948 г. с доброволен труд е построена прогимназия на 2 етажа и ученически стол. Директорите на 2-те нови ученически сгради били Драган Грънчаров, Стойко Тодоров, Екатерина Бондокова, Петър Нейков и Велко Велков. До 1958 г.училището няма име. По предложение на учителския колектив изпълнителният комитет на народния съвет в с. Гулянци взема решение училището да носи името на поета Христо Смирненски – протокол №17 от 23 септември 1958 г. Патронният празник на училището да се чества на 29 септември - рождената дата на Христо Смирненски. През 1971 г. на 24 май е отпразнувана 100-годишнината на основното училище.

С указ на Държавния съвет №1942, обнародван на 17 септември 1974 г., с. Гулянци е обявено за град. От учебната 1981/82 г.училището се преобразува от Основно в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ) „ Христо Смирненски „. Същата година са приети първите 6 годишни първокласници с учителки :Зинка Габърска и Николина Герасимова и първия прием на 9 клас, директор Станислав Косаков и зам.директор Славейко Йорданов. През учебната 1982-83 г. започват да учат и първите 10 класове .

На 5 август 1982 г. е направена първата копка за изграждането на 26-класно училище. Новата училищна сграда на СОУ е открита през 1985 г. Директор е Данаил Георгиев, заместник-директори - Парашкев Георгиев и Валентина Цветанова. Първият випуск с пълен курс на обучение (1-11 клас) завършва през 1990 г. с 1 паралелка за водачи на категория „Т” и „ С” и 1 икономическа. Класни ръководители са Валентина Николова и Никола Тончев.

Екология[редактиране | edit source]

Околната среда в Община Гулянци се отличава с естествено разнообразие и силно изразена съхраненост на природните дадености. Това е от изключително значение за отношението към природата, гарантиращо непрекъснат стремеж към осъществяване на дейности, подпомагащи опазването на природната среда чрез разумни и постоянни грижи за въздуха, водите, почвите, защитените територии и биологичното разнообразие.

Сред редките и застрашени видове в района се срещат кокичето (Galanthus nivalis), горската съсънка (Anemone sylvestris), мехурката (Utricularia vulgaris), и др. Ендемит за района е дегеновият скален копър (Seseli degeni).

Сред горската растителност преобладават предимно акация, топола и сребролистна липа.

Фауната на територията на общината е съставена предимно от широко разпространени в страната видове. Това се наблюдава при безгръбначните, рибите, влечугите и земноводните и бозайниците. Характерно е участието на някои "степни" видове, особено сред насекомите (например паяците от род Lycosa, някои скакалци, като житното пиле (Bradypus dasypus) и др.).

Птиците се отличават с най-голямо разнообразие. Срещат се и някои петрофилни видове, застрашени в национален мащаб, като черен щъркел (Ciconinia nigra), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Орел_змияр (Circaetus gallicus), a доскоро и египетския лешояд (Neophron percnopterus) и др.

На територията на общината няма индустриални и екологични замърсители и замърсяване на околната среда, района e екологически чист и подходящ за здравословно обитаване.

Забележителности[редактиране | edit source]

Ежегодно в Гулянци се провеждат панаирни дни в последните петък, събота и неделя от май.

Всяка година на 4 септември се отбелязва обявяването на селището за град.

Родени в Гулянци[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]