Гунар Исаксен
Гунар Ингвалд Исаксен (на норвежки Gunnerius Ingvald Isachsen) (3 октомври 1868 - 19 декември 1939) норвежки военноморски офицер, полярен изследовател, морски топограф.
Съдържание |
Ранни години 1868-1898 [редактиране]
Роден през 1868 в Дрьобак, Норвегия и прекарва детството си там. Баща му е морски капитан. След завършване на средното си образование през 1888 отива да учи в Норвежката Военна академия. Практическите занятия в Академията се провеждат на известния кораб "Фрам" използван през 1893-1896 от Фритьоф Нансен към Северния полюс. През 1891 завършва морската академия с чин лейтенант и служи във военноморския флот. Силно заинтересован от полярните изследвания през 1898 взема курсове в морската обсерватория във Вилхелмсхафен, Германия и в института по морски изследвания в Берген, Норвегия, които го подготвят като отличен морски топограф.
Полярни експедиции 1898-1902 и 1906-1910 [редактиране]
От 1898 до 1902 взима участие като топограф в арктическата експедиция на Ото Свердруп на кораба "Фрам" в Канадския Арктичен архипелаг. От май до септември 1899 самостоятелно изследва част от остров Елсмиър на юг от Бей фиорд () - полуостровите Ронес () и Свенсен (). През май 1900 самостоятелно изследва част от североизточния бряг на остров Амунд Рингнес. От април до юни 1901 обикаля островите Амунд Рингнес (6500 км2) и Елеф Рингнес (13400 км2). Открива протока Хенриксен (, между Амунд Рингнес на север и остров, Корнуол на юг), протока Хасел (, между Амунд Рингнес и Елеф Рингнес). На юг от Елеф Рингнес открива остров Кинг Кристиан (645 км2, ) и протока Дейниш Стрийт между тях и п-ов Исаксен (, северозападната част на Елеф Рингнес) с нос Исаксен ().
От 1906 до 1910 ръководи топографска и батиметрична експедиция на Шпицберген, финансирана от принца на Монако Албер. През лятото на 1906 пръв пресича северозападната част на остров Западен Шпицберген и открива платото Холтедал (1340 м). Изследва и планините на остров Земя принц Карл (височина до 1084 м). През 1907 и 1910 картира северозападната част на архипелага.
Следващи години 1910-1939 [редактиране]
Между двете си полярни експедиции през 1903-1905 участва във Френския чуждестранен легион в Алжир.
През 1911 посещава Русия и Япония. Същата година закупува ферма в Централна Норвегия, където живее до края на живота си. През 1914 пожар във фермата му унищожава всичките му книги, документи и карти, събрани по време на полярните му пътешествия. До 1917 работи като държавен служител на заплата. През 1914 е делегат на норвежкото правителство за подписване на договора за Шпицберген, а през 1919 - на Парижката мирна конференция.
През 1922 извършва топографски картирания на Фарьорските о-ви и в Исландия, през 1923 и 1924 - участва в експедиция в Източна Гренландия, а през 1926-1927 - в специална китоловна експедиция в море Рос.
През 1923 е назначен за директор на Норвежкия морски музей в Осло, през 1929-1930 е китоловен инспектор на правителството в Антарктика.
Женен е два пъти през 1903 и 1916, като от първия си брак има три деца, а от втория – пет.
Умира от сърдечен удар във фермата си на 19 декември 1939 на 71-годишна възраст.
Памет [редактиране]
Неговото име носят:
- връх Исаксен () на остров Елеф Рингнес в Канадския Арктичен архипелаг;
- ледник Исаксен () в източната част на остров Елсмиър в Канадския Арктичен архипелаг;
- нос Исаксен () на източния бряг на остров Виктория в Канадския Арктичен архипелаг;
- нос Исаксен () най-северната точка на остров Елеф Рингнес в Канадския Арктичен архипелаг;
- плато Исаксен () в западната част на на остров Западен Шпицберген в архипелага Шпицберген;
- полуостров Исаксен () в северозападната част на остров Елеф Рингнес в Канадския Арктичен архипелаг;
- полярна станция Исаксен () в западната част на остров Елеф Рингнес в Канадския Арктичен архипелаг;
- река Исаксен (устие, ) на остров Елеф Рингнес в Канадския Арктичен архипелаг, вливаща се в Северния ледовит океан в близост до полярната станция Исаксен.
Източници [редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 321. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 396, 398-399 http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gunnar Isachsen“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |