Гурково
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гурково.
| Гурково | |
  | |
 | |
  Гурково  Гурково  Гурково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2999 души[1] (15 март 2024 г.) 51,4 души/km² |
| Землище | 58,323 km² |
| Надм. височина | 350 m |
| Пощ. код | 6199 |
| Тел. код | 04331 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 18157 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Гурково Кънчо Папазов (независим политик; 2023) |
| Адрес на общината | |
| ул. Ал. Батенберг 3 тел.: 2260, 2884 gurkovo_obs  abv.bgwww.gurkovo.bg | |
| Гурково в Общомедия | |
Гу̀рково е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област и е в близост до град Николаево. Градът е административен център на община Гурково. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3022 души по настоящ адрес и 3117 души по постоянен адрес.[2]
През 19 век има двойно име Хайнито,[3] (също Хаиното или Хаинето[4]), откъдето произлиза името на прохода Хаинбоаз, и Колупчии. През 1906 г. е преименувано от Колупчии на Гурково, а между 1940 и 1947 г. е Генерал Гурково.
География[редактиране | редактиране на кода]
Общината се намира в Централна България, заключена между Стара планина и Средна гора, в източния край на Розовата долина. През територията на общината преминават 2 реки – Радова и Лазова. На нейна територия също се намира яз. „Жребчево“, подходящ за риболов, къмпинг, почивка и разтуха.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 4 септември 1974 г. село Гурково е обявено за град.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 2007 българи и 626 цигани.[5]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Гражданите на Гурково са православни християни по традиция. Към 2000 г. църквата в градчето е реставрирана, но се пази по-скоро като сграда, която удостоверява местната религия, отколкото като действащ храм.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Най-голямото предприятие в града е „Булметал“, което се занимава с изработката на метални кутии, флакони и т.н. Важно място в икономиката на града заемат и дърводобивът и дървообработката, като част от суровия дървен материал се изнася за чужбина. Има държавно горско стопанство.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище „Войвода Генчо Къргов“
- СУ „Христо Смирненски“
- Общинска администрация Гурково
- Детска Градина „Латина"
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
Паметници[редактиране | редактиране на кода]
- Паметник на Генерал Гурко
- Паметник на жителите на тогавашното село Колупчии, дали живота си по време на балканските войни
- Паметник на Войвода Генчо Къргов
- Паметна плоча по повод Освобождението
- Паметна плоча за мястото на сбирки на Генерал Гурко
Статуи[редактиране | редактиране на кода]
- Каменна статуя на Дева Мария
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 4 септември 1974 г. село Гурково е обявено за град. Денят е празник на града.
Фестивалът Балканът пее и разказва се провежда на ротационен принцип в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
Ежегодно се провежда „магарешко рали“ – състезание с магарешки каручки. Преди 10 ноември 1989 г. ралито се провежда на 9 и 10 септември, когато се организира и традиционен събор, празник на градчето. След промените ралито е изместено около 1 седмица назад (обикновено на 3 септември).
Празник на розата и избор на „Мис Роза“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Генчо Къргов, войвода на хайдушка чета (*1803 – †1883) a)
- Стефан Николов Заралията (†1876) – поборник от четата на Таньо войвода.
- Веселин Куртев – художник
- Илия Тодоров – художник
- Иван Цонев – кинооператор и режисьор
- Стоян Богданов – историк, бивш преподавател във ВТУ.
- Петър Мирихин – потомък на избягал от Русия белогвардеец; фамилията Мирихини е спомената в романа „Тихият Дон“.
- Маргарита Михнева – журналистка, гурковска снаха (бивш съпруг Петър Михнев)
- Жана Жекова – моден дизайнер
- Иван Раднев – шампион по борба
- Петър Михнев – спортен деец
- Стоян Петров – певец, участник в Music Idol
- Златомир Иванов (Златко Баретата)
- Митю Митев (Мутата) - професионален боксьор
Литература:[редактиране | редактиране на кода]
- „Войводата Генчо Къргов“, исторически разказ, публикуван в „Спомени“ на Михаил Греков, изд. на ОФ, София, 1971, също и в „Как ние освобождавахме България“, Михаил Греков, том 2, стр. 131 – 200, изд. на ОФ, София, 1990.
- Тодоров, Васил Драганов. „История на Гурково“. Ботевград, 2001 г. ИК „Ариадна 93“, ISBN 954-90986-1-3
Други[редактиране | редактиране на кода]
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Градът има футболен клуб ФК „Единство“, чийто отбор се състезава в регионалната група. Клубът и градът разполагат с добре затревен футболен стадион и поддържано изкуствено игрище за футбол. Отборът играе своите футболни срещи на стадион „Градски“, който е с капацитет от 5000 седящи места.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Културно-просветно дружество Родно Лудогорие – Списък на четниците на Таньо Войвода Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.
- ↑ Словото – Захари Стоянов, Записки по българските въстания, Глава IV. Въстанието в 1875 година
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
