Густав Хайнеман
|
||||||||
Густав Валтер Хайнеман (23 юли 1899 - 7 юли 1976) е немски политик. Той е министър на вътрешните работи от 1949 до 1950, министър на правосъдието от 1966 до 1969 и президент на Федерална Република Германия (ФРГ) от 1969 до 1974. Той е известен със своята широкоскроеност и респект към студентските протести през 1968.
[редактиране] Политическа кариера
По времето на Ваймарската република Хайнеман е член на Християно-социалните народни служби. След края на Втората световна война той е един от основателите на Християн-демократически съюз (CDU) и става кмет на града Есен. Министър на вътрешните работи е в първия кабинет на Конрад Аденауер. През 1950 той напуска правителството, а CDU напуска през 1950, за да образува Всегерманската народна партия. През 1957 той, заедно с повечето от членовете на своята партия, се съюзява с Германската Социал-демократическа партия (SPD). В тази коалиция (1966-69) той е министър на правосъдието.
През 1969 Хайнеман става първият член на SPD, избран за бундеспрезидент на Германия.
Неговата дъщеря Ута Ранке-Хайнеман се кандидатира неуспешно за президент през 1999. Президентът, избран тогава, е Йоханес Рау, който е съпруг на внучката на Хайнеман (племеницата на Ута Ранке-Хайнеман) Христина Делиус.
Наградата "Gustav-Heinemann-Friedenspreis" (Награда за мир Густав Хайнеман) се дава на книга, която е допринесла най-много за световен мир.
| Хайнрих Любке | → | Президент на Германия (1 юли 1969 – 30 юли 1974) | → | Валтер Шел |
|
|||||||