Гърмящ живак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гърмящият живак (живачен фулминат) — Hg(CNO)2 е иницииращо взривно вещество, сол на фулминовата киселина. Представлява бял или сив кристален прах, неразтворим във вода. Открит е през 1799 г. от английския химик Хоуард.

Характеристики[редактиране | edit source]

  • Плътност — 4,3 г/см3.
  • Сладък металически вкус.
  • Отровен.
  • Топлина на разлагане — 1,8 МДж/кг.
  • Температура на избухване — 180°С.
  • Лесно взривим при удар, пламък.
  • При бавно нагряване се разтапя постепенно.
  • При 130-150°С се самовъзпламенява с взрив.
  • При навлажняване се намалява взривоопасността.
  • Разтворимост — добра във водни разтвори на амоняк и цианкалий.
  • Концентрирана сярна киселина предизвиква взрив от една капка.

Получаване[редактиране | edit source]

Получава се при взаимодействие на етилов спирт с разтвор от живак и концентрирана азотна киселина. Първо се разтваря живакът в азотната киселина като се следи за отвеждането на температурата от реакцията, след което полученият разтвор се смесва с етиловия алкохол.

Употреба[редактиране | edit source]

Използва се в капсул-детонатори и капсул-възпламенители. В последно време гърмящия живак бива изместван от вещества, които са по-малко токсични и по-стабилни — оловен азид, оловен стифнат и тетразен.