Гъски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гъски
Anser anser 2 (Piotr Kuczynski).jpg
Anser anser
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Anseriformes Гъскоподобни
семейство: Anatidae Патицови
род: Anser Гъски
Научно наименование
Уикивидове Anser
Brisson, 1760
Синоними
  • Chen Boie, 1822

Гъските (Anser) са род едри птици от семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежат между 1,5 и 6 кг. Нямат изразен полов диморфизъм. Оперението е като цяло в сиви тонове. Летят бързо, маховете с крилете са нарядко, но силни. По време на прелетите понякога се издига на значителна височина, от порядъка на километри. Гласът им е характерното гъше крякане.

Разпространение[редактиране | edit source]

Повсеместно разпространени са в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка и Африка, но като цяло с ниска плътност на популациите. Прелетни птици. В България се срещат следните 6 вида:

Придържат се към открити местности и обширни водоеми, като езера, язовири и големи реки. По време на гнезденето се насочват към блатисти или силно обрасли с водна растителност участъци.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Много често можем да наблюдаваме различните видове гъски на ята. Гъските са социални птици с добре развита йерархия и отношения в общността си. Също така се смята, че са едни от най-интелигентните животни. Приемат предимно растителна храна. Напролет кълнове на различни растения, плодове и листа на водната растителност, а към есента преминава на семена и ако има възможност се храни и със зърнени култури.

Размножаване[редактиране | edit source]

Моногамна птици, двойките са постоянни. Полова зрялост настъпва на 1-4 година. Гнездото си построява в близост до обрасли с тръстика и друга растителност водоеми и по-рядко в равнините. Снасят от 2 до 20, но най-често 4-10 яйца. Мътят 24-30 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Родителите при заплаха, ги бранят.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Някои представители на рода, като домашната гъска, са ценен стопански обект. Други, като голямата белочела гъска са ловен обект в нашата страна. Останалите видове са редки и с намаляла численост, поради което са включени в Червената книга на застрашените видове.

Списък на видовете[редактиране | edit source]