Гюнтер Айх

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гюнтер Айх
(Günter Eich)
Роден: 1 февруари 1907 г.
Лебус ан дер Одер, Германия
Починал: 20 декември 1972 г.
(на 65 г.)
Залцбург, Австрия
Подпис:
Signature of Günter Eich.jpg

Гюнтер Айх (на немски: Günter Eich) е германски поет, белетрист, преводач и автор на радиопиеси, роден в Лебус ан дер Одер.

Живот[редактиране | edit source]

Евангелистката църква в Лебус

Айх следва ориенталистика, право и икономика в Лайпциг, Берлин и Париж. Превежда китайска поезия, а първата си поетическа книга публикува на 23-годишна възраст - "Стихотворения" (1930). Създава си име като автор на радиопиеси в стихове и това му позволява да работи като писател на свободна практика в Берлин и Дрезден. Преживява Втората световна война на фронта, като в края и попада в американски плен.

Творчество[редактиране | edit source]

След рухването на националсоциализма Айх става съосновател на свободното литературно сдружение "Група 47". Публикува стихосбирките "Отдалечени дворове" (1948) и "Подземна железница" (1949), в които се долавя благотворното влияние на "природната лирика" на Петер Хухел. Тези творби донасят на Айх наградата на "Група 47" (1950) и "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1951), чийто член поетът става в 1955 г.

Следват стихосбирките "Посланията на дъжда"  [1] (1955), "Продължение на разговора" (1957), "Към дело" (1964) и "Поводи и алпинеуми" (1966). Последната му поетическа книга излиза в годината на смъртта му - "Според книжата на Зойме" (1972).

Признание[редактиране | edit source]

Гюнтер Айх е удостоен и с престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1959), както и с наградата "Фридрих Шилер" на провинция Баден-Вюртемберг (1968).

В чест на поета са учредени 2 награди "Гюнтер Айх" - австрийска за лирика (1984) и немска за радиопиеси (2006).

Библиография[редактиране | edit source]

"Посланията на дъжда" (1955)
  • Gedichte, 1930
  • Rebellion in der Goldstadt, 1940
  • Züge im Nebel, 1947
  • Abgelegene Gehöfte, Gedichte, 1948
  • Untergrundbahn, Gedichte, 1949
  • Botschaften des Regens, Gedichte, 1955
  • Stimmen, 7 Hörspiele, 1958
  • Ausgewählte Gedichte, 1960
  • Zu den Akten, Gedichte, 1964
  • Anlässe und Steingärten, Gedichte, 1966
  • Maulwürfe, Prosa, 1968
  • Ein Tibeter in meinem Büro. 49 Maulwürfe, Prosa, 1970
Посмъртни публикации
  • Nach Seumes Papieren, Gedichte, 1972
  • Gedichte. Ausgewählt von Ilse Aichinger, 1973
  • Gesammelte Werke in vier Bänden, 1991
  • Sämtliche Gedichte, 2006

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Посланията на дъжда" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]