Гюнтер Валраф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гюнтер Валраф
Guenther wallraff 20070310.jpg
писател и журналист
Роден 1 октомври 1942
Буршайд, Германия
Гюнтер Валраф в Общомедия

Гюнтер Валраф е германски журналист. Той става известен със своите книги, в които разобличава нередностите в големи германски концерни.

Гюнтер Валраф е роден на 1 октомври 1942 г. в Буршайд, Германия. Майка му е от богато семейство и има два брака. Когато се омъжва за втори път – за бащата на Валраф, се откъсва от своето съсловие. Той е обикновен работник – работи във “Форд” на конвейера за лакиране на автомобили.

Връзката на Гюнтер Валраф с литературата започва след провала му да учи за театрален декоратор – не успява да издържи приемния изпит. След този неуспех той започва да изучава търговията с книги и работи като книжар в продължение на четири години (от 1957 г. до 1961 г.).

За първи път разобличителят на концерни започва да си води дневник по време на своя престой в психиатрия. Той попада там, след като получава повиквателна от Бундесвера. Молбата му да не бъде мобилизиран е отхвърлена, затова се налага да “изиграе” своята първа роля.

Също като баща си Гюнтер Валраф работи като обикновен фабричен работник (1963 – 1966 г.). По това време той пише своите индустриални репортажи – “Нуждаем се от теб: като работник в някой германски завод” (1966 г.). След това работи известно време в списанията “Пардон” и “Конкрет”.

Валраф, както майка си, има два брака. Първият е с племенницата на писателя и Нобелов лауреат Хайнрих Бьол – Бригит, сключен през 1966 г. От този брак той има две дъщери – Рут (1967 г.) и Инес (1971 г.). От втория си брак с Дорле е третата му дъщеря Надя (1985 г.). След раждането на последното му дете Валраф споделя в едно интервю, че малката му дъщеря възприела за свой баща турчина Али Синджирлиоглу и в началото се отнасяла недоверчиво към преобразения си баща, като към чужд човек.

В биографията си прочутият германски журналист има много публикувани книги и репортажи. Всяко негово произведение е важно и значимо, но все пак най-открояващи се са “13 нежелани репортажа” (1969 г.); “Никарагуа отблизо” (1984 г.); “На дъното” (1985 г.); поредицата за “Bildzeitung” – “Разобличителят” (1977 г.), “Свидетели на обвинението” (1979 г.) и “Справочник за Билд” (1981 г.); “Португалия – как беше предотвратен заговорът” (1976 г.). Последната книга на Гюнтер Валраф е “Под прикрите в телефонна централа” (“Undercover in Callcenter”).