Гюнтер Грас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гюнтер Грас
Günter Grass
Günter Grass auf dem Blauen Sofa.jpg
Гюнтер Грас през 2006 г. в Берлин
Роден 16 октомври 1927 г.
Починал 13 април 2015 г. (87 г.)
Професия писател, поет, драматург и публицист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, повест, стихотворение, драма
Известни творби Тенекиеният барабан
Награди Нобелова награда Нобелова (1999)


Подпис Günter Grass (signature).jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Гюнтер Грас в Общомедия

Гюнтер Грас (на немски: Günter Grass) е немски писател, поет, драматург и публицист. Още с първия си роман Die Blechtrommel (1959) (Тенекиеният барабан) той се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето на нацизма. В същото време заради някои свои произведения той е обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в Данциг, (дн. Гданск, Полша) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки.

Гюнтер Грас (1981)

След края на Втората световна война Грас става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява в Париж.

Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. Към обединяването на Германия Гюнтер Грас се отнася критично, считайки, че осъществяването му е било прибързано.

През 2006 Гюнтер Грас оповестява, че взел участие в бойни действия през последните дни от Втората световна война. В същата 2006 година става известно, че Гюнтер Грас е бил член на престъпната организация Вафен-СС.[2] През април 2012 той е обявен за персона нон-грата в Израел.

Творческо дело[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка „Предимствата на ветропоказателите“ [3] (1956) и става член на литературното сдружение Група 47, което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда.

Проза[редактиране | редактиране на кода]

„Тенекиеният барабан“ (1959)

В 1959 г. Грас публикува големия си роман Тенекиеният барабан, който му донася световна слава, последван от повестта „Котка и мишка“ (1961) и романа „Кучешки години“' (1963) - трите произведения образуват т.н. „Данцигска трилогия“. Допълнителна известност донасят на писателя романите „Местна упойка“ (1969), „Из дневника на един охлюв“ (1972), „Калканът“ (1977), „Плъхката“ (1986), „Моето столетие“ (1999) и новелата „Рачешката“ (2002), както и автобиографичната книга „Да люспиш лука“ (2006).

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер Грас с полския поет
Тадеуш Ружевич, 2006

И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас „Обръщателен триъгълник“ (1960) и „Разпитан“ (1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на Готфрид Бен и сюрреалистичните творби на Ханс Арп.

През новото столетие излизат книгите му „Стихотворения и кратка проза“ (2002), „Думи до поискване. 7 стихотворения“ (2002), „Последни танци“ (2003), „Лирическа плячка“ (2004), „Глупакът Август“ (2007), „Какво трябва да се каже“ (2012), „Позорът на Европа“ (2012) и „Еднодневки“ (2012).

„Калканът“ на Гюнтер Грас в Гьотинген

Политическа и социална активност[редактиране | редактиране на кода]

В голяма част от живота си подкрепя Социалдемократическата партия и нейната политика. На няколко пъти влиза в дебат по отношение на германската и международната политика.

В годините, когато Вили Бранд служи като канцлер, Грас е негов поддръжник. Той критикува левите радикали и подкрепя „темпото на охлюва“, за демократична реформа. Издадени са книги, съдържащи негови речи и есета, по време на дългогодишната му литературна дейност.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които „Берлинската награда на критиката“ (1960), френската награда „Le meilleur livre étranger“ (1962), престижната немска награда Георг Бюхнер (1965), наградите Теодор Фонтане (1968) и „Теодор Хойс“ (1968), „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1994), чешката награда „Карел Чапек“ (1994), наградите Томас Ман на град Любек (1996) и „Самуел Богумил Линде“ (1996), както и испанската награда „Принц на Астурия“ (1999). През 2007 г. получава и наградата Ернст Толер.

Грас е почетен доктор на Кениън колидж (1965), на Харвардския университет (1976), на Университета „Адам Мицкевич“ в Познан (1990), на Гданския университет (1993)[4], на Любекския университет (2003)[5] и на Свободния университет в Берлин (2005)[6].

Германският астроном Фраймут Борнген наименова открития от него през 1989 г. астероид (11496) Grass.

През 1993 г. е избран за Почетен гражданин на родния си град Гданск.

През 1999 г. Гюнтер Грас е удостоен с Нобеловата награда за литература.[7]

През 2009 г. в родния му град Гданск е открит негов музей.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Danziger Trilogie
  • Örtlich betäubt, Roman (1969)
  • Aus dem Tagebuch einer Schnecke, Roman (1972)
  • Der Butt, Roman (1977)
  • Das Treffen in Telgte, Erzählung (1979)
  • Kopfgeburten oder Die Deutschen sterben aus, Erzählung (1980)
  • Die Rättin, Roman (1986)
  • Zunge zeigen. Ein Tagebuch in Zeichnungen (1988)
  • Unkenrufe, Erzählung (1992)
    Вещателят (роман). Превод от немски Александър Андреев. София: Атлантис КЛ, 1994, 284 с.
  • Ein weites Feld, Roman (1995)
  • Mein Jahrhundert, Roman (1999)
    Моето столетие (разкази). Превод от немски Александър Андреев. София: Атлантис КЛ, 2000, 280 с.[8]
  • Im Krebsgang, Novelle (2002)
    Рачешката (роман). Превод от немски Александър Андреев. София: Атлантис КЛ, 2002, 208 с. ISBN 954-9621-20-0 [9][10]
  • Beim Häuten der Zwiebel, Erinnerungen (2006)
    Да люспиш лука. Превод от от немски Любомир Илиев. София: Атлантис КЛ, 2007, 450 с. ISBN 9789549621389
  • Die Box, Roman (2008)
    Старата камера. Превод от от немски Любомир Илиев. София: Атлантис КЛ, 2097, 183 с.
  • Unterwegs von Deutschland nach Deutschland. Tagebuch 1990, (2009)
  • Grimms Wörter. Eine Liebeserklärung, (2010)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Vorzüge der Windhühner (1956)
  • Gleisdreieck (1960)
Франкфурт, панаир на книгата 2004 г.
  • Ausgefragt (1967)
  • Gesammelte Gedichte (1971)
  • Letzte Tänze (2003)
  • Lyrische Beute (2004)
  • Dummer August (2007)
  • Was gesagt werden muss (2012)
  • Europas Schande (2012)
  • Eintagsfliegen (2012)
  • Poesiealbum 302 (2012)
На български

Драма[редактиране | редактиране на кода]

  • Die bösen Köche. Ein Drama (1956)
  • Hochwasser. Ein Stück in zwei Akten (1957)
  • Onkel, Onkel. Ein Spiel in vier Akten (1958)
  • Die Plebejer proben den Aufstand (1966)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Антъни Лърман, „Гюнтер Грас, антисемитизмът и инфлацията на злото, Либерален преглед, 25 април 2012.
  2. Grass räumte als Kriegsgefangener Waffen-SS-Mitgliedschaft ein. // Spiegel.de. Посетен на 31 October 2010. (нем.)
  3. Стихотворението „Храната на пророците“ в превод на Венцеслав Константинов
  4. Lista honorowych doktoratów UG, сайт на Гданския университет. (пол.)
  5. Pressemitteilung: Günter Grass Ehrendoktor der Universität zu Lübeck, сайт на Любекския университет, 07.02.2003. (нем.)
  6. Ehrendoktorwürde für Günter Grass und Imre Kertész, сайт на Свободния университет в Берлин. (нем.)
  7. Жак-Пиер Амет, „Голямата уста на Германия“, в. „Литературен вестник“, бр. 22, 6 юни 2001 г.
  8. Мирела Иванова, „ХХ век на Гюнтер Грас“, рец. във в. „Капитал“, 17 ноември 2000 г.
  9. Йордан Ефтимов, „Непотъващият Грас“, рец. във в. „Култура“, бр. 41, 7 ноември 2003 г.
  10. Катя Атанасова, „Подмолите на Гюнтер Грас“, рец. във в. „Капитал“, 2 ноември 2002 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за