Гюнтер Грас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гюнтер Грас
(Günter Grass)
Günter Grass auf dem Blauen Sofa.jpg
Гюнтер Грас през 2006 г. в Берлин
Националност: германец
Роден: 16 октомври 1927 г.
(на 86 г.)
Данциг, Германия
Професия: писател, поет, драматург, скулптор, художник
Подпис:
Grass Signature.jpg

Писател:
Известен с: Тенекиеният барабан

Поет:
Повлиян от: Бокачо, Франсоа Рабле, Сервантес, Волтер, Дени Дидро, Лорънс Стърн, Гьоте, Фридрих Хьолдерлин, Ницше, Георг Тракл, Иван Гончаров, Рилке, Кафка, Албер Камю, Владимир Набоков и др.
Повлиял: Габриел Гарсия Маркес, Салман Рушди, Филип Рот, Мишел Турние, Жузе Сарамагу, Антониу Лобу Антунеш, Патрик Зюскинд и др.

Драматург:
Награди: Нобелова
Nobel prize medal.svg

Гюнтер Грас (на немски: Günter Grass) е немски писател, поет, драматург и публицист. Роден е на 16 октомври 1927 г. в Данциг, (дн. Гданск, Полша) в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки. Още с първия си роман Die Blechtrommel (1959) (Тенекиеният барабан) той се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израснали по времето на нацизма. В същото време заради някои свои произведения той е обвиняван от международните интелектуалци и общественост в антисемитизъм.[1]

Живот[редактиране | edit source]

Гюнтер Грас (1981)

След края на Втората световна война Грас става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а през 1956 г. се установява в Париж.

Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет. Към обединяването на Германия Гюнтер Грас се отнася критично, считайки, че осъществявнето му е било прибързано.

През 2006 Гюнтер Грас оповестява, че взел участие в бойни действия през последните дни от Втората световна война. В същата 2006 година става известно, че Гюнтер Грас е бил член на престъпната организация Вафен-СС.[2] През април 2012 той е обявен за персона нон-грата в Израел.

Творческо дело[редактиране | edit source]

Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" [3] (1956) и става член на литературното сдружение "Група 47", което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда.

Проза[редактиране | edit source]

В 1959 г. Грас публикува големия си роман "Тенекиеният барабан", който му донася световна слава, последван от повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963) - трите произведения образуват т. н. "Данцигска трилогия". Допълнителна известност донасят на писателя романите "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006).

Поезия[редактиране | edit source]

Гюнтер Грас с полския поет
Тадеуш Ружевич, 2006

И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас "Обръщателен триъгълник" (1960) и "Разпитан" (1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на Готфрид Бен и сюрреалистичните творби на Ханс Арп.

През новото столетие излизат книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване. 7 стихотворения" (2002), "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004), "Глупакът Август" (2007), "Какво трябва да се каже" (2012), "Позорът на Европа" (2012) и "Еднодневки" (2012).

"Калканът" на Гюнтер Грас в Гьотинген

Признание[редактиране | edit source]

Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които "Берлинската награда на критиката" (1960), френската награда "Le meilleur livre étranger" (1962), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1965), наградите "Теодор Фонтане" (1968) и "Теодор Хойс" (1968), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1994), чешката награда "Карел Чапек" (1994), наградите "Томас Ман" на град Любек (1996) и "Самуел Богумил Линде" (1996), както и испанската награда "Принц на Астурия" (1999).

През 1999 г. Гюнтер Грас е удостоен с Нобеловата награда за литература.

Библиография[редактиране | edit source]

Проза[редактиране | edit source]

„Тенекиеният барабан“
(1959)
  • Danziger Trilogie
  • Örtlich betäubt, Roman (1969)
  • Aus dem Tagebuch einer Schnecke, Roman (1972)
  • Der Butt, Roman (1977)
  • Das Treffen in Telgte, Erzählung (1979)
  • Kopfgeburten oder Die Deutschen sterben aus, Erzählung (1980)
  • Die Rättin, Roman (1986)
  • Zunge zeigen. Ein Tagebuch in Zeichnungen (1988)
  • Unkenrufe, Erzählung (1992)
  • Ein weites Feld, Roman (1995)
  • Mein Jahrhundert, Roman (1999)
  • Im Krebsgang, Novelle (2002) (Рачешката, ISBN 9549621200)
  • Beim Häuten der Zwiebel, Erinnerungen (2006) (Да люспиш лука, ISBN 9789549621389)
  • Die Box, Roman (2008)
  • Unterwegs von Deutschland nach Deutschland. Tagebuch 1990, (2009)
  • Grimms Wörter. Eine Liebeserklärung, (2010)

Поезия[редактиране | edit source]

  • Die Vorzüge der Windhühner (1956)
  • Gleisdreieck (1960)
Франкфурт, панаир на книгата
2004 г.
  • Ausgefragt (1967)
  • Gesammelte Gedichte (1971)
  • Letzte Tänze (2003)
  • Lyrische Beute (2004)
  • Dummer August (2007)
  • Was gesagt werden muss (2012)
  • Europas Schande (2012)
  • Eintagsfliegen (2012)
  • Poesiealbum 302 (2012)

Драма[редактиране | edit source]

  • Die bösen Köche. Ein Drama (1956)
  • Hochwasser. Ein Stück in zwei Akten (1957)
  • Onkel, Onkel. Ein Spiel in vier Akten (1958)
  • Die Plebejer proben den Aufstand (1966)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Либерален преглед. Гюнтер Грас, антисемитизмът и инфлацията на злото.
  2. Grass räumte als Kriegsgefangener Waffen-SS-Mitgliedschaft ein. // Spiegel.de. Посетен на 31 October 2010.
  3. Стихотворението "Храната на пророците" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за