Гюнтер Грас
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Гюнтер Грас (на немски Günter Grass) е немски писател, поет и драматург. Роден е на 16 октомври 1927 г. в Данциг, днес Гданск, Полша в немско-полско семейство на търговец на колониални стоки. Още с първия си роман Die Blechtrommel (1959) той се превръща в своеобразен говорител на поколението немци, израстнали по времето на нацизма.
Съдържание |
[редактиране] Живот
След края на Втората световна война Глас става селскостопански работник и миньор. Изучава каменоделство и скулптура, а през 1949-1953 г. следва в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин. Предприема пътувания из Италия, Франция и Испания, а в 1956 г. се установява в Париж.
Гюнтер Грас пътува и в страни на Източна Европа - Полша, Чехословакия и Унгария, а също в САЩ и Израел. Поетът развива активна политическа дейност, като ревностно подкрепя Германската социалистическа партия и Източната политика на Вили Бранд, а през 1968 г. се обявява в защита на смазаната от войските на Варшавския договор Пражка пролет.
[редактиране] Творческо дело
Гюнтер Грас издава илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" [1] (1956) и става член на литературното сдружение "Група 47", което в 1958 г. му присъжда своята годишна награда.
[редактиране] Проза
В 1959 г. Грас публикува големия си роман "Тенекиеният барабан", който му донася световна слава, последван от повестта "Котка и мишка" (1961) и романа "Кучешки години" (1963) - трите произведения образуват т. н. "Данцигска трилогия". Допълнителна известност донасят на писателя романите "Местна упойка" (1969), "Из дневника на един охлюв" (1972), "Калканът" (1977), "Плъхката" (1986), "Моето столетие" (1999) и новелата "Рачешката" (2002), както и автобиографичната книга "Да люспиш лука" (2006).
[редактиране] Поезия
И следващите стихосбирки на Гюнтер Грас "Обръщателен триъгълник" (1960) и "Разпитан" (1967) го представят като поет с мощен езиков инстинкт за ритмично-чувствени внушения, издаващ сродство с експресионистичната лирика на Готфрид Бен и сюрреалистичните творби на Ханс Арп.
През новото столетие излизат книгите му "Стихотворения и кратка проза" (2002), "Думи до поискване. 7 стихотворения" (2002), "Последни танци" (2003), "Лирическа плячка" (2004) и "Глупакът Август" (2007).
[редактиране] Влияние
Творчеството на Гюнтер Грас е отличено с множество литературни награди, между които "Берлинската награда на критиката" (1960), френската награда "Le meilleur livre étranger" (1962), престижната немска награда "Георг Бюхнер" (1965), наградите "Теодор Фонтане" (1968) и "Теодор Хойс" (1968), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1994), чешката награда "Карел Чапек" (1994), наградите "Томас Ман" на град Любек (1996) и "Самуел Богумил Линде" (1996), както и испанската награда "Принц на Астурия" (1999).
През 1999 г. Гюнтер Грас е удостоен с Нобеловата награда за литература.
[редактиране] Библиография
[редактиране] Проза
- Danziger Trilogie
- Die Blechtrommel (Тенекиеният барабан, 1959, ISBN 9545162465)
- Katz und Maus (1961)
- Hundejahre (1963)
- Örtlich betäubt (1969)
- Aus dem Tagebuch einer Schnecke (1972)
- Der Butt (1977)
- Das Treffen in Telgte (1979)
- Kopfgeburten oder Die Deutschen sterben aus (1980)
- Die Rättin (1986)
- Zunge zeigen. Ein Tagebuch in Zeichnungen (1988)
- Unkenrufe (1992)
- Ein weites Feld (1995)
- Mein Jahrhundert (1999)
- Im Krebsgang (Рачешката, 2002, ISBN 9549621200)
- Beim Häuten der Zwiebel (Да люспиш лука, 2006, ISBN 9789549621389)
[редактиране] Поезия
- Die Vorzüge der Windhühner (1956)
- Gleisdreieck (1960)
- Ausgefragt (1967)
- Gesammelte Gedichte (1971)
- Letzte Tänze (2003)
- Lyrische Beute (2004)
- Dummer August (2007)
[редактиране] Драматургия
- Die bösen Köche. Ein Drama. (1956)
- Hochwasser. Ein Stück in zwei Akten. (1957)
- Onkel, Onkel. Ein Spiel in vier Akten. (1958)
- Die Plebejer proben den Aufstand. (1966)
[редактиране] Източници
- Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.
[редактиране] Външни препратки
- Поезия от Гюнтер Грас, в превод на Венцеслав Константинов

