Гюстав Флобер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гюстав Флобер
(Gustave Flaubert)
Gustave Flaubert.jpg
Портрет на Флобер
Роден: 12 декември 1821 г.
Руан, Франция
Починал: 8 май 1880 г.
(на 58 г.)
Кантьольо, Франция

Гюстав Флобер (на френски: Gustave Flaubert) е роден на 12 декември 1821 и почива на 8 май 1880. Влиятелен френски писател, който бива може би водещият представител на литературният реализъм във Франция. Особено е известен с първият си публикуван роман, Мадам Бовари (1857), за кореспонденцията си и за грижливата си страст към своите стил и естетика. Прочутият писател на разкази Мопасан бива протеже на Флобер.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Флобер се ражда на 12 декември 1821 в Руан в департамент Сен-Маритим в Горна Нормандия, северна Франция. Втори син на Ан Жустин Каролин (рожденно име Флерио; 1793–1872) и Ашил-Клеофа Флобер (1784–1846), директор и старши хирург на главната болница в Руан. Започва да пише от ранна възраст, на осемгодишна възраст според някои източници.

Получава образованието си в Lycée Pierre Corneille (гимназия Пиер Корней) в Руан, и се мести чак 1840, когато заминава за Париж да учи право. В Париж бива среден студент и намира града за отблъскващ. Там прави няколко запознанства, от които с Виктор Юго. Към края на 1840, пътува за Пиринеите и Корсика. През 1846, след пристъп на епилепсия, напуска Париж и прекратява следването си.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

От 1846 до 1854, Флобер има връзка с поетесата Луиз Коле; писмата му до нея са запазени. След като напуска Париж, той се завръща в Кроасе, близо до Сена, близо до Руан и изживява там живота си. Прави редки пътувания до Париж и Англия, където очевидно има любовница. Флобер никога не се жени. Според биографа си Емил Фаге, историята му с Луиз Коле бива единствената му сериозна романтична връзка. Понякога е посещавал и проститутки.

С доживотния си приятел Максим Дю Камп, пътува из Бретан през 1846. През 1849–50 заминава на дълго пътешествие до Близкия Изток, посещавайки Гърция и Египет. В Бейрут се заразява от сифилис. Прекарва пет седмици в Истанбул през 1850. Посещава Картаген през 1858 за да проведе изследване за новият си роман Salammbô (Саламбо).

Флобер бива доста отворен относно сексуалния си живот с проститутките в творбите си по време на пътуванията си. Подозира, че шанкър (венерическо заболяване) на пенисът му е от маронитка или от туркиня. Участва и в сношение с мъжки проститутки в Бейрут и Египет; в едно от писмата си, разказва за "млад разбойник покрит с белези от шарка носещ бял тюрбан". Флобер бива неуморен работник и често се оплаква в писмата си до приятели от изморителното ествество на работата си. Бива близък с племеницата си, Каролин Команвил, и поддържа близки отношения и кореспонденция с Жорж Санд. От време на време посещава парижките си запознанства, включително Емил Зола, Алфонс Доде, Иван Тургенев и Едмон и Жул ду Гонкур.

Седемдесетте на 1870 биват труден период за Флобер. Пруски войници окупират къщата му през Френско-пруската война (1870), и майка му почива през 1872. След смъртта й изпада във финансови затруднения в следствие на професионални провали от страната на съпруга на племенницата му. Флобер страда от венерически болести през по-голямата част от живота си. Здравето му се влошава и той умира в Кроасе от мозъчен кръвоизлив през 1880 на възраст 58г. Бива погребан в семейната гробница в гробището на Руан. Негов паметник от Хенри Шапю бива открит в музея на Руан.

Писателска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първата му завършена работа е Ноември, повест, която бива завършена през 1842.

През септември 1849, Флобер завършва първата си версия на роман, Изкушението на свети Антоний. Прочита романа на глас на Луис Буиие и Максим Дю Камп в рамките на четири дена, не им позволявайки да прекъсват или да дават мнение. След прочита, приятелите му му казват да хвърли ръкописа в огъня, предлагайки вместо това да се съсредоточи върху всекидневния живот вместо върху фантастични теми. През 1850, след като се завръща от Египет, Флобер започва работа по Мадам Бовари. Романът, който отнема пет години за написването си, бива издаден на части в Revue de Paris през 1856. Правителството завежда дело срещу издателя и автора по обвинения в неморалност, което бива изслушано през следващата година, но и двамата биват оправдани. Когато Мадам Бовари се появява под формата на книга, бива топло посрещнат.

През 1858, Флобер пътува до Картаген за да събере материал за следващия си роман, Саламбо. Романът бива завършен през 1862 след четири годишен труд.

Черпейки от младостта си, Флобер пише след това Възпитание на чувствата, усилие отнело седем години. Това е последният му завършен роман, публикуван през 1869.

Пише неуспешна драма, Кандидат, и публикува преработена версия на Изкушението на свети Антоний, части от която биват публикувани още през 1857. Посвещава много от времето си на растящ проект, Les Deux Cloportes (Двете мокрици), който по-късно се превръща в Бувар и Пекюше, откъсвайки се от вманияченият проект само за да напише Три разказа през 1877. Тази книга включва три истории: This book comprised three stories: Un Cœur simple (Обикновено сърце), La Légende de Saint-Julien l'Hospitalier (Легенда за свети Юлиан Гостоприемец), и Hérodias (Иродиада). След публикацията на разказите, прекарва остатъка от живота си гаснейки над недовършеният Бувар и Пекюше, който бива отпечатан посмъртно през 1881. Той бива великолепна сатира върху повърхността на човешкото знание и въздесъщността на посредствеността. Той смята тази си работа за своят шедьовър, въпреки, че посмъртната версия получава равнодушни ревюта. Флобер бива плодороден писател и писмата му биват събрани в няколко издания. Към наближаването на смъртта си, може да е работел върху още по-отдавнашен исторически роман, основан на Битката при Термопилите.

Преживява обществените проблеми на Юлската монархия и бурните години преди революцията от 1848 г. Баща му купува малко имение в Кроасе на река Сена, където писателят се установява с майка си и своята племенница.

Той е представител на литературното направление критически реализъм. Освен това е написал новелите — „Чисто сърце“, "Легенда за свети Юлиан Гостоприемец", „Иродиада“. Смъртта в 1880 г. го заварва пред нови планове — замислял исторически роман.

Стилът на перфекциониста[редактиране | редактиране на кода]

Флобер избягва отлично неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. В писмо до Жорж Санд казва, че прекарва времето си "опитвайки да напише мелодични изречения, избягвайки съзвучия."

Флобер вярва в, и преследва, принципът на намирането на "le mot juste" ("правилната дума"), който смята за ключов начин за постигане на качество в литературното изкуство. Работи в потискаща самота - понякога отнемайки му седмица за завършването на страница - неудовлетворен от съчиненото. В кореспонденцията си Флобер го обявява, обяснявайки правилната проза не му се е отдавала и как стилът му е бил постигнат с работа и преговор. Този педантичен стил на писане е също очевиден когато се сравни написаното от Флобер през целия му живот с равните му (например Балзак или Зола) Флобер публикува много по-малко отколкото е тогавашната норма и никога не успява да стигне ритъма по роман на година, който негови колеги често постигат през техните активни години. Уолтър Патър нарича Флобер "мъченик на стила".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Главни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • "Сън за Ада" (1837)
  • "Мемоари на един луд" (1838)
  • "Мадам Бовари" (1857), роман
  • "Саламбо" (1862), роман
  • "Възпитание на чувствата" (1869), роман
  • "Кандидат" (1874), драматическа творба
  • „Изкушението на свети Антоний“ (1874), романтична драма
  • "Три разказа" (1877)
  • „Замъкът на сърцата“ (1880), драматическа творба
  • "Бувар и Пекюше" (1881), недовършен роман
  • "Речник на получени идеи" (1911)
  • "Спомени, бележки и интимни мисли" (1965)

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

  • Операта Иродиада, по повестта на Флобер Иродиада
  • Операта Мадам Бовари от Емануел Бондевил, по романа на Флобер
  • Недовършената опера Саламбо от Мусоргски, оркестрирана от Золтан Песко, по повестта на Флобер
  • Шест филма озаглавени Мадам Бовари, включително и бъдещия през 2013г.
  • "Легенда за свети Юлиан Гостоприемец", драматическа легенда в три акта и седем сцени, от Камии Ерланже, (1888)

Кореспонденция (на английски)[редактиране | редактиране на кода]

  • Избрано:
    • Selected Letters (ed. Francis Steegmuller, 1953, 2001)
    • Selected Letters (ed. Geoffrey Wall, 1997)
  • Flaubert in Egypt: A Sensibility on Tour (1972)
  • Flaubert and Turgenev, a Friendship in Letters: The Complete Correspondence (ed. Barbara Beaumont, 1985)
  • Кореспонденция с Жорж Санд:
    • The George Sand–Gustave Flaubert Letters, преведена от Aimée

G. Leffingwel McKenzie (A. L. McKensie), представена от Stuart Sherman (1921), налична в сайта Gutenberg като текст под N° 5115

    • Flaubert–Sand: The Correspondence (1993)

Биографична и други свързани публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Brown, Frederick, Flaubert: a Biography, Little, Brown; 2006. ISBN 0-316-11878-8
  • Hennequin, Émile, Quelques écrivains français Flaubert, Zola, Hugo, Goncourt, Huysmans, etc., налична в сайта Gutenberg като текст под N° 12289
  • Barnes, Julian, Flaubert's Parrot, London: J. Cape; 1984 ISBN 0-330-28976-4
  • Steegmuller, Francis, Flaubert and Madame Bovary: a Double Portrait, New York: Viking Press; 1939.
  • Tooke, Adrianne, Flaubert and the Pictorial Arts: from image to text, Oxford University Press; 2000. ISBN 0-19-815918-8
  • Wall, Geoffrey, Flaubert: a Life, Faber and Faber; 2001. ISBN 0-571-21239-5
  • Various authors, The Public vs. M. Gustave Flaubert, available at the Gutenberg website as E-text N° 10666.
  • Sartre, Jean-Paul. The Family Idiot: Gustave Flaubert, 1821–1857, Томове 1–5. University of Chicago Press, 1987.
  • Patton, Susannah, A Journey into Flaubert's Normandy, Roaring Forties Press, 2007. ISBN 0-9766706-8-2

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Избрани творби в четири тома. София: Народна култура, 1984-1985.
    • Том I - Мадам Бовари (превел от френски Константин Константинов), 420 стр.
    • Том II - Възпитание на чувствата; Три новели (превела от френски Пенка Пройкова), 571 стр.
    • Том III - Саламбо; Изкушението на Свети Антоний, 500 стр.
    • Том IV - Бувар и Пекюше; Речник на готовите истини; Писма, 558 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Гюстав Флобер в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)