Гюстав Флобер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гюстав Флобер
Gustave Flaubert
Gustave Flaubert.jpg
Портрет на Гюстав Флобер от Надар
Роден 12 декември 1821 г.
Починал 8 май 1880 г. (58 г.)
Професия писател, драматург
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр повест, роман
Направление реализъм, романтизъм
Уебсайт Страница в IMDb
Гюстав Флобер в Общомедия

Гюстав Флобер (на френски: Gustave Flaubert) е френски писател, един от водещите представители на литературния реализъм във Франция. Известен е най-вече с първия си публикуван роман, Мадам Бовари (1857), с кореспонденцията си и с грижливата си страст към своите стил и естетика. Прочутият писател на разкази Мопасан е протеже на Флобер.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

Флобер се ражда на 12 декември 1821 г. в Руан в департамент Сен-Маритим в Горна Нормандия, северна Франция. Втори син на Ан Жустин Каролин (рождено име Флерио; 1793–1872) и Ашил-Клеофа Флобер (1784–1846), директор и старши хирург на главната болница в Руан. Започва да пише от ранна възраст, според някои източници – осемгодишен.

Получава образованието си в Lycée Pierre Corneille (гимназия Пиер Корней) в Руан, и се мести чак 1840 г., когато заминава за Париж, за да учи право. В Париж бива среден студент и намира града за отблъскващ. Там си създава няколко запознанства, сред които и с Виктор Юго. Към края на 1840 г. пътува за Пиренеите и Корсика. През 1846 г., след пристъп на епилепсия, напуска Париж и прекратява следването си.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

От 1846 до 1854 г. Флобер има връзка с поетесата Луиз Коле; писмата му до нея са запазени. След като напуска Париж, той се завръща в Кроасе, близо до Сена, близо до Руан и изживява живота си там. Прави редки пътувания до Париж и Англия, където очевидно има любовница. Флобер никога не се жени. Според биографа си Емил Фаге историята му с Луиз Коле бива единствената му сериозна романтична връзка. Понякога е посещавал и проститутки.

С доживотния си приятел Максим Дю Камп пътува из Бретан през 1846 г. През 1849–50 г. заминава на дълго пътешествие до Близкия изток, посещавайки Гърция и Египет. В Бейрут се заразява от сифилис. Прекарва пет седмици в Истанбул през 1850 г. Посещава Картаген през 1858 г., за да направи проучвания за новия си роман „Саламбо“.

Флобер бива доста отворен относно сексуалния си живот с проститутките в творбите си по време на пътуванията си. Подозира, че шанкърът на пениса му е от маронитка или от туркиня. Участва и в сношение с мъжки проститутки в Бейрут и Египет; в едно от писмата си, разказва за "млад разбойник, покрит с белези от шарка, носещ бял тюрбан".

Флобер бива неуморен работник и често се оплаква в писмата си до приятели от изморителното естество на работата си. Бива близък с племенницата си, Каролин Команвил, и поддържа близки отношения и кореспонденция с Жорж Санд. От време на време посещава парижките си запознанства, включително Емил Зола, Алфонс Доде, Иван Тургенев и Едмон и Жул ду Гонкур.

Седемдесетте години на 19. век са труден период за Флобер. Пруски войници окупират къщата му през Френско-пруската война (1870), а майка му почива през 1872 г. След смъртта ѝ изпада във финансови затруднения в следствие на професионални провали от страната на съпруга на племенницата си.

Флобер страда от венерически болести през по-голямата част от живота си. Здравето му се влошава и той умира в Кроасе от мозъчен кръвоизлив на 8 май 1880 г. на възраст 58 години. Бива погребан в семейната гробница в гробището на Руан. Негов паметник от Хенри Шапю бива открит в музея на Руан.

Писателска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първата му цялостна работа е Ноември, повест, която бива завършена през 1842 г.

През септември 1849 г. Флобер завършва първата версия на романа си Изкушението на свети Антоний. Прочита романа на глас на Луис Буиие и Максим Дю Камп в рамките на четири дена, като не им позволява да прекъсват или да дават мнение. След прочита приятелите му му казват да хвърли ръкописа в огъня, предлагайки вместо това да се съсредоточи върху всекидневния живот вместо върху фантастични теми.

През 1850 г., след като се завръща от Египет, Флобер започва работа по „Мадам Бовари“. Романът, който отнема пет години за написването си, бива издаден на части в Revue de Paris през 1856 г. Правителството завежда дело срещу издателя и автора по обвинения в неморалност, което бива изслушано през следващата година, но и двамата биват оправдани. Когато „Мадам Бовари“ се появява под формата на книга, бива топло посрещнат.

През 1858 г., Флобер пътува до Картаген, за да събере материал за следващия си роман, Саламбо. Романът бива завършен през 1862 след четиригодишен труд.

Черпейки от младостта си, Флобер пише след това Възпитание на чувствата, усилие, отнело му седем години. Това е последният му завършен роман, публикуван през 1869 г.

Пише неуспешната драма „Кандидат“ и публикува преработена версия на Изкушението на свети Антоний, части от която виждат бял свят още през 1857. Посвещава много от времето си на растящия проект Les Deux Cloportes (Двете мокрици), който по-късно се превръща в Бувар и Пекюше, като се откъсва от маниашкия проект само за да напише Три разказа през 1877 г. Тази книга съдържа три истории: Un Cœur simple (Обикновено сърце), La Légende de Saint-Julien l'Hospitalier (Легенда за свети Юлиан Гостоприемец) и Hérodias (Иродиада). След публикацията на разказите, прекарва остатъка от живота си, гаснейки над недовършения Бувар и Пекюше, който бива отпечатан посмъртно през 1881 г. Той бива великолепна сатира върху повърхността на човешкото знание и въздесъщността на посредствеността. Той смята тази си работа за своя шедьовър, въпреки че посмъртната версия получава равнодушни рецензии. Флобер е плодовит писател и писмата му биват събрани в няколко издания.

Към наближаването на смъртта си, може да е работел върху още по-отдавнашен исторически роман, основан на Битката при Термопилите.

Преживява обществените проблеми на Юлската монархия и бурните години преди революцията от 1848 г. Баща му купува малко имение в Кроасе на река Сена, където писателят се установява с майка си и своята племенница.

Той е представител на литературното направление критически реализъм. Освен това е написал новелите — „Чисто сърце“, "Легенда за свети Юлиан Гостоприемец", „Иродиада“. Смъртта в 1880 г. го заварва пред нови планове — замисля исторически роман.

Стилът на перфекциониста[редактиране | редактиране на кода]

Флобер избягва отлично неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. В писмо до Жорж Санд казва, че прекарва времето си "опитвайки да напише мелодични изречения, избягвайки съзвучия."

Флобер вярва в, и преследва, принципа на намирането на "le mot juste" ("правилната дума"), който смята за ключов начин за постигане на качество в литературното изкуство. Работи в потискаща самота — понякога отнемайки му седмица за завършването на страница — неудовлетворен от съчиненото. В кореспонденцията си Флобер го обявява, обяснявайки правилната проза не му се е отдавала и как стилът му е бил постигнат с работа и преговор.

Този педантичен стил на писане става очевиден, когато се сравни написаното от Флобер през целия му живот с написаното от равните му (например Балзак или Зола). Флобер публикува много по-малко, отколкото е тогавашната норма, и никога не успява да стигне ритъма по роман на година, който негови колеги често постигат през своите активни години. Уолтър Пейтър нарича Флобер "мъченик на стила".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Главни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • "Сън за Ада" (1837)
  • "Мемоари на един луд" (1838)
  • "Мадам Бовари" (1857), роман
  • "Саламбо" (1862), роман
  • "Възпитание на чувствата" (1869), роман
  • "Кандидат" (1874), драматическа творба
  • „Изкушението на свети Антоний“ (1874), романтична драма
  • "Три разказа" (1877)
  • „Замъкът на сърцата“ (1880), драматическа творба
  • "Бувар и Пекюше" (1881), недовършен роман
  • "Речник на получени идеи" (1911)
  • "Спомени, бележки и интимни мисли" (1965)

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

  • Операта Иродиада, по повестта на Флобер Иродиада
  • Операта Мадам Бовари от Емануел Бондевил, по романа на Флобер
  • Недовършената опера Саламбо от Мусоргски, оркестрирана от Золтан Песко, по повестта на Флобер
  • Шест филма озаглавени Мадам Бовари, включително и бъдещия през 2013 г.
  • "Легенда за свети Юлиан Гостоприемец", драматическа легенда в три акта и седем сцени, от Камии Ерланже, (1888)

Кореспонденция (на английски)[редактиране | редактиране на кода]

  • Избрано:
    • Selected Letters (ed. Francis Steegmuller, 1953, 2001)
    • Selected Letters (ed. Geoffrey Wall, 1997)
  • Flaubert in Egypt: A Sensibility on Tour (1972)
  • Flaubert and Turgenev, a Friendship in Letters: The Complete Correspondence (ed. Barbara Beaumont, 1985)
  • Кореспонденция с Жорж Санд:
    • The George Sand–Gustave Flaubert Letters, преведена от Aimée G. Leffingwel McKenzie (A. L. McKensie), представена от Stuart Sherman (1921), налична в сайта Gutenberg като текст под N° 5115
    • Flaubert–Sand: The Correspondence (1993)

Биографична и други свързани публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Brown, Frederick, Flaubert: a Biography, Little, Brown; 2006. ISBN 0-316-11878-8
  • Hennequin, Émile, Quelques écrivains français Flaubert, Zola, Hugo, Goncourt, Huysmans, etc., налична в сайта Gutenberg като текст под N° 12289
  • Barnes, Julian, Flaubert's Parrot, London: J. Cape; 1984 ISBN 0-330-28976-4
  • Steegmuller, Francis, Flaubert and Madame Bovary: a Double Portrait, New York: Viking Press; 1939.
  • Tooke, Adrianne, Flaubert and the Pictorial Arts: from image to text, Oxford University Press; 2000. ISBN 0-19-815918-8
  • Wall, Geoffrey, Flaubert: a Life, Faber and Faber; 2001. ISBN 0-571-21239-5
  • Various authors, The Public vs. M. Gustave Flaubert, available at the Gutenberg website as E-text N° 10666.
  • Sartre, Jean-Paul. The Family Idiot: Gustave Flaubert, 1821–1857, Томове 1–5. University of Chicago Press, 1987.
  • Patton, Susannah, A Journey into Flaubert's Normandy, Roaring Forties Press, 2007. ISBN 0-9766706-8-2

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • Избрани творби в четири тома. София: Народна култура, 1984-1985.
    • Том I — Мадам Бовари (превел от френски Константин Константинов), 420 стр.
    • Том II — Възпитание на чувствата; Три новели (превела от френски Пенка Пройкова), 571 стр.
    • Том III — Саламбо; Изкушението на Свети Антоний, 500 стр.
    • Том IV — Бувар и Пекюше; Речник на готовите истини; Писма, 558 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]