Гявато (Община Битоля)
Тази статия е за битолското село. За гевгелийското село вижте Гявато (Община Богданци).
| Гявато Ѓавато |
|
|---|---|
 „Света Богородица“.
|
|
  Гявато
Гявато на картата
на Република Македония |
|
| Данни | |
| Регион: | Пелагонийски |
| Община: | Битоля |
| Географска област: | Гяваткол |
| Население: | 122 (2002) |
| Надморска височина: | 804 м |
| Геогр. положение: | 41° 4' 50" сев. ш. 21° 8' 18" изт. д. |
| Пощенски код: | |
| Телефонен код: | |
| Код на МПС: | BT |
Гявато (на македонска литературна норма: Ѓавато) е село в Община Битоля, Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в областта Гяваткол - малка котловина в прохода между планините Бигла от север и Баба от юг.
[редактиране] История
По време на Османското владичество Гявато е дервентджийско село, чиито жители са натоварени със задължението да охраняват Гяватския проход по пътя Битоля - Ресен. Въпреки това през 17 век селото е едно от хайдушките гнезда в района.[1]
Според преданието старото село е било разположено по на запад, близо до най-високата точка на Гяватския проход. След като бива опожарено жителите му слизат няколко километра на изток и се установяват на сегашното месторазположение.
Селската църква „Света Богородица“, разположена югоизточно от Гявато, е издигната през 1835 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дявата (Diavata) е посочено като село в Ресенска каза с 220 домакинства и 610 жители българи.[2] В 1880 година според доклад на лорд Фицджералд селяните българи от Гявато били заплашени от гръцка чета да прогонят българския учител и да го заменят с гръцки.[3] Руският битолски вицеконсул Л. Няга изпраща това писмо до посланик Новиков в Цариград - в него капитаните Атанасиос Катарахия и Наум Коракас заповядват на жителите на селото да прогонят българския учител или самите те да заминат за България. В противен случай четата нямало да остави нито куче живо в селото.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 1 500 жители, всички българи.[5]
В началото на 20 век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гявато има 1 800 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
По време на Илинденското въстание край Гявато се разиграват тежки сражения между въстаналите българи и османските войски. На 28 юли 1903 година турски войски нахлуват в селото, разграбват го и го опожаряват, като използват и артилерия. Убити и изгорени живи са 24 жители на селото, изнасилени са 43 жени и момичета.[7]
При избухването на Балканската война 6 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Християнското население на съседното село Кажани произлиза главно от гяватски фамилии, преселили се там предимно след 1912 година.
[редактиране] Гявато днес
Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители македонци.[9]
Храмовият празник на църквата „Св. Богородица“ (28 август по Юлианския календар) се почита от всички гяватчани. Църквата и прилежащото й гробище обслужват също така съседните села Кажани и Доленци.
[редактиране] Личности
- Родени в Гявато
Апостол Гулабов, български революционер, войвода на гяватската чета в Илинденско-Преображенското въстание[10]- Борис Неврокопски (1888-1948), български духовник
- Гоше Ристев Юруков (април 1875 - ?), български революционер от ВМОРО, земеделец и селски войвода в Битолско по време на Илинденско-Преображенското въстание[11]
Димитър Башевски (1943 - ), писател от Република Македония
Траян Белев (1903-1943 ), югославски партизанин и деец на НОВМ- Димитър Симонов Кърков, български революционер, деец на ВМОРО, куриер, а по-късно четник при Славейко Арсов и Георги Сугарев, войвода на чета от 28 души в Илинденско-Преображенското въстание[12]
- Коте Китев Бубев, български революционер, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[13]
- Наум Бендов (1870 - ?), български революционер
- Траян Бендевски (1937 - ), юрист от Република Македония, професор в Скопския университет
- Други
- Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско.[14]
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Бележки
- ↑ История на България, т. 4 Българският народ под Османско владичество, София 1983, стр. 172
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 86-87.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 355.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 239.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 174-175.
- ↑ Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 191.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 38.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 89.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 20.
| Населени места в Община Битоля |  |
|
|---|---|---|
| Битоля | Барешани | Бистрица | Братин дол | Брусник | Буково | Велушина | Габалавци | Гопеш | Горно Егри | Горно Оризари | Градешница | Гявато | Дихово | Доленци | Долно Егри | Долно Оризари | Драгарино | Драгожани | Драгош | Древеник | Жабени | Злокукяни | Кажани | Канино | Карамани | Кишава | Кравари | Кременица | Кукуречани | Кърклино | Кърстоар | Лавци | Лажец | Лера | Лисолай | Логоварди | Лопатица | Магарево | Маловище | Метимир | Меджитлия | Нижеполе | Ново Змирново | Облаково | Олевени | Оптичари | Орехово | Острец | Поешево | Породин | Рамна | Ращани | Ротино | Свинище | Секирани | Снегово | Средно Егри | Старо Змирново | Стрежево | Сърбци | Трън | Търново | Цапари | Църнобуки | Църновец | ||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
