Г-8
Групата на осемте, съкратено Г-8, (на френски: Groupe des huit; английски: Group of Eight) е група от осем икономически най-големи държави - Великобритания, Германия (до 1991 - Западна Германия), Италия, Канада, Русия, САЩ, Франция, Япония, които заедно представляват около 65% от БВП в света.
Групата Г-8 е създадена от Франция през 1975 година като Г-6, в която участват правителствата на шест държави: Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и Съединените Американски Щати. През 1976 година, Канада се присъединява, и името се променя на Г-7. Чак през 1997 групата приема сегашния си вид, с присъединяването на Русия. Също така, Европейският съюз има представител, но няма правото да бъде председател или домакин. Г-8 се използва както за обръщение към страните членки, така и за наименование на ежегодната среща на лидерите им. Предишният термин, Г-6, сега се използва за шестте страни в Европа с най-голямо население: Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания и Полша. Срещите на Г-8 не са само между лидерите, а и между министрите, като например, финансовите министри на държавите се срещат по четири пъти на година.
Всяка календарна година, отговорността да бъде домакин на срещата, се променя в определен ред: първо е Франция, след това Великобритания, Русия, Германия, Япония, Италия и Канада. Домакинът е и президент на форума, предлага дневния ред и определя къде и кога ще има срещи на министрите на държавите членки. Напоследък Франция и Великобритания изявяват желание за разширяване на групата, като към тях да се присъединят пет развиващи се страни: Бразилия, Китайска Народна Република, Индия, Мексико и ЮАР. Всички те са присъствали като гости на предишни срещи, които понякога са наричани Г8+5.
На 25 септември 2009, на срещата на върха си, Г-20 обявява, че поради растящото им влияние, ще заместят Г-8 като главен икономически съвет на богатите нации.
Съдържание |
История [редактиране]
Концепцията за подобен форум на най-развитите демократични икономики е създадена след петролната криза през 1973 година. През 1974 година се състоят серия от срещи в библиотеката на Белия дом във Вашингтон, с представители на САЩ, Великобритания, Западна Германия, Япония и Франция. Година по-късно френският президент кани официално лидерите на страните, заедно с Италия, където се съгласяват да се установяват годишни срещи на ротационен принцип.
Президентът на Европейската комисия също присъства на всички срещи от 1977 година насам, когато е поканен за първи път от Великобритания.
Структура и дейности [редактиране]
Г-8 няма административна структура подобна на други интернационални организации, като ООН или Световната банка. Не съществува постоянен секретариат или офиси за членовете. Президентството се сменя на 1 януари всяка година. Държавата, която държи президентското място, е отговорна за планирането и домакинстването на серия срещи на министрите на страните, както и на срещата на върха, която се състои в средата на годината. Срещите между министрите се състоят с цел обсъждане на глобални проблеми, като здравеопазване, икономическо и социално развитие, правна система, тероризъм, търговия, енергия, и т.н.
През юни 2005 година, правните и вътрешните министри, вземащи участие в Г-8, се съгласяват да се създаде международна база данни на педофилите, както и информация за тероризма, достъпна в различна степен за различните страни.
Енергийна ефективност [редактиране]
През 2007 година Г-8 взима под внимание предложението на Европейския съюз за инициатива за енергийна ефективност. Те се съгласяват, заедно с Международната агенция по енергетика, да изследват най-ефективните начини за намаляване на разходите на енергия. Година по-късно, на 8 юни 2008 година, заедно с Китай, Индия, Южна Кореа и европейските държави, основават Международното партньорство за сътрудничество за енергийната ефективност.
Ежегодна среща на върха [редактиране]
Срещата на върха на лидерите на Г8 се провежда в средата на всяка година и продължава три дни. Целта ѝ не е да се изчистят малки проблеми между страните, а да се обсъждат въпроси от световно значение.
Всяка среща на Г-8 е международно събитие, което е наблюдавано и обсъждано в медиите, но често обсъжданите въпроси остават неясни за широката публика. Домакинът всяка година има отговорността за организирането ѝ и за достъпа на медиите.
Факти за членовете [редактиране]
Всички страни от Г-8 са сред петнадесетте държави с най-добре развита външна търговия. САЩ, Германия, Италия, Франция, Япония и Русия са сред десетте страни с най-големи резерви на злато. Всички страни са и сред десетте най-добре развити икономики в света.
САЩ и Русия са съответно на второ и трето място по продукция на нефт, а Канада е на второ място по резерви. Седем от страните, без Италия, са сред деветте най-големи ядрени сили в света, като Русия, САЩ, Франция и Великобритания държат около 96.99% от всички ядрени оръжия. Заедно, всички страни от Г-8, представляват около 14% от населението на света.
Критика [редактиране]
Както всички срещи на високо ниво, така и срещите на Г-8 са обект на много улични демонстрации и бунтове. Г-8 биват критикувани за проблеми като:
- бедността в Африка, заради търговската им политика,
- глобалното затопляне, заради емисиите на вредни газове, за които не предприемат действия,
- проблема с ХИВ/СПИН, заради политиката им относно медицинските патенти, и други.
Най-големите улични прояви срещу Г-8 се състоят по време на 31-вата среща във Единбург, където се събират над 225 000 човека. Също така, самоубийствените взривове в Лондонското метро на 7 юли 2005 година, са били планирани да съвпадат със срещата.
Също така групата бива критикувана за това, че не приема нови членове, като например Китай, чиято икономика вече надминава всички, освен САЩ.
Представители [редактиране]
Великобритания (министър-председатели)
- Харолд Уилсън (1976)
- Джеймс Калаган (1976-1979)
- Маргарет Тачър (1979—1990)
- Джон Мейджър (1990—1997)
- Тони Блеър (1997-2007)
- Гордън Браун (2007 - 2010)
- Дейвид Камерън (2010 - )
Германия (федерални канцлери)
- Хелмут Шмит (1982)
- Хелмут Кол (1982—1998)
- Герхард Шрьодер (1998—2005)
- Ангела Меркел (2005 - )
Италия (министър-председатели)
- Алдо Моро (1976)
- Джулио Андреоти (1976—1979)
- Франческо Косига (1979—1980)
- Арнальдо Форлани (1980—1981)
- Джовани Спадолини (1981—1982)
- Аминторе Фанфани (1982—1983)
- Бетино Кракси (1983—1987)
- Аминторе Фанфани (1987)
- Джованни Гориа (1987—1988)
- Чириако де Мита (1988—1989)
- Джулио Андреоти (1989—1992)
- Джулиано Амато (1992—1993)
- Карло Адзелио Чампи (1993—1994)
- Силвио Берлускони (1994—1995)
- Ламберто Дини (1995—1996)
- Романо Проди (1996—1998)
- Масимо д’Алема (1998—2000)
- Джулиано Амато (2000—2001)
- Силвио Берлускони (2001—2006)
- Романо Проди (2006-2008)
- Силвио Берлускони (2008 - 2011)
- Марио Монти (2012 - )
Канада (министър-председатели)
- Пиер Елиът Трюдо (1979)
- Джо Кларк (1979—1980)
- Пиер Елиът Трюдо (1980—1984)
- Джон Тьорнер (1984)
- Браян Малруни (1984-1993)
- Ким Кембъл (1993)
- Жан Кретиен (1993—2003)
- Пол Мартин (2003—2006)
- Стивън Харпър (2006 - )
Русия (президенти)
- Борис Елцин (1999)
- Владимир Путин (1999 — 2008)
- Дмитрий Медведев (2008 — 2012)
САЩ (президенти)
- Джералд Форд (1977)
- Джими Картър (1977—1981)
- Роналд Рейгън (1981—1989)
- Джордж Буш (1989—1993)
- Бил Клинтън (1993—2001)
- Джордж Буш (2001 - 2009 )
- Барак Обама (2009 - )
Франция (президенти)
- Валери Жискар д'Естен (1981),
- Франсоа Митеран (1981—1995),
- Жак Ширак (1995—2007)
- Никола Саркози (2007 - 2011)
- Франсоа Оланд (2012 - )
Япония (министър-председатели)
- Такео Мики (1976),
- Такео Фукуда (1976—1978),
- Масайоси Охира (1978—1980),
- Дзенко Судзуки (1980—1982),
- Ясухиро Накасоне (1982—1987),
- Нобору Такесита (1987—1989),
- Соуке Уно (1989),
- Тосики Кайфу (1989—1991),
- Киити Миядзава (1991—1993),
- Морихиро Хосокава (1993—1994),
- Цутому Хата (1994),
- Томиичи Мураяма (1994—1996),
- Рютаро Хасимото (1996—1998),
- Кейдзо Обути (1998—2000),
- Йосиро Мори (2000—2001),
- Дзюнъитиро Коидзуми (2001—2006),
- Синдзо Абе (2006—2008)
- Ясуо Фукуда (2007 - 2008)
- Таро Асо (2008 - 2009)
- Юкио Хатояма (2009 - 2010)
- Наото Кан (2010 - 2011)
- Йошихико Нода (2011- )
Други представители [редактиране]
Европейски съюз (от 1977) — председател на Европейската комисия
- Рой Дженкинс (1977—1981),
- Гастон Торн (1981—1985),
- Жак Делор (1985—1995),
- Жак Сантер (1995—1999),
- Романо Проди (1999 — 21 ноември 2004),
- Жозе Мануел Барозо (22 ноември 2004 - ).
- Председател на Европейския съвет
- Лидери на държавите, председателстващи Европейския съюз
- 2003 I — Хосе Мария Аснар (
Испания), - II — Силвио Берлускони (
Италия). - 2004 I — Бърти Ахърн (
Ирландия), - II — Ян Петер Балкененде (
Нидерландия), - 2005 I — Жан-Клод Юнкер (
Люксембург), - II — Тони Блеър (
Великобритания). - 2006 I - Волфганг Шюсел (
Австрия), - II - Матти Ванханен (
Финландия). - 2007 - Ангела Меркел (
Германия) - II - Жозе Сократеш (
Португалия) - 2008 I - Янез Янша (
Словения) - II - Никола Саркози (
Франция) - 2009 I - Мирек Тополанек (
Чехия) - II - Йон Фредрик Рейнфелдт (
Швеция)
- 2003 I — Хосе Мария Аснар (
Срещи на върха на Г-8 [редактиране]
Бъдещи срещи на върха на Г-8 [редактиране]
| номер | дата | държава | място | уебсайт |
|---|---|---|---|---|
| 39-та | 2013 | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | ||
| 40-та | 2014 | Русия | ||
| 41-ва | 2015 | Германия | ||
| 42-ра | 2016 | Япония | ||
| 43-та | 2017 | Италия | ||
| 44-та | 2018 | Канада |
Г-8 и БВП [редактиране]
| 2008 | Население | БВП[1] | ||
|---|---|---|---|---|
| Млн | % | Млрд $ | ||
| Свят | 6345,1 | 100,0 | 62250 | |
| САЩ | 302,5 | 4,53 | 14330 | |
| Япония | 127,7 | 1,91 | 4844 | |
| Германия | 82,4 | 1,23 | 3818 | |
| Франция | 64,1 | 1,01 | 2978 | |
| Великобритания | 60,2 | 0,9 | 2787 | |
| Италия | 59,1 | 0,89 | 2399 | |
| Русия | 142,5 | 2,14 | 1757 | |
| Канада | 32,9 | 0,49 | 1564 | |
| Г-8 общо | 871,4 | 13,1 | 34477 | |
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Field listing - GDP (official exchange rate), CIA World Factbook
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „G8“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
||||||||
|
|||||