Г. М. Димитров
Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Димитров.
|
||||||||
Георги Михов Димитров (наричан Г. М. Димитров и Гемето) е български политик, ръководител на БЗНС „Пладне“, борил се против правителствата на Царство България, както и на комунистическата диктатура. Баща на Анастасия Димитрова-Мозер.
[редактиране] Биография
Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. След завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“.
Завръща се в България в края на септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради противопоставянето му на Българската работническа партия — комунисти (БРП-к) и на отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на БЗНС, а скоро след това е изключен от неговите редове и арестуван. Спасен е с измама от агенти на английското разузнаване. Няколко месеца се укрива във вилата на американския представител в София. Напуска отново страната през септември същата година. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“)-Международен Селски Съюз- със задача да се бори против комунистите в Източна Европа. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира в емиграция в САЩ.
На негово име са наречени булевард в София и пресичащата го метростанция на Софийското метро.
[редактиране] Библиография
- Ханджиев, Р. Англия и заговорът на д-р Г. М. Димитров (есента и зимата на 1940-1941). - Исторически преглед, 1990, № 9.
- Мозер, Ч. Д-р Г. М. Димитров. Биография. С., 1992.
- Недю Недев. Времена и герои. Заговорът на д-р Георги М. Димитров. Антон Прудкин спасява 1500 евреи, но сам загива. Инж. Георги Вълков - шпионаж в полза на САЩ. С., Хермес, 2011.
