ДАР-1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ДАР-1
DAR1-Plovdiv.jpg
Описание
Тип учебено-тренировъчен самолет
Производител ДАР (Божурище)
Първи полет 1926 г.

ДАР-1 е първият серийно построен самолет в Държавна аеропланна работилница. С това означение са произвеждани два различни самолета - единият е сглобяван от запазени от разрушаване части от немския самолет DFW C.V от времето на Първата световна война. Произведена е модификация на оригинала с обозначението ДАР У-1, като са използвани части от разрушени през 1919 г. самолети на българската военна авиация.

Втората конструкция обозначена ДАР-1 е предназначена преди всичко за използване като учебен самолет. Този самолет е конструиран, произведен и изпитан от български инженери и техници като са внесени съществени промени от първоначално произведената серия.

История[редактиране | edit source]

Независимо от разгрома на българската авиация, натрупания опит в експлоатация на самолетите от българските военни летци, както и активната работа върху нови самолетни конструкции, двигатели и самолетостроителни материали в чужбина, обединяват пионерите летци, ръководители и авиационни теоретици да се започне и развива държавно самолетостоене в България. През 1925-1926 г. в създадената Държавна аеропланна работилница (Божурище) (ДАР) се строи самолета У-1. Наименован е на името на трагично загиналия пилот капитан Иван Узунов. По-късно е наименован ДАР У-1. Този самолет е копие на германския самолет DFW C.V, който е бил на въоръжение в българската авиация и са запазени части от него. Построени са 8 броя, и макар това да е типична бойна машина, поради ограниченията от Ньойския договор са използвани за обучение и тренировки на пилоти. Първият полет със самолета е проведен на 16 ноември 1926 г. от началника на ДАР капитан Марко Първанов.

Сформирането на конструкторско бюро с ръководител немския инженер Винтер и с участието на младите инженери Цветан Лазаров, Борис Денчев, Касабов, Стойчев, Бончев води до създаването на ДАР-1 от българските конструктори. Производството му започва от 1928 г. Самолетът е преминал през строги изпитания в материалоизпитателна служба и аеродинамична лаборатория. ДАР-1 и ДАР-1А, с по-мощен двигател, са изключително сполучливи самолетни конструкции на учебно-тренировъчни самолети. С него асът летец-изпитател Петко Попганчев е постигнал своеобразни рекорди - през 1932 г. прелита под Стамболовия мост във Велико Търново, а година по-късно изпълнява 127 свързани лупинга при полет от Карлово до Казанлък.

Конструкция[редактиране | edit source]

ДАР У-1 е биплан с двигател „Бенц“ с мощност 200 hp. Използва се за учебно-тренировъчни полети. Построен е в двуместен и триместен вариант, с възможности за използването му за транспортни и военни цели.

ДАР-1 е двуместен биплан с двигател „Walter“ 60 hp и серията от 12 самолета е предадена на Авиационното училище за първоначално обучение на пилоти. По-късно се произвежда серия ДАР-1А с по-мощен двигател „Walter-Vega“ с мощност 63 kw/ 85 hp и с увеличен обем на горивния резервоар в центроплана на горното крило.

Технически характеристики на ДАР-1А[редактиране | edit source]

Характеристика Показател
Производител ДАР
Екипаж 2
Двигател Walter-Vega
Мощност 63 kw/ 85 hp
Разпереност 8,90 m
Дължина 6,35 m
Площ на крилото 21,30 m2
Маса празен 410 kg
Маса полетна 665 kg
Скорост максимална 150 km/h
Скорост крейсерска 135 km/h
Далечина на полета 350 km
Таван 3500 m

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Цаков, Цветан, ХХ век, Българска авиация 1897-2000, Триумф и катастрофи, Издателство "ЕЪР ГРУП 2000", София, ISBN 954-752-003-2
  • Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Въздушните на Негово Величество войски 1935-1945 г. (част първа), Издателство "ЕЪР ГРУП 2000", София, 2000 ISBN 954-759-028-8