Държавна сигурност

ДС пренасочва насам. За други значения вижте ДС (пояснение).

---

Почетен знак на Комитета за Държавна Сигурност 1963-1965

Почетен знак на МВР и ДС от 1980 до 1990 г.

Значка „Отличник на КДС“ (1965-1969)

Държавна сигурност, е специална служба за разузнаване и контраразузнаване в рамките на МВР. Създадена като „Отдел Държавна Сигурност“ при Царската полиция през 1925 година. След 1944 година службата преминава към новосъздадената „Дирекция на Народната Милиция“ (ДНМ) и търпи редица преобразувания. Известна сред Българското общество с абревиатурата „ДС“, службата обединява в структурата си разнообразни функции по обезпечаване притока на разузнавателна информация за висшето политически ръководство на страната, охрана на членовете на Политбюро, ЦК на БКП и Правителството и борба с „контрареволюционните елементи“ в страната и извън нея. Под натиска на кръглата маса през 1990 година Държавна сигурност е разделена на три отделни служби НРС, НСЗК и НСО.

На 29 януари 1990 година Ген.-полк. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка рег. № ІV-68, с която дава ход на „прочистването“ на Архивните дела. Макар и да няма точни данни за унищожените материали, според единствената ревизия, правена от дирекция „Информация и архив” в МВР през 1994 г., в резултат на засекретената операция от 1990 г. са унищожени около 40 процента от архивните дела в ДС.

История

Преди 1944 година

Преди установяването на комунистическия режим службите за сигурност в България, както в повечето европейски страни, са с относително ограничен размер и мащаб на дейността. Първата подобна институция в страната е създаденото през 1891 година военно разузнаване, което първоначално само обработва информацията от дипломатическите мисии в чужбина и едва десетилетие по-късно започва да изпраща там специализирани сътрудници. През 1915 година е поставено началото на военното контраразузнаване със създаването на „Служба по безопасността на народната отбрана“ към Щаба на армията. След Първата световна война тези две служби са обединени, като на контраразузнаването е възложена и борбата с комунистическата пропаганда в армията.

През 1919 година, на основата на специализирано подразделение на софийската полиция, е сформирано самостоятелно отделение „Обществена безопасност“. Освен контраразузнавателните функции, то има за задача да контролира дейността на крайната левица, която след Деветоюнския преврат от 1923 година все по-често прибягва до въоръжено насилие.

През 1925 година Обществена безопасност е преобразувана в отдел Държавна сигурност към Дирекцията на полицията, който първоначално има две отделения – за вътрешна и външна сигурност. Броят на отделенията е увеличен на четири със Закона за държавната полиция от 1937 година, а в началото на 1944 година те вече са пет:

• Отделение А – борба с нелегалните политически организации
• Отделение Б – външно контраразузнаване
• Отделение В – борба на некомунистическите политически организации
• Отделение Г – връзки с германското разузнаване
• Отделение Д – контрол на печата и легалните сдружения

По това време численият състав на службата е незначителен в сравнение с този през следващите десетилетия. През 1944 година броят на служителите и агентурата на Държавна сигурност е около 1600 души, а в централното управление работят 76 души, включително чисто административния персонал.

9.IX.1944

След преврата на 9.IX.1944 г. в правителството на ОФ, БРП/к получава три министерства, едно от тях е Министерството на вътрешните работи а за негов титуляр е избран Антон Югов. На 10.IX.1944 година с постановление №1 на правителството на ОФ е създадена „Народна милиция“ подчинена на МВР. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управления на МВР, уволнени са всички полицейски началници и 30 000 служители. В редовете на Народната милиция се назначават бивши партизани, политзатворници и кадри предани на БРП/к. Със създаването на униформената милиция съществуващия отдел „Държавна сигурност“ става част от Дирекцията на народната милиция (ДНМ). След 9.IX.1944 отдел „Държавна сигурност“ има следната структура:

• Отделение „А“ – за борба с контрареволюцията
• Отделение „Б“ – за контраразузнаване
• Отделение „В“ – дружества и печат
• Отделение „Г“ – картотека и проучване

Структура през 1946 година

• Отделение „А“ – външно политическо разузнаване
• Отделение „Б“ – контраразузнаване
• Отделение „В“ – бюро печат и дружества
• Отделение „Г“ – информация и статистика
• Отделение „Д“ – проследяване и проучване

Самостоятелни служби в рамките на отдел „ДС“:

• Служба Картотека и архив
• Следствена служба
• Радиослужба
• Транспорт
• Трудово изправителни селища
• Личен състав
• Вътрешно милиционерско разузнаване
• Затвор

Структура през 1947 година

• I-ви отдел: за борба с контрареволюцията
• II-ри отдел: за контраразузнаване
• III-ти отдел: за разузнаване
• IV-ти отдел: следствие, радио-разузнаване и специално снабдяване
• V-ти отдел: охрана
• Отделение „Е“ – за проучване и проследяване
• Отделение „Кадри“

Развитие през 1950 година

През 1950 година, когато начело на БКП застава Вълко Червенков, Държавна сигурност е обособена като самостоятелен институт в системата на МВР, от който новият партиен лидер иска да бъде „очите и ушите“ на партията. В този период в структурното развитие, ДС започва да следва неизменно съветския модел. Оформени са основните управления на ДС, както и нейните самостоятелни отдели.

Структура през 1953 година

• I управление: разузнаване
• II управление: контраразузнаване
• III управление: секретно-политическо (за борба с контрареволюцията)
• IV управление: икономическо
• V управление: военно контраразузнаване (ВКР)
• VI управление: транспортно
• VII управление: охрана на правителството
• VIII управление: „Кадри“

Самостоятелни отдели:

• I-ви отдел: следствен
• II-ри отдел: разработка на полицейските архиви
• III-ти отдел: научно-технически
• IV-ти отдел: радио контраразузнавателен
• V-ти отдел: проверка на кореспонденцията (ПК)
• VI-ти отдел: оперативна техника
• VII-ми отдел: външно наблюдение и проучване
• VIII-ми отдел: оперативен отчет
• IX-ти отдел: контраразузнаване във войските, милицията и сред волнонаемния състав на МВР
• X-ти отдел: шифър, дешифриране

Развитие през 1962 година

На заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 20.XI.1962 година, с протокол „Б“ №10 се утвърждава: „Основни положения за работата, правата и задълженията на Министерството на вътрешните работи на Народна Република България и неговите органи по места“.

КДС при МВР 1963 година

Прерастването на ДДС в КДС при МВР 1963 година. „С оглед по-нататъшното подобряване работата на органите на вътрешните работи, Политбюро на ЦК на БКП прие решение №153 от 18 юни 1963 година за някой подобрения в ръководството на МВР. В рамките на МВР се създава Комитет за държавна сигурност, който да обединява и ръководи всички поделения на ДС в центъра и страната“. За председател на КДС при МВР е назначен първият зам. министър на ВР Ген. м-р Ангел Солаков, а за първи зам.-председател е назначен Ген.-лейт. Мирчо Спасов.

Структура на КДС при МВР:

• I управление: разузнаване
• II управление: контраразузнаване
• III управление: военно контраразузнаване (ВКР)
• IV управление: техническо
• V управление: „Безопасност и охрана“ (УБО)

Самостоятелни отдели:

• I-ви отдел: следствие
• II-ри отдел: външно наблюдение и проучване
• III-ти отдел: картотека и архив
• IV-ти отдел: шифър, радио-разузнаване, радио-контраразузнаване и радиовръзки

КДС при МС на НРБ 1965-1968

Медал 20г. Органи на КДС 1944-1964 - реверс

С разпореждане №155 от 21 юли 1965 година КДС преминава на подчинение към Министерски съвет. За председател е преназначен Ген. Ангел Солаков за първи зам.-председател е назначен Ген. Мирчо Спасов заместници са също така и Генералите Григор Шопов и Минчо Агаин.
Указ №504 от 22.VII.1965 година „За да се засили общественото начало в дейността на Министерството на вътрешните работи за опазване на Социалистическия обществен ред и за по-успешно предотвратяване на противообществените прояви, както и за по-нататъшно укрепване и подобряване работата на Държавна сигурност, Министерството на вътрешните работи се разделя на две: Министерство на вътрешните работи и Комитет за държавна сигурност при Министерския съвет без ранг на министерство“.

През 1967 година в структурата на КДС е създадено Шесто управление „За борба с идеологическате диверсии и противодържавните прояви“. Това управление ще бъде и първатото разформировано под натиска на „Кръглата маса“ през 1990 година.

ДС отново в МВР и промените през 1969 година

„На 20.II.1969 година с указ на Президиума на Народното събрание под №183, Министерството на вътрешните работи и държавна сигурност се ПРЕИМЕНУВА на Министерство на вътрешните работи“.
С този указ Държавна сигурност отново става част от МВР.

Въз основа на заповед на министъра на вътрешните работи „За организационни и структурни промени в МВР“ от 1.XII.1969 година:

• Управление I-ДС е трансформирано в „Първо главно управление – ДС“
• Управление II-ДС е трансформирано в „Второ главно управление – ДС“

„Основни положения за указ за Държавна сигурност” 1974 година

На 3.III.1974, Политбюро на ЦК на БКП излиза с Решение „Б” №4 за одобряване на: „Основни положения за указ за Държавна сигурност” и секретни „Основни положения за указ за Държавна сигурност” В него е узаконена пряката подчиненост на ДС на Тодор Живков с формулировката, че „Държавна сигурност осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП“.
Това е документа по които Държавна сигурност работи до трансформирането й в нови специални служби през 1990 година. Президиум на Народното събрание на Народна република България

Преобразуването на Четвърто „Икономическо“ управление 1986 година

През 1986 година на базата на създаденото в ВГУ-ДС „Икономическо“ управление е създадено Четвърто (икономическо) управление на ДС на мястото на Четвърто „Техническо“ управление. В този вид структурата на Държавна сигурност се запазва до 1990 година.

Структура на Държавна сигурност от 1969 до 1990 година

• Първо главно управление на ДС (ПГУ): разузнаване
• Второ главо управление на ДС (ВГУ): контраразузнаване
• Трето управление на ДС (ВКР): военно контраразузнаване
• Четвърто управление на ДС: техническо (икономическо от 1986)
• Пето управление на ДС (УБО): Управление „Безопасност и охрана“
• Шесто управление на ДС: борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви (от 1967)

Самостоятелни отдели:

• I-ви отдел: следствен (от 1979 година I-ви отдел в Главно следствено управление (ГСУ) на МВР)
• II-ри отдел: външно наблюдение и проучване
• III-ти отдел: картотека и архив
• IV-ти отдел: шифър и радиовръзка
• V-ти отдел: бойна и мобилизационна готовност

1989-1990

През 1990 година под натиска на уличните протести и пред надвисналата заплаха за изпадане на неплатежоспособност на НРБ, Генералния секретар на БКП Петър Младенов натоварва новоназначения министър на ВР Атанас Семерджиев да преструктурира ДС. В крайна сметка ДС е разделена на НРС (разузнаване), НСЗК (контраразузнаване) и НСО (охрана на държавните ръководители), като НРС и НСО се подчиняват на Председател-Президента на НРБ. С това е отворена нова страница в развитието на службите със специално предназначение в РБ.

Историческа справка на основните управления и самостоятелни отдели 1944-1990

Историческа справка на „Външно политическо разузнаване“

С външното или задгранично разузнаване, в НРБ е натоварена служба в рамките на Държавна сигурност. От 1947 когато външното разузнаване се обособява като самостоятелна служба с ясно изразени цели до 1990 година когато неговите функции преминават в рамките на новосъздадената НРС, то претърпява редица преустройства. Структура и развитие на разузнавателното управление на Държавна сигурност.

1947 г. III отдел (разузнаване) в дирекция "Държавна сигурност" към Главна дирекция на Народната милиция.

1950 г. Първо управление на ДС (разузнаване)

1953 г. Първо управление на ДС - структура:

• I-ви отдел - Югославия (4 отделения, щат - 31 души)
• II-ри отдел - Гърция, Турция и страните от Близкия Изток (5 отделения, щат - 46 души)
• III-ти отдел - Европейски страни (5 отделения, щат - 42 души)
• IV-ти отдел - САЩ, Англия, Канада и страните от Латинска Америка (4 отделения, щат - 21 души)

Специални служби:

• I-ви отделение - Кадри (щат - 14 души)
• II-ри отделение - Радиовръзка (щат - 30 души)
• II-ти отделение - Счетоводство, поддръжка и охрана на конспиративни квартири (щат - 22 души)
• IV-ти отделение - Контрол по визите, картотека и архив (щат - 8 души)
• V-ти отделение - Шифрова служба
• VI-ти отделение - Фотослужба
• VII-ми отделение - Библиотека

Общ щат на Първо управление 246 (182 - оперативен състав, 64 - технически)

1965 г. Първо управление на КДС при МС на НРБ (Комитет за държавна сигурност при Министерски съвет на НРБ)

1969 г. Първо главо управление на ДС

1974 г. Първо главо управление на ДС - структура:

• Началник на управление - 1
• Заместник-началници - 4
• 01-ви отдел – Турция
• 02-ри отдел – Гърция и Кипър
• 03-ти отдел – Западни страни
• 04-ти отдел – Контраразузнавателен (КРО)
• 05-ти отдел – Линия "Н" (нелегални)
• 06-ти отдел – Информация
• 07-ми отдел – Научно-технически разузнаване (НТР)
• 08-ми отдел – Активни мероприятия (АМ)
• 09-ти отдел – Арабски страни
• 10-ти отдел – Работа по секретния щат
• 11-ти отдел – Работа по капиталистически граждани на територията на НРБ
• 12-ти отдел – Радио-свръзка
• 13-ти отдел – Икономическо разузнаване
• 14-ти отдел – Културно-исторически разузнаване
• 15-ти отдел – Технико-документационен
• 16-ти отдел – Специализиран (крути, или остри мероприятия, ОМ)
• 17-ти отдел – Линия „А“ – Китайска Народна Република, Албания

Самостоятелни отдели и служби:

• Отдел „Секретарят“
• Отдел „Контрол, анализ и планиране“
• Отдел „Административно-стопански“
• Отдел „Картотека и архив“
• Отдел „Мобилизация“
• Отдел „Координация и протокол“
• „Финансова служба“

1980 година: В рамките на ПГУ е създадено самостоятелно управление „Научно-техническо разузнаване“ (УНТР)

1990 година: С указ на председателя на Държавния съвет Петър Младенов ПГУ-ДС е трансформирано в „Национална разузнавателна служба“ (НРС).

Историческа справка на „Контраразузнаването“

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Второ управление на Държавна сигурност се занимава с контраразузнаването извън армията. До началото на 50-те години дейността му е сравнително ограничена и се концентрира основно върху чуждите дипломати в страната. След това то бързо се разраства, като му е възложен надзора на политически неблагонадеждни групи – духовенството, младежта, интелигенцията, пътуващите в чужбина спортисти. То изгражда своя агентурна мрежа, обхващаща предприятията в цялата страна. През 1967 година от Второ управление е отделено Шесто управление (политическа полиция) и дейността му отново е ограничена до външното контраразузнаване.

През 1969 година контраразузнаването получава статут на главно управление. През 70-те и 80-те години то се занимава основно с контрол на чуждите дипломати в страната, като прерогативите му за надзор на емиграцията постепенно са иззети от Първо главно управление. През 1986 година от Второ главно управление е отделено Четвърто управление (Управление за контраразузнавателно обслужване на икономиката). С разделянето на Държавна сигурност през 1990 година управлението е преобразувано в Национална служба Сигурност, а от 2008 година влято в Държавна агенция „Национална сигурност“.

Историческа справка на „Военно контраразузнаване“ (ВКР)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Касов печат на офицер от ВКР-ДС

Военното контраразузнаване първоначално не е част от Държавна сигурност, а е подчинено на Разузнавателния отдел при Министерството на войната. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година на него е възложено прочистването на армията от противници на режима, но според ръковоството на БРПк първоначално то трудно се справя с тази задача. След отстраняването на военния министър Дамян Велчев през 1946 година и поставянето на министерството под контрола на комунистите дейността му се активизира и то играе важна роля в чистките в армията и няколкото монтирани политически процеса срещу висши офицери.

През 1950 година военното контраразузнаване е прехвърлено към Министерството на вътрешните работи като Отдел X на Държавна сигурност. По това време то има няколко подразделения, отговорни за различни части от армията – Генералния щаб, Кабинета на министъра, тила, Първа, Втора и Трета армия, Танковата дивизия, Военноморските сили. През следващите десетилетия структурата на военното контраразузнаване продължава да следва тази на самата армия. През 1951 година Отдел X е разширен в Управление „Военно контраразузнаване“, през 1962 година наречено Трето управление.

Основната задача на военното контраразузнаване е до осигурява политическата лоялност на армията спрямо комунистическия режим. По тази причина то остава обособено от структурите на Българската армия, като тази организация цели независимост и взаимен контрол между силовите ведомства в страната.

Ръководители на военното контраразузнаване последователно са Васил Терзиев (1952-1976), Димитър Капитанов (1976-1977), Петър Чергиланов (1977-1989).

Историческа справка на „Научно-техническо управление“

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Техническото (Научно-техническо) управление, номерирано до 1986 година като Четвърто управление, има за задача да разработва, поддържа и предоставя на оперативните управления използваната в тяхната дейност специализирана техника. За пръв път подобна структура е създадена през 1946 година - радиотехническа служба, която се занимава с телефонно подслушване и проверяване на писмената кореспонденция (перлюстрация). През 1947 година тази служба е разширена в Техническо отделение. Впоследствие са създадени няколко подобни структури, административно подчинени на различни звена от Държавна сигурност. През този период тяхната основна функция е проверката на кореспонденцията, но те се занимават също с криптиране на документация, поддръжка на правителствени телефонни линии, радиовръзки с българските посолства в чужбина и други.

През 1949 година всички технически служби на Държавна сигурност са обединени в Отдел VI „Технически“, но малко по-късно от него са отново отделени няколко специализирани служби. В отдела остава дейността по радиоразузнаване, радиоконтраразузнаване, телефонно и микрофонно подслушване.

През 1962 година отделът е превърнат в Четвърто управление. Освен него в структурата на Държавна сигурност от 1962 година с техническа поддръжка се занимават и три самостоятелни отдела - Втори отдел (външно наблюдение и проучване), Трети отдел (картотека и архив; от 1986 година - Управление „Информация и архив“) и Четвърти отдел (шифров). През 1986 година управлението спира да се нарича Четвърто, като този номер започва да се използва от стопанското контраразузнаване.

Историческа справка на управление за „Контраразузнавателно обслужване на икономиката“

Икономическото контраразузнаване до 1986 година е част от Второ главно управление, а през 1986 година е обособено като самостоятелно Четвърто управление („за контраразузнавателно обслужване на икономиката“). Първоначално е сформирано, за да контролира държавните предприятия, много от които при опитите за стопанска либерализация в началото на 80-те години получават възможност за преки контакти с чужди контрагенти, както и за да следи за политическите настроения сред работниците и за дейността на чуждите предприятия с дейност в България. В средата на 80-те години негова основна дейност вече е организирането на нелегална външнотърговска дейност.

Четвърто управление участва активно в контрабандата на злато, чужда валута, битова техника, цигари, напитки. То ръководи нелегалния реекспорт на оръжие и боеприпаси, извършван от Кинтекс и дъщерните му предприятия, както и износа на „медикаменти, намиращи се под контрола на Международната здравна организация“.

След обособяването на Четвърто управление негов началник е Кирил Величков.

Историческа справка на „Управление безопасност и охрана“

Още от самото създаване на Държавна сигурност в нейния състав има служба за охрана, която първоначално е отговорна главно за сигурността на царския дворец. През 1948 година тя е обособена в Отдел V, който се грижи за личната безопасност на членовете на Политбюро на ЦК на БКП и на правителството. През следващата година е създаден Отдел VIII, който трябва да организира транспорта, осигуряването с жилища и специалното снабдяване с потребителски стоки и обзавеждане на висшето партийно и държавно ръководство.

Дейността на отдела по снабдяване е обект на постоянно внимание на най-висшето партийно ръководство, а работата му и обхвата на привилегированите лица са подробно регламентирани с множество нормативни актове. Размерът на финансираните от държавата привилегии е огромен. Така например през 1951 година членовете и кандидат-членовете на Политбюро могат да ползват всяко тримесечие текстилни стоки за 60 хиляди лева и колониални стоки за 60 хиляди лева (за сравнение по това време средната месечна пенсия е 200 лева). В допълнение към това висшето партийно ръководство разполага с безотчетни фондове от бюджета на ЦК на БКП, например първият секретар през 1958 година - в размер на 20 хиляди лева.

През 1951 година Отдел V и Отдел VIII са обединени във Второ управление, което през 1962 година е преименувано в Пето управление (Управление за безопасност и охрана; УБО). От средата на 50-те години до 1968 година УБО се ръководи от Димитър Гръбчев, а от 1968 до 1986 година - от Илия Кашев.

След разделянето на Държавна сигурност УБО става основа за днешната Национална служба за охрана.

Историческа справка на управление „Борба с идеологическата диверсия“

През ранния период от съществуването на Държавна сигурност дейността на политическата полиция се извършва от подразделения на контраразузнаването. През 1967 година, след подобна реорганизация на съветския КГБ, те са обособени в самостоятелно Шесто управление „за борба с идеологическата диверсия“. Негова основна задача е контролът на потенциално критичните към режима групи, някои от които с относително голямо влияние върху общественото мнение - интелигенцията, младежта, религиозните и етническите малцинства.

До 1979 година, когато е обособена в самостоятелно Седмо управление - Централно информационно-аналитично организационно управление, Централната информационно-аналитична служба е част от Шесто управление.

Към 1980 година Шесто управление има следните отдели:

• Първи отдел - художествено-творческата и научната интелигенция и средствата за масова информация
• Втори отдел - младежта, спортните организации и студентите
• Трети отдел - духовенството, евреите, арменците, белоемигрантите, паметниците на културата
• Четвърти отдел - про-турски и про-югославски национализъм, турската интелигенция и студенти
• Пети отдел - „контрареволюционни остатъци“, като земеделци и социалдемократи, контрол на затворите
• Шести отдел - корупция и контрол на структурите на МВР и БКП
• Седми отдел - тероризъм, бягства от страната, анонимна дейност, издирване на лица
• Осми отдел — информационен анализ

Тази структура се запазва в общи линии през 80-те години, като основната промяна е обособяването на Девети отдел за средствата за масова информация.

След разделянето на Държавна сигурност през 1990 година Шесто управление е наследено от Главна дирекция за борба с организираната престъпност.

Историческа справка на „Следствие-ДС“ и „ГСУ-МВР“

Следствието представлява структурата, която затваря кръга от дейности на Държавна сигурност от засичането на дадена „противодържавна“ проява до налагането на съответното наказание. Следствието често е класифицирано като част от помощните структури на ДС.

След преврата на 9.IX.1944 година една от непосредствените задачи на Отдел Държавна сигурност е да води борба със свалените от власт „фашистки елементи“, като бъдат своевременно разкрити, издирени, разследвани и предадени на Народните съдилища. През 1944 и 1945 в ДС няма специално обособен следствен апарат. Задачите по линия на следствието се решават от непосредствено натоварени за всяка задача оперативни работници (ОР). През 1945 година е организирана специална група от оперативни работници, те имат за цел да издирват и задържат лица подлежащи на следствие. Следствието се провежда от ОР от отделенията в зависимост от „вражеската дейност“ на лицето. В края на 1945 година е създадена „Следствена служба“ при отдел ДС. Като такава те продължава своята дейност до реорганизацията на ДНМ през 1947 година. Със заповед №489-II от 23.V.1947 година към ДДС се създава отдел IV-ДС в който влиза и следствено отделение. Служба следствена прераства в отделение „следствено“ и влиза в състава на отдела с следната структура.
Отдел IV-ДС
Отделение следствено

• Група I – води следствия по линия на контраразузнаването
• Група II – води следствия по линия на контрареволюцията
• Група III – води следствия по линия на разузнаването
• Дежурна група – извършва арести, обиски, проследявания и др..

В състава на отдел IV-ДС , отдел „следствен“ остава до 1949 година. Съгласно писмо на ДДС-Централно управление под №97-С от 14.II.1949 година, отдел IV-ДС е разформирован а отделение „следствено“, прераства в самостоятелен отдел VII-ДС следствен. Като отдел VII-ДС следствието провежда своята дейност до 1952 г.. През 1952 г. отново в структурата на ДС настъпват някой изменения. Със заповед №89 от 19.IV.1952 г. отдел VII-ДС следствен е преномериран като „Отдел I-ДС следствен“.

Структура на Отдел I-ДС следствен:

• Отделение I – води следствия по шпионаж.
• Отделение II – води следствия по контрареволюционни организации.
• Отделение III – води следствия по централен терор, вредителство, диверсия и саботаж.
• Отделение IV – разследва произшествия, води агентурна работа сред надзирателския състав, охраната на затвора и др..
• Отделение V – оказва помощ, контролира и ръководи следствената работа във всички следствени служби в поделенията от центъра.
• Отделение „Охрана и арест“ – охрана и изолация на задържаните в отдела и по домакинските въпроси на отдела.
• Група отчетност – води отчетността на отдела.
• ОтделениеVI – оказване на помощ и контрол по линия на следствието в окръжните управления.

Заедно с отдел следствен, следствени отделения и отдели има и при следните централни поделения на ДС:

• Следствено отделение при отдел I-ДС
• Следствено отделение при отдел II -ДС
• Следствено отделение при управление V-ДС
• Следствено отделение при отдел РПА
• Следствено отделение при отдел IX-ДС
• Следствено отделение при особена инспекция
• Следствено отделение при управление III-ДС
• Следствено отделение при управление IV-ДС

Следствените служби при отделните поделения съществуват няколко години, като постепенно техните функции са поети от отдел I-ДС следствен.Според промяната на оперативната обстановка в страната, линиите на водене на следствените дела търпят някой леки изменения.

Със заповед № I-2560 от 8.VII.1963 г. отдел I-ДС следствен преминава към КДС при МВР. Структурата на отдела през 1963 година е следната:

• Отделение I – разследване на дела по шпионаж и военни престъпления.
• Отделение II – разследва дела по „изменници на родината“ (ИР) (бегълци и невъзвращенци).
• Отделение III – разследва дела по нелегални групи, вражеска агитация и произшествия.
• Отделение IV – филтър.
• Секретариат и информация
• Отделение „Охрана и арест“

През 1964 г. с цел подобряване на работата на отделение IV „Филтър“ същото преминава към отделение 02. Отделението разследва дела на „ИР“, както и на „прибежчиците“ който се явяват основната група от лица преминаващи през „филтъра“ на следствието.

През 1965 г. с цел подобряване то на информационно-аналитичната дейност, „информация“ се отделя от „секретариат“ и се обособява самостоятелна група за „информация и анализ на следствената работа“.

С МЗ № I-4220 от 14.X.1966 г. се обособява отделение 04при 01 отдел ДС за ръководство, оказване помощ на следствената работа в окръжните управления и анализ на следствената работа.

С МЗ № I-4332 от 12.IX.1968 г. се създава ново отделения 05 – оперативно-техническо, за по-добра организация на агентурно-оперативната работа по камерното разработване на подследствените лица.

С МЗ МЗ № I-688 от 5.II.1969 г. е създадено отделение 05 за „Информация и анализ“. В щата на отдел I-ДС за 1969 г., отделение оперативно-техническо и отделението за контрол и оказване помощ по следствената работа в окръжните управления приемат номерация съответно 04 и 06.

На 30.X.1969 г. Министърът утвърждава създаването на четири следствени отделения:

• Отделение 01 – по контрашпионажа.
• Отделение 02 – измяна, терор, ПАП, антидържавни групи и организации.
• Отделение 03 – по разследване на противодържавни престъпления във въоръжените сили и строителни войски.
• Отделение 04 – за разследване на дела за противодържавни престъпления в икономиката.

През 1970 г. с МЗ е създадено отделение 05 – специално, за разследване на чужденци. Отделът се изгражда и работи на принципа на линейност и специализация. Изпълнява както процесуални така и оперативни функции. Задачите му са следните: 1.Организира провеждането на предварително следствие по линия на ДС на територията на цялата страна. 2.Организира охраната, режима и изолацията на задържаните за следствие в ДС лица. 3.Води справочна картотека на задържаните по линия на ДС лица за цялата страна. 4.Организира набирането и обработката на постъпващата информация, анализира и обобщава причините за извършване на престъпления. По оперативната работа: 1.Организира и провежда камерна разработка на задържаните по линия на ДС лица. 2.Използва оперативно-технически мероприятия. 3.Отделът съдейства на съответните поделения на ДС в провеждането на активни мероприятия и вербовки. Провежда мероприятия по линия на общата и индивидуалната профилактика.

Съществена реорганизация на структурата на следствието е извършена през 1979 година, когато със заповед № I-10 от 19.I.1979 всички следствени структури в МВР са обединени в Главно следствено управление, което получава абревиатурата ГСУ-МВР. В новата структура съществуват две основни направления – следствие по линия на Държавна сигурност и следствие по линия на НМ.През 1984 към ГСУ са присъединени и окръжните следствия и то получава следната структура: Направление Държавна сигурност

• Отдел 01 – Предателство и шпионство
• Отдел 02 – Измяна, вредителство и противодържавна агитация
• Отдел 03 – Разследване на престъпления, извършени от военнослужещи

Основното направление в работата на ГСУ-МВР е именно по ДС и по-голямата част от работещите в тази институция следователи са се занимавали именно с дела, инициирани от оперативните управления на ДС.

Дейност

Държавна сигурност представлява мощна репресивна структура по време на Комунистическа България, насочена към потискане и ограничаване основните права и свободи на българските граждани, борба с „империалистическите шпиони“, "народните врагове" и „враговете на партията“, с което се цели запазване властта на Българската комунистическа партия и на интересите на нейната върхушка. Държавна сигурност е пряко свързана със съветските служби за сигурност КГБ.

Активни мероприятия на Държавна сигурност са събития като:

• Възродителния процес
• Убийството на писателя Георги Марков и опита за покушение срещу журналиста Владимир Костов.

Многократно повдиган от международната общност е въпросът, за ролята на ДС в трафика на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и антики от и през България. Именно във връзка с това е широко разпространено мнението, че организираната престъпност в страната след 1990 е създадена от генералите на разпуснатите служби. Затова отварянето на архивите се смята от много хора за единствения начин да се разкрие системата на организираната престъпност в България и да се вземат наказателни мерки срещу ключови фигури, участвали в създаването им.

Оперативен отчет

В последната строго секретна инструкция за оперативния отчет от 1978, по която ДС функционира до преструктурирането й през 1990, е дадено следното определение за оперативния отчет на ДС:
„Съсредоточаване, регистриране, систематизиране и класифициране в определени териториални предели и по строго установени единни правила, осигуряващи секретност и най-пълно и бързо използване в оперативната работа на сведения и материали за разузнавателните и контраразузнавателните органи на противника, за неговите кадрови разузнавачи и агенти, за задграничните антинародни организации и техните членове, за враждебните елементи вътре в страната, за лицата, които са извършили, извършват или са заподозрени в извършване на вражеска дейност, а също така и за агентурата на органите на Държавна сигурност“.

Видове дела, образувани от органите на държавна сигурност
* Дело за оперативна проверка (лично и групово) - ДОП образува се при откриването на оперативна проверка за изясняване на фактически данни, който дават данни за подозиране на лице (лица), че замислят, подготвят или провеждат противодържавна дейност.

* Дело за оперативна разработка (лично и групово) - ДОР образува се при откриване на оперативна разработка за разкриване, предотвратяване и пресичане подривната дейност на конкретно лице (лица), за което има достоверни данни, че се подготвя, извършва или е извършило престъпление против Народна република България.

* Дело за оперативно издирване - ДОИ образува се при откриване на оперативно издирване за откриване и залавяне на укриващо се лице, представляващо оперативен интерес за органите на Държавна сигурност, или на неизвестен извършител на противодържавни прояви.

* Дело за оперативно наблюдение - ДОН образува се при откриване на оперативно наблюдение за контролиране поведението на лица, за които няма данни, че провеждат противодържавна дейност, но поради своя социален произход, служебно и обществено-политическо положение и антинародна дейност преди 9.IX.1944 г. или поради наказания за враждебна дейност след победата на социалистическата революция представляват опасност за сигурността на страната, имат враждебно отношение към социалистическия строй, ползват се с влияние сред вражеските среди и могат в даден момент по собствена инициатива или под влияние на противника да започнат подривна дейност.

Видове секретни сътрудници и доверени лица

* Агент -
Агентът е основна категория секретен сътрудник, който притежава необходимите субективни качества и обективни възможности за решаване на конкретни задачи по разкриването, предотвратяването и пресичането подривните действия на външния противник и враждебно-престъпните елементи в страната, главно чрез проникване или внедряване в техните среди, или близкото им обкръжение.

* Резидент -
Резидентът е високо квалифициран и надежден сътрудник на органите на Държавна сигурност, чиято основна задача е да ръководи, възпитава и обучава агенти и доверени лица.

* Съдържател на явочна квартира -
Съдържател на явочна квартира е секретен сътрудник на органите на Държавна сигурност, който доброволно им е предоставил намиращи се на негово разположение жилищни или други помещения за срещи с агенти и резиденти.

* Съдържател на конспиративна квартира -
Съдържател на конспиративна квартира е секретен сътрудник, който служи за прикритие на жилищни или друго помещение, с което се разпореждат органите на Държавна сигурност за срещи с ценни агенти и провеждане на оперативно-технически и други мероприятия.

* Доверено лице -
Доверените лица са патриотично настроени български граждани - членове на БКП, БЗНС, ОФ и ДКМС и честни безпартийни, които притежават лични и делови качества - честност, обективност и възможности да подпомагат органите на ДС при изпълнение на стоящите пред тях контраразузнавателни и други задачи, който умеят да различават сигналите, проявите и фактите, заслужаващи вниманието на органите на Държавна сигурност.

Висш ръководен състав на ДС и МВР

Медали за „10, 15 и 20 г. вярна служба на народа в КДС“, аверс

Медали за „10, 15 и 20 г. вярна служба на народа в КДС“, реверс

• Ген. полк. Атанас Георгиев Семерджиев – Министър на ВР (1989-1990)
• Ген.-полк. Ангел Иванов Солаков – Председател на КДС 1963-1968, Министър на ВР (1968-1971)
• Ген. полк. Ангел Минев Цанев – Министър на ВР (1971-1973)
• Ген.-полк. Васил Савов Зикулов – Началник РУ-ГЩ на МНО (РУМНО)
• Ген. полк. Велко Иванов Палин – Зав. отдел „Военно-административен“ ЦК на БКП
• Ген.-полк. Григор Велков Шопов – Първи зам.–министър на ВР, ресорен за ДС
• Ген. полк. Димитър Иванов Стоянов – Министър на ВР (1973-1988)
• Ген. полк. Дико Димитров Диков – Министър на ВР (1962-1968)
• Ген. полк. Демир Димитров Борачев – Зам.-министър на ВР
• Ген. полк. Димитър Стоилов Христов – Предст. На МВР в КГБ, зам. м-р на ВР
• Ген. полк. Иван Иванов Бъчваров – Зав. отдел „Военно-административен“ ЦК на БКП
• Ген. полк. Минко Тодоров Минков – Зам.–министър на ВР, ресорен за „ГВ-МВР“
• Ген.-полк. Мирчо Христов Спасов – Първи зам.–министър на ВР, ресорен за ТВО
• Ген.-полк. Здравко Велев Георгиев – Зам.–министър на ВР, 1-ви началник на РУМНО
• Ген.-лейт. Ангел Несторов Братанов – Първи зам.-началник Управление IV-ДС (ОТУ)
• Ген.-лейт. Антон Кръстев Мусаков – Началник на Управление VI-ДС
• Ген.-лейт. Владимир Тодоров Николов - Началник на Управление I-ДС (ПГУ)
• Ген.-лейт. Васил Иванов Коцев - Началник на Управление I-ДС (ПГУ)
• Ген.-лейт. Васил Терзиев – Началник Управление V / III-ДС (ВКР)
• Ген.-лейт. Георги Методиев Аначков - Зам.-министър, началнк на Управление II-ДС (ВГУ)
• Ген.-лейт. Георги Младенов Георгиев – Първи зам. началник на Управление II-ДС (ВГУ)
• Ген.-лейт. Григор Григоров – Началник Управление II-ДС (ВГУ)
• Ген.-лейт. Георги Тодоров Кръстев – Управление III-ДС (ВКР)
• Ген.-лейт. Димитър Стоянов Кьосев – Началник ПГУ-ДС
• Ген.-лейт. Димитър Стоянов Гръбчев – Началник на Управление V-ДС (УБО)
• Ген.-лейт. Димитър Йотов – Зам.-началник на ВГУ-ДС, Началник на СГУ-МВР
• Ген.-лейт. Димитър Капитанов – Зам.-министър, Н-к на ВСШ-МВР, ВКР, Следствен отдел ДС
• Ген.-лейт. Илия Симеонов Кашев – Началник Управление V-ДС (УБО)
• Ген.-лейт. Костадин Георгиев Коцалиев – Началник ГСУ-МВР
• Ген.-лейт. Минчо Симеонов Агайн – Зам.-председател на КДС, Първи зам.-министър на ВР
• Ген.-лейт. Петър Ненов Чергиланов - Началник Управление III-ДС (ВКР)
• Ген.-лейт. Петър Христов Стоянов - Началник на Управление VI-ДС
• Ген.-лейт. Петър Рангелов Стоянов – РУ-ГЩ на МНО (РУМНО)
• Ген.-лейт. Петър Атанасов Вранчев – Началник на служба „Военна Информация“, РУ-ГЩ
• Ген.-лейт. Стоян Генов Савов - Зам.-министър, ресорен за ПГУ и отдел III-ДС
• Ген.-лейт. Христо Боев Петашев – Началник на Управление I-ДС (ВР)
• Ген. м-р Боян Велинов Захариев – Зам.-началник Управление VI-ДС
• Ген. м-р Богдан Георгиев Думков – Началник на Управление III-ДС (1952), Зам.–министър на ВР
• Ген. м-р Борис Миланов Манов – Началник Управление VI-ДС
• Ген. м-р Бончо Маринов Бончев – Зам.-началник на Управление V-ДС (УБО)
• Ген. м-р Господин Гочев Стоянов – Началник на ПГУ-ДС
• Ген. м-р Георги Янков Силянов – Зам.-началник Управление VI-ДС
• Ген. м-р Георги Мутев – Зам.-началник на отдел в Управление II-ДС (ВГУ)
• Ген. м-р Георги Стефанов Милушев – Началник на Управление V-ДС (УБО)
• Ген. м-р Георги Младенов – Първи зам.-началник на ВГУ-ДС
• Ген. м-р Георги Манчев – Първи зам.-началник на ПГУ-ДС, Началник на НТР-ПГУ
• Ген. м-р Илия Ангелов Лингурски – Зам.-началник на Управление IV-ДС (ОТУ)
• Ген. м-р Иван Иванов – Зам.-началник на ВГУ-ДС
• Ген. м-р Константин Иванов Атанасов - Началник на Управление I-ДС (ПГУ)
• Ген. м-р Каприел Саркис Каприелов - Зам.-началник ДДС
• Ген. м-р Красимир Благоев Саманджиев – Зам. началник на ВГУ, Началник „НСЗК“
• Ген. м-р Кирил Величков – Началник на Управление IV-ДС (икономическо)
• Ген. м-р Любен Стоянов Гоцев – Първи зам.–министър на ВР
• Ген. м-р Людмил Асенов Маринчевски – Зам.-началник Управление II-ДС (ВГУ), зам.-министър на ВР
• Ген. м-р Леонид Атанасов Кацамунски – Началник на ГСУ-МВР
• Ген. м-р Любен Василев Анев – Ректор на ВСШ „Г. Димитров“ МВР
• Ген. м-р Нанка Динчева Серкеджиева – Началник на Отдел III-ДС (КА)
• Ген. м-р Петър Дончев Барбалов – Зам.-началник (ВГУ), Началник ОТУ-МВР
• Ген. м-р Петко Кипров – Ректор на ВИ „Г. Димитров“ МВР, Началник на Отдел III-ДС
• Ген. м-р Румен Димитров Тошков – Зам.-началник ПГУ-ДС, Началник на НРС
• Ген. м-р Сава Господинов Джендов - Началник на Управление V-ДС (УБО)
• Ген. м-р Страхил Христов Сотиров – Началник Управление III-ДС (ВКР)
• Ген. м-р Тодор Костов Бояджиев – Зам.-началник ПГУ-ДС
• Ген. м-р Тодор Димитров Ганчовски – Началник „Управление ТИЛ-КДС“
• Ген. м-р Желязко Делчев Троев – Началник отдление „Кадри-ДДС“, отдел „Затвори“ МП
• Ген. м-р Янко Христов Иванов – Началник ПГУ-ДС

Ръководители

	име	дати
1	Димо Дичев	1944-1949
2	Иван Райков	1949-1951
3	Георги Кумбилиев	1952-1960
4	Ангел Солаков	1960-1969
5	Мирчо Спасов	1969-1973
6	Григор Шопов	1973-1990

Инициатива за създаване на музей

През септември 2011 Държавна агенция "Архиви" обявява инициатива да бъде създаден музей на Държавна сигурност в подземието на сегашната ѝ сграда на ул. "Московска" 5, която от 1944 до 1972 г. е използвана от Софийското управление на МВР и от Комитета за държавна сигурност (КДС).

В литературата

• „Екзекуторът“, роман от Стефан Кисьов

Литература

• Решение No 7/ 19.07.2007 г. (PDF). // КРДОПБГДСРСБНА, 2007. Посетен на 26 април 2010.
• Лазарова, Богдана. Кои са на върха на пирамидата на скрития транзит. // DarikNews.net. Посетен на 25 октомври 2006.
• Лазарова, Богдана. Как бяха създадени държавните канали за контрабанда. // DarikNews.net. Посетен на 25 октомври 2006.
• Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2.

Виж също

• Обществена безопасност
• ДАНС
• Сътрудници на Държавна сигурност
• Обществен съвет към МВР
• Архив на Държавна сигурност

Външни препратки

• Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
• Белким се бяха гръмнали, статия във вестник Седем от Иво Беров
• Открито писмо до Оли Рен, гражданска инициатива за отваряне на архивите на ДС
• Кой как отвори досиетата в Източна Европа от Радио „Свободна Европа“
• Служители на бившата ДС в сегашните спецслужби (към м. април 2003)
• Червената власт срещу вярата, документи от архива на ДС с доклади за религиозните общности
• Служители на бившата ДС в БАН