ДФ-5

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дунфън-5
Произход Флаг на Китай Китай
Вид МКБР
История на производство и служба
Изобретател Китайска академия за ракетни технологии
Производител База 062
На въоръжение 1983 - до днес
На служба при Флаг на Китай Китай
Бройки в експлоатация ок. 70
Габаритни характеристики
Маса 183 000 кг
Дължина 33 м
Диаметър 3,4 м
Степени 2
Полезен товар 3000 кг
Технически характеристики
Гориво течно
Бойна глава термоядрена
Взривна мощност 3 — 5 Мт
Брой бойни глави 1
МОЦ 1 км
Обсег до 15 000 км
Насочване инерционно

ДФ-5 (Дунфън-5, Dongfeng 5, название на НАТО CSS-4) е китайска междуконтинентална балистична ракета. Тя е основната МКБР на Китай.

Разработване[редактиране | edit source]

Още докато ракетите със среден обсег ДФ-3 и ДФ-4 се разработват, през 1965 китайското ръководство решава да даде зелена светлина на проект за междуконтинентална балистична ракета, способна да достигне Северна Америка. Тактико-техническите изисквания са издадени през март същата година. Проектът е оглавен от Ту Шоуъ и Жън Синмин, които са били специално обучени в САЩ. Определени са сроковете — пробния запуск да бъде осъществен през 1971 и довършителните работи по дизайна да приключат през 1973. Въпреки бързия напредък на китайските учени в предишните ракети ДФ-3 и ДФ-4, ДФ-5 се оказва предизвикателство. Било е необходимо да бъдат разработени и изследвани десетки технологии, като нови течни горива, помпи, двигател и системи за инерционно направление и управление на полета, бордови компютри, екран за защита на бойната глава и др. Ракетата бива снабдена с първия китайски компютър, работещ с интегрални схеми.

Разработката на ракетата е започната през 1966, но в началото работата се бави заради влиянието на Културната революция. Дейността по проекта се активизира през 1969, и на 14 юни същата година е завършен двигателя на първата степен. Дизайнът е завършен през 1970, а през ноември успешно е тестван двигателя. Първата тестова ракета, назована "изделие 01-Y1", е завършена през юни 1971. Три месеца по-късно, през септември 1971, от базата Шуан Чън Тзу е осъществен запускът ѝ. Заради грешка в софтуера на бордовия компютър обаче, втората степен на ракетата спира да работи по-рано от предвиденото, и ракетата пада на 565 км от целта си. Ноември месец следващата година два от четирите двигателя на втората опитна ракета отказват да запалят, и системите биват аварийно изключени и ракетата не излита. Същата е изстреляна през април 1973, но се взривява във въздуха.

След тези неуспешни опити китайският премиер Чжоу Енлай нарежда замразяване на програмата. Четирите ракети, които вече са били конструирани, са били преоборудвани в Чан Джън-2 за изстрелване на спътници. Системите за управление на първата от тях отказват и е изпратена команда за самоунищожение във въздуха, при което е загубен и спътника на борда ѝ. През 1975 обаче работата по ДФ-5 е възстановена. До 1978 останалите 3 ракети Чан Джън изстрелват успешно спътници в космоса. След известни доработки, китайските учени осъществяват шест запуска на ДФ-5 между януари и октомври 1979, всички от които са успешни. На 12 февруари 1980 китайското правителство одобрява запуск на пълен обсег (9 000 км). Ракетата с кодово название 580А е изстреляна на 18 май в 10:10:23 местно време. Тя лети 29 минути и 57 секунди, изминавайки разстояние от 9070 км и падайки в Южния Тихи Океан. Остатъците са прибрани от бойна група на китайския военноморски флот. През 1981 и 1982 първите две ДФ-5 са приети на въоръжение във Втори артилерийски корпус. На 1 октомври 1984 три нови ракети са показани на военен парад в Пекин.

Описание[редактиране | edit source]

Обсег на ДФ-5, показан с лилаво

ДФ-5 е двустепенна (тристепенна ако се брои модула с бойната глава) балистична ракета. Тя се отличава с много голямо тегло — 183 тона, което я прави най-тежката междуконтинентална балистична ракета в света след Р-36. За гориво се използва — асиметричен диметилхидразин, а като окислител — азотен тетраоксид. Резервоарите са изградени от високо издръжлива сплав на алуминий и мед. ДФ-5 пренася една бойна глава с тегло от 3000 — 3200 килограма и с мощност от 3 до 5 мегатона (от 1 до 3 при по-ранните модели). Максималният обсег е 13 — 15 000 километра, покривайки голяма част от земната повърхност. Разработва се пакет за модернизация, който би позволил на ракетите ДФ-5 да имат многоблокова бойна част, позволяваща пренасянето на повече от една бойна глава. Всички ракети в експлоатация към 2009 са от модела ДФ-5А, произведен през 1986.

Насочването е инерциално, с бордови компютър. Точността ѝ в сравнение с други съвременни МКБР е ниска — до 1000 м отклонение от целта, но това се компенсира от голямата мощност на бойната глава. ДФ-5 може да пренася една или повече системи за заблуждаване на вражеската ПРО, което повишава способността ѝ за пробив. Базирането бива два вида — на ракетна площадка и в шахти. Зареждането ѝ може да отнеме до 45 минути. Почти всички ракети са разположени в шахти и са в готовност за изстрелване, докато малкото разположени на площадки са по-уязвими и не са готови за бързо изстрелване.

Хронология на запуските[редактиране | edit source]

Запуски на ДФ-5
Дата Площадка Описание Резултат
10 септември 1971 База 20 (Дзиуцюен) Първи пробен запуск Неуспешен
26 декември 1972 База 20 (Дзиуцюен) Втори пробен запуск Неуспешен
8 април 1973 База 20 (Дзиуцюен) Трети пробен запуск Неуспешен
5 ноември 1974 База 20 (Дзиуцюен) Изстрелване на спътник ФШУ-0-0 Неуспешно
26 ноември 1975 База 20 (Дзиуцюен) Изстрелване на спътник ФШУ-0-1 Успешно
7 декември 1976 База 20 (Дзиуцюен) Изстрелване на спътник ФШУ-0-2 Успешно
14 септември 1977 База 20 (Дзиуцюен) Запуск с бойна глава Успешен
26 януари 1978 База 20 (Дзиуцюен) Изстрелване на спътник ФШУ-0-3 Успешно
16 април 1978 База 20 (Дзиуцюен) Запуск с бойна глава Успешен
5 октомври 1978 База 20 (Дзиуцюен) Боен запуск с ниска траектория Успешен
7 януари 1979 База 25 (Тайюен) Запуск от шахта Успешен
5 април 1979 База 20 (Дзиуцюен) Боен запуск с ниска траектория Успешен
15 юли 1979 База 25 (Тайюен) Запуск от шахта с използване на заблудителна система Успешен
октомври 1979 База 25 (Тайюен) Запуск от шахта с удължен обсег Успешен
26 ноември 1979 База 25 (Тайюен) Запуск с забавено отделяне на втората степен за по-голям обсег Неуспешен
18 май 1980 База 20 (Дзиуцюен) Запуск на максимален обсег (к.н. 580А) Успешен
21 май 1980 База 20 (Дзиуцюен) Запуск на максимален обсег (к.н. 580Б) Неуспешен
7 декември 1980 База 25 (Тайюен) Запуск с подобрена навигационна система Успешен
1989  ? Боен запуск, последно известно тестово изстрелване на ДФ-5 Успешен

Оператори[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]