Давидово (община Гевгели)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Давидово.
| Давидово Давидово | |
| — село — | |
 „Свети Илия“ | |
  Давидово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Надм. височина | 63 m |
| Население | 373[1] души (2002) |
| Пощенски код | 2464 |
| Давидово в Общомедия | |
Давидово (на македонска литературна норма: Давидово) е село в община Гевгели, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около тридесетина километра северно от общинския център Гевгели, но най-близкият град е Валандово в източна посока. Лежи в долината на р. Вардар на десния ѝ бряг, на два километра на отсрещния бряг е съседното село Удово, от където Давидово се свързва с автомобилния път Е75 Скопие-Солун. Селото има ЖП спирка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Давидово е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата в селото „Рождество Богородично“ е 1860 година и е дело на Андон Китанов.[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Давидово (Davidovo) е посочено като село с 45 домакинства и 165 жители българи.[4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Давидово има 170 жители, всички българи християни.[6]
В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско в 1909 година пише:
| „ | В селото ни има 18 български и 12 гъркомански къщи. Църквата и училището се владеят всецяло от гъркоманите. Понеже те са строени задружно от цялото население, умоляваме да ни се даде в притежание припадающата ни се част от тях.
От името на българското население на чифлика Давидово кмет Георги Петрев.[7] |
“ |
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Давидово има 288 българи патриаршисти гъркомани.[8]
В 1913 година Давидово попада в Сърбия. През лятото на същата година кметът на селото е убит от сърбоманския войвода Йован Бабунски, на когото се сторил съмнителен.[9]
В 1937 година е построена църквата на Давидовския манастир „Свети Илия“.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 373 жители - 370 македонци, 1 сърбин и 2 други.
| Националност | Всичко |
| македонци | 370 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Давидово
поп Васил, български революционер, деец на ВМОРО[5]- Георги Минов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Стойче Минов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Починали в Давидово
- Милтен Липоев (Лепоев) Младжев (Младжов), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Официален сайт на община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 3 юли 2009
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
- ↑ а б Цркви во Миравската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
- ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига друга, Београд, 1996, с. 26.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 5; а.е. 314, л. 46
| |||||||||||
