Давност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Давността в правото е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици - невъзможност на кредитора на едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред (погасителна давност) или придобиването на правото на собственост или друго вещно право (придобивна давност).

Погасителна давност[редактиране | edit source]

Погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита на конкретно субективно материално право. Съществува и друга теория, според която след изтичане на давностния срок се поражда субективно непритезателно право на длъжника да откаже изпълнение на задължението си и съответно отхвърлянето на евентуален осъдителен иск за него като неоснователен, тъй като именно след като е изтекла давността, то не подлежи на принудително изпълнение и не следва да му се даде съдебна защита. Спорът относно тези две теории е актуален от дълги години и производен на други теоретични спорове в правото като същността на "правото на иск".

Същевременно неяснотата за същността на такива основни институти на правото като придобивната давност не е много желателен, защото двузначността на понятията водят до тежки правни последици в правоприложението. Въпреки безспорните интелектуални достойнства на втората теза, с оглед на мисията на всяка наука (така и на правната) - да опростява, а не да усложнява, трябва да се приеме по-издържаната теза, а именно, че с изтичането на давностния срок се погасява правото на иск.

Основни моменти от института са продължителността на срока, спирането, прекъсването и действието на давностния срок.

Срок[редактиране | edit source]

Давността е 5 г., освен когато в закон е предвиден друг срок. 3-годинишен срок е предвиден за вземанията за трудово възнаграждение, за вземанията за обезщетение и неустойка за неизпълнен договор, периодични вземания като лихви, наем и т.н., унищожаване на недействителна правна сделка по чл. 33 ЗЗД, за застрахователните договори и др. В едногодишен срок може да се унищожи сделка, сключена при крайна нужда при явно неизгодни условия, искове за липси и недостатъци при превозния договор и т.н.

Спиране[редактиране | edit source]

При определени предпоставки давността не тече, т.е. "броенето" на срока спира. След като се отпадне основанието за спирането, срокът се продължава оттам, където е спрял. Давност не тече между: 1. Родители и деца, докато станат напълно дееспособни (в общия случай на 18 години). 2. Съпрузи 3. Лицата под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители 4. за вземанията на лица, чието имущество е под управлението на други лица срещу последните (напр. при управител на обща вещ, управител на наследство), докато трае управлението 5. за вземанията за обезщетение на юридическите лица срещу техните управители, докато трае управлението 6. за вземанията на непълнолетните и запретените за времето, през което нямат законен представител или попечител и 6 месеца след отмяната на запрещението/навършването на 18 г./назначаването на законен представител или попечител. 7. Между мобилизирани военни до 6 месеца след демобилизацията им 8. докато трае съдебният процес относно вземанията

След прекъсване на давностния срок започва да тече нова давност, т.е. длъжникът губи изгодата от приближаващо се изтичане на целия срок и съответно невъзможност на кредитора да получи съдебна защита. Основания за прекъсване са: 1. Когато длъжникът признае вземането 2. Предявяване на иск, възражение и искане за започване на помирително производство (ако не бъдат уважени се смята, че давността не е била прекъсвана) 3. С предприемане на действията по принудителното изпълнение.

След изтичане на давностния срок вземането на кредитора не се погасява, но той губи възможността да получи съдебна защита. В това си състояние вземането се превръща в т.нар. "естествено право" - то е все така дължимо от длъжника. Затова, ако той изпъни задължението си, без да знае, че давността е изтекла, впоследствие не може да иска връщане на даденото. То не е дадено без основание.

Придобивна давност[редактиране | edit source]

Придобвината давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, през който едно лице фактически упражнява владението на една чужда вещ или на друго вещно право върху тази вещ и след изтичане на който владелецът придобива собствеността или правото върху тази вещ. Владението трябва да е продължило 5 години за придобиването на движими вещи, а за недвижими имоти - 5 години (ако владелецът е добросъвестен) или 10 години (ако е недобросъвестен). Според преобладаващото мнение и според съдебната практика лицето не придобива вещта по силата на закона само по силата на това владение, а то трябва да направи волеизявление, с което да манифестира желанието си да ползва изгодните правни последици. Това мнение обаче няма опора в закона, а аргументацията му страда от много логически и правни недостатъци. Затова трябва да се приеме, че само по силата на владението лицето придобива правото на собственост или ограниченото вещно право върху вещта.