Дадаизъм
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дадаизмът е движение в изкуството, което се развива след Първата световна война. То се изявява в изящните изкуства, литературата, театъра, дизайна и др. Характеризира се с нихилистичното си отношение към красотата, влечение към абсурдното, анархията, отрицание на естетичните норми, провокативността и чувството си за хумор. Дадаистите не влагат конкретни послания в творбите си. Те оставят зрителя да направи собствена интерпретация на произведенията им.
Произходът на термина „Дада“ е неясен. Смята се, че е избран в Цюрих през 1916 г. на сбирка на творци, желаещи да формират нов артистичен кръг. Те промушили френско-немски речник с нож, който се спрял случайно на френската дума „dada“, с която децата наричали дървено конче-играчка.
Много от дадаистите са ветерани от Първата световна война и искат да изразят своето пълно отрицание на войната и от световния ред, който я е допуснал. По интересно съвпадение, докато дадаистите полагат основите на своето движение в Кабаре Волтер в Цюрих, Владимир Илич Ленин крои революционни планове в близък апартамент, но не оценява тяхната дейност.
[редактиране] По-важни представители
- Гийом Аполинер, поет, писател и критик (1880–1918)
- Франсис Пикабиа, художник (1879–1953)
- Рихард Хюлзенбек, поет, писател и барабанист (1892–1974)
- Тристан Цара, поет (1896–1963)
- Мен Рей, фотограф (1890–1976)
