Дайшо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Дайшо“, Период Едо

Дайшо (на японски език - 大小, буквално „голям и малък“) — са чифт самурайски мечове, състоящи се от Шото (къс меч) и Дайшо (дълъг меч). Дължината на дайшо е около, или повече от 66 см, дължината на Шото — 33—66 см. Дайшо бил основно оръжие на самурая, Шото — резервно и допълнително оръжие, използва се в близък бой, за отрязване на главата или харакири. Обичая да се носят по два меча, окончателно се утвръждава през XVI век.

Дайшо се е използвал изключително от самураите. Законът за използването на Дайшо се съблюдава свято и се потвръждава нееднократно с укази на военните лидери и шогуни.

Дайшо и Шото - Историческа справка[редактиране | edit source]

  • До XIV век Катана се нарича дълъг кинжал или къс меч, затъкнат в пояса.

По това време время катана изпълнява ролята на шото. Като дайшо се използва тачи.

  • През XIVXV в. в Япония е установено носенето на мечовете, закачени за колан и носени с остриетата вдигнати зад гърба

Оръжието можело да се изважда като с дясна, така и с лява ръка. Катана започва да се използва вместо Дайшо. Като шото започва да се използва късият меч Уакизаши.

Мечовете дайшо и шото се явяват клас мечове, но не определени оръжия.