Дакел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дакел
Дакел
Късокосмест черен дакел
Характеристики
Тегло до 9 кг[1]
Произход
Страна Flag of Germany.svg Германия
Класификация МФК
Група 4
Секция 1
Номер на стандарт 148
Породи кучета в Общомедия

Дакел или дакс (от немски Dackel, наричан още Teckel и Dachshund) е порода домашно куче с изключително къси крака на фона на издълженото тяло, сравнително къса козина, най-често черна или кестенява, и клепнали уши. Породата е създадена в Германия през Средновековието за борба с милионна напаст от язовци (der Dachs - язовец). Цел на селекцията е била създаването на куче, способно да влезне в дупката на язовеца и да се бие с него там. След решаването на проблема с продължилата твърде дълго свръхпопулация от язовци дакелите са се използвали за лов на лисици, язовци и зайци. В края на първата промишлена революция съществуването им като специализирана порода се обезпредметва и се превръщат в домашни кучета. Те са изключително любвеобилни и са подходящи за отглеждане у дома.

Идеалното тегло и за двете разновидности е 4,5 кг. Трябва да се знае, че журитата не биха присъдили награда на куче, надвишаващо 5 кг. Дакелът бил отглеждан за лов на язовци и лисици. Съществуването му било известно още преди XVI век. Известно е също, че е получен от най-старото германско ловно куче-биберхунд (бибердакел).

Късокосмест дакел

От десетилетия дакелът е познат в 3 големини — дакел, миниатюра и заешки, и в три типа на косъма: късокосмест, грубокосмест и дългокосмест. Характеризира се с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници (обикновено предните са късо поставени). Муцуната е сравнително дълга, с тъмна на цвят носна гъба. Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници; обикновено се носи отпусната надолу. При дългокосместите косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници , като главата е покрита с къси косми. Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникавожълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова (съчетание от сиво, черно и кафяво). Дакел и ротвайлер са единствените породи кучета,които имат под кожата си мъхеста кожа. Тази кожа пада през 10-тия месец и продължава почти 1 месец. Кучето трябва всеки ден да се сресва с гребен. Дакелът не трябва да яде повече от 5 пъти дневно, защото започва да повръща. Коремът му се подува и не трябва да се движи 1 час. Дакелът много се привързва към стопанина си. Той е много подходящо куче за отглеждане в апартамент или къща.


Външен вид[редактиране | edit source]

  • Уши: Големи и дълги. Има добър слух.
  • Муцуна: Дълга и тясна за да може да я пъха в дупките и да улавя животното живеещо в нея.
  • Крака: Къси. Има много големи нокти, за да може да прави големи дупки.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Стандарт № 148 от 13.03.2001