Дакма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дакма

Дакмите (на персийски: دخمه) или Кулите на мълчанието са съоръжения, използвани в традиционните зороастрийски погребения.

Дакмата е стъпаловидна дупка под формата на купа с кладенец по средата. В три концентрични кръга били разположени вдлъбнатини за телата на умрелите. Най-горният бил за мъжете, средният - за жените, и вътрешния - за децата.

Жреците донасяли и поставяли във вдлъбнатините голи телата на починалите, които били изяждани от хищните птици - предимно лешояди. След това оглозганите кости били хвърляни от жреците на дъното на кладенеца. Според зороастризма, това место било проклето и принадлежало на девите, които се събирали там и устройвали своите игри и пиршества. Вярващите трябвало всячески да избягват това място. Мъртвите принадлежали на свещеното Слънце, което било носител на живота и се отъждествявало с дървото на живота. Зороастризмът пръв дава морално измерение на живота след смъртта, а най-важното в тази религия е постигането на етично и морално съвършенство. Всеки труп, а и всичко свързано със смъртта, се считало за свързано с нечистите сили. По тази причина, труповете не трябвало да имат допир с чистите земя, вода и особенно със свещения огън. Именно заради това е традиран този специфичен маздеистки ритуал, който повелявал мъртвите да се оставят на хищните птици в специално построени за целта кръгли кули, наричани дакми или кули на мълчанието.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, Маздеизъм, Маздеисткият култ, стр. 228-229. Народна младеж, 1983, София.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]