Далбуш бомба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Употреба на Далбуш бомбата при Чудото от Ленгеде, рисунка, 1963

Така начерената Далбуш бомба (на немски: Dahlbuschbombe/Далбушбомбе, също и Dahlbusch-Bombe или Dahlbusch-Rettungsbombe) е спасителна капсула с дължина от 2,5 m, наподобяваща торпедо, която се използва в минното дело за спасяване на затрупани миньори.

Изобретяване[редактиране | редактиране на кода]

Оригиналната бомба от Легеде в музея Deutschen Museum в Мюнхен

Стоманената капсула е изобретена през май 1955 г. от Zeche Dahlbusch в германския град Гелзенкирхен. Нейният малък радиус от само 38,5 cm и позволява да бъде използвана като спасителна капсула при пробиви с малък размер. Изобретателят Еберхард Ау никога не заявява патент за своето изобретение[1][2].

Името Далбуш бомба е дадено на спасителната капсула от медиите и се свързва с мината „Далбуш“ (Zeche Dahlbusch) където е използвана за първи път.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път спасителната капсула Далбуш бомба се използва в мината „Далбуш“ през 1955 г. Там с нейна помощ на петия ден, от дълбочина 855 м., чрез напречено пробит тесен тунел дълъг 42 m са измъкнати 3 затрупани миньори, които намерили спасение в странична галерия.

През 1963 г. чрез нея се спасяват 11 затрупани миньори в мината „Матилде“ в Ленгеде, Германия. Спасителната операция е позната като Чудото от Ленгеде.

През 2010 г. чрез нова модификация, направена на базата на Далбуш бомба, специалисти от чилийския военен флот и НАСА изобретяват спасителните капсули „Феникс 1, 2 и 3“ за спасяването на 33 затрупани миньори в мината Сан Хосе на около 700 метра дълбочина (виж Миньорска авария в Копиапо 2010). При самата операция е използвана само капсулата „Феникс 2“. Тя е широка 53 см. Движи се през извит тунел до галерията, която е на 624 метра дълбочина. Странични колела с амортисьори предпазват капсулата от удари в стените. Луфтът между капсулата и стените на тунела е около 5 сантиметра.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Die Dahlbusch Bombe. Der Spiegel 46/1963. 1963-11-13.
  2. vgl. dagegen Posting von Karlheinz Rabas im Forum der Gelsenkirchener Geschichten; demnach war nicht Au der Erfinder.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Walter Bischoff, Heinz Bramann, Westfälische Berggewerkschaftskasse Bochum: Das kleine Bergbaulexikon. 7 Auflage. Verlag Glückauf GmbH, Essen 1988, ISBN 3-7739-0501-7.
  • Manfred Meier: Das Wunder von Lengede. 1 Auflage. Fischer-Taschenbuch-Verlag, Frankfurt am Main 2003, ISBN 3-596-16141-X.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]