Дамаска афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мозес Монтефиоре в деня на своя 100-годишен юбилей

Дамаската афера е 1-ят от 3-те най-известни случая (последвана от делото Драйфус и процеса Бейлис) в съвременната епоха, които водят до разрастване на вълната на антисемитизъм от 1880-те год., завършила с т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос и Холокоста през Втората световна война.

В Дамаската афера евреите от местната сефарадска общност са обвинени в ритуално убийство на изчезнал християнски свещеник и слугата му през 1840 г.

Случаят[редактиране | edit source]

На 15 февруари 1840 г. в Дамаск изчезват францисканският монах - капуцин от остров Сардиния, отец Томас и неговият слуга грък Ибрахим Амар. По онова време местните християни в Сирия са под покровителството на Франция, поради което френският консул Рати-Ментон е длъжен да проведе разследване. За изчезването на монаха и неговия слуга са обвинени местните евреи, като губернаторът на Дамаск взема страната на френския консул. Евреите са обвинени в използването на кръвта от жертвите за приготвяне на ритуалния си хляб маца за Пасха.

В хода на разследването няколко евреи са арестувани. Двама от тях загиват при изтезанията, като арестуваният Моисей Абулафия приема исляма, а еврейският бръснар Соломон Негрин след мъчения „признава“ за извършените убийства на 2-та изчезнали и оклеветява за тях другите евреи от града. Властите в Дамаск, позовавайки се на самопризнанието на Негрин и намерените тленни останки на жертвите, приемат за безспорна вината на дамаските евреи в двойно ритуално убийство. Следва нова серия арести с жестоки мъчения, с цел да се получат признания за мястото, където е скрита кръвта на жертвите.

По време на процеса в Дамаск християни и мюсюлмани извършват масови антиеврейски погроми из целия Близък изток. След намирането на останките на жертвите огромна тълпа се събира на траурното шествие, преминавайки по улиците на Дамаск. На надгробната плоча на отец Томас е гравиран надписът "... евреите го убиха на 5 февруари 1840 г." Плоча в превод на арабски с този надпис и до ден днешен седи във францисканската църква в Дамаск.

Международен отзвук[редактиране | edit source]

Дамаската афера предизвиква неимоверен за времето си международен отзвук. Тъй наречената „кръвна обида срещу евреите“ от Средновековието отново привлича вниманието на широка международна общност. Австрийският консул в Халеб Елиау Пикото, който е представител на египетския Ибрахим паша, оспорва резултатите от разследването. 15 хиляди евреи в 6 американски града протестират срещу произвола над братята им в Сирия. Американският консул в Египет изразява официален протест от името на президента Мартин Ван Бурен. Еврейският активист, филантроп и британски поданик Мозес Монтефиоре събира в подкрепа на протеста влиятелния британски политик и лорд Палмерстън, френския адвокат Адолф (Исак) Креме, австрийския консул Мерлато, мисионера Джон Николайсон и Соломон Мунк, който оглавява делегацията, която протестира срещу произвола на следствените органи пред управляващия по онова време Сирия египетски паша Мохамед Али.

Преговорите между сирийските власти и еврейската делегация продължават в Александрия от 4 до 28 август 1840 г. Мохамед Али предлага случаят да бъде отнесен за решаване до компетентните органи на Александрия или до европейския съд в Дамаск. Делегатите отказват предложението на Мохамед Али и сирийският управител, поставен под натиск от евентуални действия по съставяне на международна комисия за проверка дейността на разследващите органи, издава декрет за амнистиране на обвиняемите и прекратяване на разследването. В резултат на това задържаните евреи са освободени от ареста с компромисния мотив "поради липса на доказателства", като не са помилвани.

Непосредствено след Дамаската афера Мозес Монтефиоре издейства от султан Абдул Меджид нарочен ферман (от 6 ноември 1840 г.), по силата на който на територията на Османската империя се забранява преследването на евреите за т.нар. „кръвна обида“.

Антиеврейски прогроми[редактиране | edit source]

Независимо от султанската воля на територията на империята избухват цяла серия антиеврейски погроми, продължили до 20 век:

Вълната антиеврейски погроми стимулира създаването от френските евреи на Световен израилски съюз (Алианс) през 1860 г.

Съвременни трактовки[редактиране | edit source]

И до ден днешен продължават коментарите в Арабския свят по Дамаската афера, които непряко се насърчават от и без това обтегнатите арабско-израелски отношения.

През 2002 г. в Сирия излиза книгата "Мацата на ционизма" на сирийския държавник и министър на отбраната Мустафа Тлас. В увода ѝ авторът пише: "Моята цел е да се хвърли светлина върху някои тайни еврейски секти..., върху отвратителния им фанатизъм, претворяващ на живо учението на Талмуда." Книгата става бестселър в Арабския свят.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дамасское дело“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.