Даме Груев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даме Груев
български революционер
и национален герой
4 април 1905 г., София, Фото Димитър Карастоянов
4 април 1905 г., София, Фото Димитър Карастоянов

Роден
Дамян Йованов Груев
Починал

РелигияБългарска православна църква
Учил вСофийски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Братя/сестриГеорги Груев (революционер)
Даме Груев в Общомедия

Дамян (Даме) Йованов Груев е български революционер, деец на българското националноосвободителното движение в Македония и Одринско, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1] Наричан и „Волята на организацията“, ползва псевдонимите Богдан Ариматейски, Борой, Браян Митрев, Буюк даскал, Гарибалди, Данаил, Иванов, Йосиф, Лавда, М. Пападопулос, Огн. Стопленов, Смилевец.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Даме Груев с учениците си от Щипското българско училище, 1894 г.

Роден е през 1871 година в село Смилево, Битолско, тогава в Османската империя.[3] Брат е на революционера и общественик Георги Груев. Основно образование завършва в Битоля, след което започва да учи в Солунската българска мъжка гимназия. След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери, е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване, с приятелите си вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи история във Висшето училище в София (днес Софийски университет). В София със свои съмишленици от кръга „Лоза“ създават кръжока „Дружба“ с цел да искат реализиране на член 23 от Берлинския договор.

През 1891 година е изключен от Висшето училище като заподозрян в убийството на министър Христо Белчев, но впоследствие обвиненията се оказват безпочвени. Установява се в различни места в Македония: Битоля, Смилево и Прилеп, където учителства в българското училище. Посветил се на изграждането на ВМОРО и привлякъл със себе си и Гоце Делчев в организацията. В своите спомени Даме Груев отбелязва, че една от причините за опитите му да създаде революционна организация е засилилата се сръбска пропаганда в Македония:[4]

... мислехме, че трябва да се тури на дневен ред идеята за освобождение на Македония преди да успее сръбската пропаганда да се засили и раздроби народа.
Първи ред: Дончо Щипянчето, Мише Развигоров, Даме Груев, Ефрем Чучков, Атанас Бабата. Втори ред: Славчо Абазов (трети), Марко Секулички (четвърти). Делегати на Скопския окръжен конгрес на ВМОРО, януари 1905 г., Кнежево

Начело на ВМОРО[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1893 година се установява в Солун, където работи като коректор в печатницата на Коне Самарджиев. През октомври 1893 година усилията му за създаване на революционна организация се увенчават с успех. На 23 октомври 1893 година в Солун, заедно с д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев, Дамян Груев поставя началото на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), организация която по-късно променя името си на Тайна македоно-одринска революционна организация и ВМОРО. Основна политическа цел на организацията е борбата за автономия на Македония и Одринско. В сформирания Централен комитет д-р Христо Татарчев е избран за председател, а Дамян Груев е избран за секретар-касиер, но всички съвременници са единодушни, че Даме е сърцето и душата на организацията. Издава в Солун хектографирания вестник „Въстаник“.[5] През следващата година Груев се отдава изключително на организационна дейност в различни градове и села на Македония. През есента на 1894 година Даме Груев, по това време учител в българското училище в Щип, привлича в редовете на ВМОРО нейния бъдещ ръководител Гоце Делчев.

През 1895 и 1896 година Даме Груев, като инспектор на българските училища в Солунско, предприема редица обиколки с цел разширяване и укрепване на организационната мрежа. Установява контакти с Върховния македоно-одрински комитет и прави опити за единодействие между двете македоно-одрински организации. През 1897 година е делегат от Софийското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[6] Междувременно се среща с министър-председателя на България Константин Стоилов, който пише в писмо до агента в Солун Атанас Шопов:

Груев е бил действително в София и аз имах дълго свиждане с него. Моята цел беше да видя какво гонят тези господа, да им дам да разумеят, че не могат да налагат нам – на правителството – техните взглядове, и че ако искат да работят полезно, трябва да са в хармония с нас. Исках да ангажирам водителите на Организацията да работят с нас, защото аз мисля, че съществувание на Организация като средство за събужданието на народното чувство и като средство против нелоялните действия на противните нам пропаганди е нещо полезно. Вместо тая пропаганда да стои под влиянието на неотговорни хора със съмнителен патриотизъм и още по-съмнителен здрав разум, по-добре е да се намира под контрола на правителството. Груев ми изложи действително твърде откровено техните взглядове и положението на работите в Македония. Аз му изложих твърде категорически ясно моите идеи върху пропагандата. Той напълно се съгласи с това.[7].

През 1897 година създава в Солун Дружество против сърбите,[8] с цел неутрализация на Сръбската пропаганда в Македония и поддръжниците й.[9] През 1898 година османските власти го интернират в Битоля, където впоследствие е назначен за учител в българската гимназия от Българската екзархия. Там е активен и засилва дейността на ВМОРО, заедно с Михаил Герджиков, Петър Мартулков и други.

През август 1900 година при Попставревата афера е арестуван и прекарва близо две години в Битолския затвор, откъдето продължава да ръководи организацията. В края на май 1902 година е заточен в Подрум кале в Мала Азия,[10] което му отнема възможността да участва в съдбоносния Солунски конгрес на ВМОРО през януари 1903 г., на който се взима решение за въоръжено въстание. През 1903 година е амнистиран. Въпреки че заедно с Гоце Делчев и други ръководители на ВМОРО е против предстоящото въстание, той не успява да го спре.

Участие в Илинденското въстание[редактиране | редактиране на кода]

Полага усилия за отлагане датата на въстанието с цел неговата по-добра подготовка. През април 1903 г. е председател на Смилевския конгрес (проведен в родната му къща) на Битолския окръг на ВМОРО. На него Даме Груев, заедно с Анастас Лозанчев и Борис Сарафов, е избран за член на Главния щаб. Това му дава възможност да бъде един от основните ръководители на бъдещото въстание. Заедно с Борис Сарафов определя датата на въстанието в Битолския окръг. Д. Груев участва активно в Илинденско-Преображенското въстание, и след неговия злополучен край – във възстановяването на ВМОРО, като решава да остане в Македония, давайки кураж на населението и подпомагайки организационната мрежа. Тази постъпка ярко контрастира с постъпката на десетки водачи на ВМРО, които в страшната зима на 1903 година се установяват в София „на топло и сигурно“, впускайки се в безплодни и безсмислени спорове, докато населението на Македония страда. Груев играе ръководна роля в организацията след 1903 година и със своя авторитет успява да потуши част от конфликтите в нея. В същото време е член на масонската ложа.[11]

Списък на пропуснатата чета на Даме Груев от 4 септември 1906 година през Кюстендилския пункт

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Даме Груев (д) и Санде Китанов снимани от американския журналист Алберт Сониксен близо до Кукуш през октомври 1906. Това е последната известна снимка на двамата. Груев и Китанов загиват в сражение с аскер на 23 декември същата година.

През 1904 година Даме Груев председателства Прилепския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО. През есента на същата година, Даме е пленен от сърбоманския войвода Мицко Кръстев, но е освободен със съдействието на Григор Соколов, след преговорите му с Пере Тошев. През лятото на 1905 година ръководи първия общ конгрес на организацията след въстанието – Рилския. Въпреки че на Рилския конгрес на ВМОРО превес взима реформисткото крило на организацията – т.нар. левица, Даме Груев е избран за член на ЦК и е един от нейните фактическите ръководители до смъртта си. Всъщност Даме е единственият, който се оказва способен да овладее вождистките амбиции на Яне Сандански. През лятото на 1906 година Даме е в София, където през юни и август провежда поредица от срещи с дейци на организацията. Постепенно на дневен ред дошъл и въпросът за нов общ конгрес. Отново възникнали остри пререкания, особено с Пере Тошев, а поради липса на споразумение конгресът бил отложен за края на годината. В спомените си за този период войводата Милан Матов пише:

Една фалшива мълва беше пусната в Македония около и след Илинденското въстание, че върховните комитети в София искали присъединяването към България, а ВМОРО иска автономия. По тоя повод през юни 1906 г. аз бях в София и се отнесох за разяснение до Даме Груев, който ми отговори следното: „Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел. Не е дошъл обаче момента за решение на нашия въпрос, затова няма място за препирни и приказки от подобен род.“[13]
Убитият Даме Груев

През септември 1906 влиза повторно на обиколка в Македония с чета в състав[14]:

Номер Име Селище Околия Забележка
1. Дамян Груев Смилево Битолско убит на 10 декември в Русиново
2. Гоце Петров Кукуш Солунско
3. Карчо Кукуш Солунско убит на 10 декември в Русиново
4. Ангел Нейков Свищов на 40 години
5. Мирчо Кукуш на 18 години

В края на 1906 година тръгва с четата си към Кюстендил, на път за София с цел участие в предвидения конгрес. На 23 декември 1906 година Даме Груев и четата на Александър Китанов са открити от турските власти край село Русиново, Малешевско – вероятно предадени. При завързалата се престрелка Груев и четникът Карчо са ранени, но първоначално се измъкват от турския обръч. В близост до връх Петлец в Малешевската планина двамата (които носят още един ранен четник) попадат на нова засада и загиват. Така ВМОРО губи един изключителен лидер и организатор, след чиято смърт организацията окончателно се разцепва.

Архивът на Даме Груев, състоящ се от писма, документи и бележки, свързани с революционната му дейност, днес се съхраняват в Централен държавен архив на „Държавна Агенция: Архиви“.[15]

На 4 септември 1958 година вестник „Македонска трибуна“ отпечатва речта на Асен Аврамов при откриване на конгреса на „Македонската патриотическа организация“ (МПО) в която казва следното за Дамян Груев: „Помисли ли се за Дамян Груев, цяла Македония изживява гранитната воля на ВМРО.“[16]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 282 – 283.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 17 – 20, 26, 32, 45, 48, 58, 61, 72, 89.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 107.
  4. Милетич, Любомир. Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, записал Любомир Милетич. София, 1927. с. 8.
  5. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 162.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
  7. Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 78
  8. Урош Шешум, Друштво против Срба, Методи и мере бугарске дипломатије, Егзархије и Бугарско-македонско одринске револуционарне организације против ширења српског утицаја у Јужној Старој Србији и Македонији 1897–1902. Српске студије 4, (2013) стр. 73-103.
  9. Фељтон „Српски четници на почетку двадесетог века“; први део „Македонско питање“; новине „Глас Јавности“ од 27. фебруара 2003. (чланак на интернету; приступљено 4. септембра 2012.)
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 111.
  11. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
  13. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893 – 1941, Димитър Гоцев, Изд. на БАН, София, 1983 г.
  14. Списък на пропуснатата чета на Даме Груев от 4 септември 1906 година през Кюстендилския пункт „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.46
  15. ДАА, Фонд № 1953К, оп.1
  16. Радовски, Александър. Македонският въпрос и Държавна сигурност. Песни за Македония. Велико Търново, Фабер, 2021. ISBN 978-619-00-1311-2. с. 10,11.