Дамян Янкулов
| Дамян Янкулов | |
| български зограф | |
| Роден |
около 1770 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1830 г.
|
Дамян Янкулов е български строител и зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е около 1770 година година в дебърското мияшко село Тресонче и принадлежи към големия зографски род Рензовци. Видни представители са дядо му Силян, баща му Янкул Силянов Рензов и самият Дамян, които са зографи и строители.[2][3] В 1809 година Дамян започва да строи църквата „Света Богородица“ в Скопие, но умира по време на строежа и храмът е довършен от синовете му.[4] Янкулов заедно с Китан Петров е строител и на „Свето Благовещение Богородично“ в Прилеп, завършен също след смъртта му в 1838 година.[5]
От живописното творчество на Дамян Янкулов са запазени няколко рисунки – проекти за композиции и образи.[6]
След смъртта на Дамян родът е оглавен от Георги (Гьорче) Дамянов, който работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста.[7]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Мирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Силян Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цветко Янкулов | Дамян Янкулов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 — 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 — 1866) | Коста Дамянов (? — 1869) | Андрей Дамянов (1780 — 1878) | Георги Дамянов (около 1784 — 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойче Станков (1849 — 1903) | Анастас Николов (? — 1920) | Петър Николов (около 1850 — 1921) | Дамян Андреев (около 1847 — 1926) | Ангел Андреев | Иван Андреев (? — 1905) | Димитър Андреев (1877 — 1940) | Яков Зографски (около 1820 — 1907) | Янко Георгиев (? — 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Зографов (1869 — 1931) | Симеон Зографов (1876 — 1949) | Георги Зографски (1869 — 1945) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Зографски (1895 — 1985) | Йордан Зографски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 174.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 151 - 152.
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑ Вест. „Св. Богородица“ е подигната во чест на заштитничката на Скопје пресвета Богородица[неработеща препратка].
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 205.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 170.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 155.
