Данаил Несторов
| Данаил Несторов | |
| български зограф | |
| Роден |
1870 г.
|
|---|---|
Данаил (Натанаил) Несторов Траянов е български творец, иконописец от Македония, зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1] За разлика от предходника си Дичо Зограф от Тресонче и учениците му, Данаил Несторов е привърженик на новия академичен стил в живописта, въведен вече в Сърбия и в някои светогорски ателиета.[2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Данаил Траянов е роден в 1870 в голямата мияшка паланка Галичник, тогава в Османската империя. Баща му е известният иконописец Нестор Траянов, а дядо му е Траян Негриев. Данаил учи в българското училище в Галичник и изучава образопис при баща си, с когото работи из България и Влашко.[1]
Данаил често работи из България – в 1896 година рисуват иконите и стенописите в църквата „Свети Василий“ в Лясковец,[4][5] и Влашко с баща си и с Йосиф Михайлов до 1894 година. Рисуват иконите в село Фънтънеле, разположено срещу Свищов и в „Свети Николай“ в българското село Гаурич, в „Свети Георги“ в Драчя, в Ложе, Александрийско, в Шопия, в Урзикуца, във Вишна, Корабийско и в Занога.[6]
В 1898 – 1899 година работи с Нестор Траянов и Георги Исачев в Свищов. Работят в гробищната църква „Свети Дух“.[6] От 1900 до 1908 година работи из Плевенско с Нестор Траянов, братовчед си Овентий Исачев и Алексо Василев.[6]
След 1908 година, след оттеглянето на баща му, Данаил започва да твори самостоятелно, но първата му самостоятелна работа е от 1900 година – иконите в църквата „Света Троица“ в Плевен, където му помагат братовчед му Овентий Исачев и Алексо Василев, под надзора на Нестор Траянов.[1] Дело на Данаил Несторов е иконата на владишкия трон в плевенската църква „Света Параскева“,[1] както и на иконостасните икони, изписани в 1903 година.[7] След това рисува стенописите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в 1904 година в Кула.[1] Твори в плевенските села Николаево, Вълчитрън, Върбица, Одърне и в църквата „Свети Архангел Михаил“ в Катуница в 1908 година.[1] Работи и в селата Садовец, Махалата, Брест, Гиген, Гигенска махала в същата 1908 година.[1]
По същото време с баща си Данаил твори и в ломските църкви „Света Богородица“ и „Свети Никола Нови“.[1][8][9] Дело на Данаил са също така иконите в село Ново село, Видинско, в църквата „Света Богородица“ и някои стенописи от църквата „Свети Никола“, където отново му помага Овентий Исачев.[1] Данаил твори и в „Свети Георги“ в село Шеф с Алексо Василев, Гомотарци, във видинската църква „Свети Димитър“, където негово дело са иконите „Сретение“, „Свети Мина“, „Рождество“ и други. След това работи в Зверино, Войвода, Бащина и в „Свети Димитър“ в Бели Осъм.[1]
Данаил Несторов в 1912 година рисува иконите в тетовските църкви „Свети Кирил и Методий“, „Свети Николай“ и „Свети Димитър“. В Гостиварско работи в селата Галата, Върбен, Турчане, Баница, Горно Еловци, Милетино, където изработва иконите и фреските, Тумчевище, „Св. св. Петър и Павел“ в Таймище, където прави иконостаса и фреските и в манастира в Симница „Свети Симеон“. В Тетовско работи в селата Саракинци, Вълковия, Едуерци, Бървеница, Жилче и в манастира „Свети Атанасий“ в 1929 година.[1] На някои места Данаил изработва отделни икони, а другаде рисува изцяло иконите и стенописите.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 224.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
- ↑ Иванка, Гергова, Елена Генова, Иван Ванев, Майя Захариева. Дебърски майстори във Видинска епархия, том I. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2017. ISBN 978-954-8594-66-0. с. 16.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 218.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 222.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 223.
- ↑ Църквата "Света Параскева" // Център за реставрация на художествени ценности. Посетен на 16 април 2023 г.
- ↑ Забележителности // Общинска администрация Лом. Посетен на 16 декември 2015.[неработеща препратка]
- ↑ Катедрален храм „Успение Богородично“ - Лом // Grabo.bg. Посетен на 16 декември 2015.
