Данило Киш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Данило Киш
писател и преводач
Данило Киш 

Паметник на Данило Киш
Роден: 2 февруари 1935 г.(1935-02-02)
Суботица, Югославия
Починал: 15 октомври 1989 г. (на 54 г.)
Париж, Франция

Данило Киш (22 февруари 1935 г., Суботица - 15 октомври 1989 г., Париж), писател, преводач, литературен критик, е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век.

Биография[редактиране | edit source]

Роден в семейство на унгарски евреин и черногорка, Данило Киш прекарва първите си години в Унгария, където посещава основно училище. През 1944 г. по време на антисемитско гонение баща му е заловен и изпратен в Освиенцим, където е убит заедно с хиляди други евреи. С помощта на Червения кръст семейството му е изпратено в Черна Гора при роднини на майката, където Киш довършва гимназиалното си образование. През 1954 г. се записва във Философския факултет на Белградския университет, където през 1958 г. завършва специалност обща литература. Още като студент започва да публикува първите си преводи от френски и унгарски език. Преводач е на Реймон Кьоно, Андрей Бели, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Николай Гумильов, Йосиф Бродски, Дьорд Петри. Съставител и преводач е на няколко антологии на съвременна поезия, сред които: Нова унгарска лирика (заедно с Иван Ивани) (1970), Бордей на музите: антология на новата френска поезия (1972), Модерна руска поезия (заедно с Нана Богданович) (1975), Приятелю, гори ти къщата: избор от новата виетнамска поезия (1986).

След излизането на книгата му "Гробница за Борис Давидович" 1976, посветена на темите на творческия ерос и насилието в историята, като се започне от Инквизицията и се стигне до Холокоста и ГУЛАГ, срещу Киш започва зле прикрита яростна кампания с набързо и неграмотно скалъпени обвинения в плагиатство, зад които в действителност стоят партийни интереси. Данило Киш отговаря на развихрилия се скандал с книгата "Час по анатомия" 1978, която е не просто реплика към основните му обвинители, а една от най-добрите поетики със съвети към младия писател.

Живота си Киш прекарва като писател и преводач на свободна практика. От началото на 80-те години живее предимно във Франция, като чете лекции по сръбска литература и език в Страсбург, Бордо и Лил. През 1988 г., година преди смъртта му, е избран за член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Произведения[редактиране | edit source]

Събраните произведения на Данило Киш, публикувани през 1983 г., включват десет тома. Това са: "Мансарда", "Псалм 44", "Ранни грижи", "Градина, пепел", "Пясъчен часовник", "Нощ и мъгла", "Гробница за Борис Давидович", "Час по анатомия", "Homo poeticus" и "Енциклопедия на мъртвите".

Посмъртно са издадени книгите му: "Живот, литература", "Горчивата утайка на опита", "Стихотворения и преводи", "Лютня и рани".

През 2001 и 2004 г. Миряна Миочинович, първата съпруга на Данило Киш, която е известен театровед и преводач на френска художествена литература, съвместно с Народната библиотека на Сърбия издава два некомерсиални диска с цялостното творчество и архива на Данило Киш.

  • Мансарда: сатирична поема 1962 (роман)
  • Псалм 44 1962 (роман)
  • Градина, пепел 1965 (роман)
  • Ранни грижи: за деца и чувствителни 1970 (разкази)
  • Пясъчен часовник 1972 (роман)
  • По-етика 1972 (есета)
  • По-етика, книга втора 1974 (интервюта)
  • Гробница за Борис Давидович: седем глави от една обща история 1976 (разкази)
  • Час по анатомия 1978 (полемика)
  • Нощ и мъгла 1983 (драми)
  • Homo poeticus 1983 (есета и интервюта)
  • Енциклопедия на мъртвите 1983 (разкази)
  • Горчивата мътилка на опита 1990 (интервюта)
  • Живот, литература 1990 (есета)
  • Стихотворения и преводи 1992 (поезия)
  • Лютня и рани 1994 (разкази)
  • Склад 1995 (есета и разкази)
  • Varia 1995 (есета и разкази)
  • Поезия, Електра 1995 (поезия и адаптация на драмата "Електра")

Награди и отличия[редактиране | edit source]

Данило Киш е сред най-превежданите сръбски писатели, отличаван е с редица престижни международни отличия, както и с югославската НИН-ова награда за романа "Пясъчен часовник" през 1973 година.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за