Данило II

Данило II (сръбски: Свети Данило II српски) е сръбски архиепископ и светец на Сръбската православна църква.

Той е роден ок. 1270 г. На младини Данило получава добро образование и възпитание. Крал Стефан Милутин го кани в двора си, но той предпочита да се отдаде на Бога и се замонашава в Кончулския манастир в Поибрието. По-късно е игумен на Хилендарския манастир, а след това Бански и Хумски епископ. Впоследствие става рашки (сръбски) архиепископ със седалище в Маглич.

Данило II е плодотворен автор на многобройни жития и други ценни историко-литературни паметници. Борец срещу богомилската ерес, който се противопоставя ѝ на латинското църковно влияние в сръбските земи. Написва генеалогия на сръбските крале и светци.

Исторически сведения от легендарен характер му приписват помирението между кралете Стефан Драгутин и Стефан Милутин, както и това между Милутин и Стефан Дечански. Под негов надзор са построени Банския манастир и Дечани. Инициира и участва в обновяването на редица православни църкви. Умира по време на управлението на Стефан Душан в нощта между 19 и 20 декември 1338 година.

Православната църква почита паметта му на 20 декември по Григорианския календар и на 2 януари по Юлианския.

Изследвания

• Наумов, А. Архиепископ Данило II и нјегова доба. Београд, 1991.
• Pantelic, B. The Architecture of Decani and the Role of Archbishop Danilo II. Wiesbaden, 2002.