Данни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Данните (на английски: data, на руски: данные - дадено) са неструктурирани факти за нещо (обект), които се съхраняват без да се използват. В случай че се появи необходимост, тези данни се използват (обработват) с някаква цел (за намаляване неопределеността на нещото). Преобразуваните данни се превръщат в информация. Данните често са възприемани като най-ниското ниво на абстракция, от което информацията и знанието произхождат.

Видове данни[редактиране | edit source]

Прости данни - включват цифрите, знаците и буквите. Те могат да се обработват и съхраняват по всички познати начини. Съхраняват се в релационни бази от данни.

Сложни данни - включват графика, анимации, аудио и видео данни. Върху тях не могат да се извършват изчисления. Съхраняват се в обектно-ориентирани бази от данни.

Мултимедийни данни = прости данни + сложни данни в обща среда.

Форми на представяне на данните[редактиране | edit source]

Съществуват няколко форми за представяне на данни.

Символна форма[редактиране | edit source]

Символ — служи за условно обозначаване на някакво понятие, явление или процес. Символите могат да бъдат алфавит, знаци, управляващи, графични, специални и т.н.

Символите се кодират с кодови таблици, като за всеки символ се определя точно определена двоична комбинация, в зависимост от избрания метод за кодиране:

  • ASCII - американски стандартен код за информационен обмен;
  • EBCDIC - разширен двоично-десетичен код;
  • Unicode - универсален код.

Текст[редактиране | edit source]

Форма за представяне на данните във вид на последователност от символи, на избран език, съдържателно разглеждана, като едно цяло.

В текста основно се използва естествен език и неговия алфавит.

При писане на програми се използват езици за програмиране.

Видове текстово представяне[редактиране | edit source]

  • Текст - обикновен текст, чрез който се съставят документи.
  • Телетекст - текст, предаван по телевизионната мрежа.
  • Хипертекст - свързан чрез ключови думи (хипервръзки) текст, чрез който се създават верижно свързани документи. На тази база се изгражда Web-пространството в Интернет.
  • Метатекст - текст, който в себе си съдържа данни за собствената структура и съдържание. Явява се основа за бъдещето развитие на Интернет, като семантична мрежа.

Звукова форма[редактиране | edit source]

Звук - образуван е от вибрации на въздуха, които съответстват на периодични сигнали със сложна форма. Звуците в природата не са единична синусоидална честота, а набор от много - сходни и несходни сигнали с различна форма. Всеки звук може да бъде съставен, като се съберат нужните честоти във вярна комбинация.

Звукова форма - форма за представяне на данните във вид на последователност от битове, получени вследствие на аналого-цифрово преобразуване на реален звук.

В зависимост от броя битове, които се заделят за измерване на един квант от звука са възможни 4, 8 и 16 битова форма на представяне на звука.

Графична форма[редактиране | edit source]

Изображение - форма на представяне на информацията, предназначена за зрително възприемане. Изображението се явява много нагледна и обемна форма за представяне на информацията. Възприемането му зависи от мозъка на човека и от възможностите на неговите органи на зрение. човек леко оперира със зрителни образи.

Форми на представяне на изображение[редактиране | edit source]

Растерно изображение - формира се от отделни точки, характеризиращи се с цвят и яркост.

Векторно изображение - характеризира се с голямо число вектори (къси прави), които имат определено направление, цвят и координати на точки, всяка от които има определено направление, цвят и координати на началната и крайна точки.

Комбинирана форма[редактиране | edit source]

С развитие на мултимедийните технологии се създаде възможност за изграждане на мултисреда включваща всички форми за представяне на данни. Интеграцията им бе осъществена чрез единна технология за обработка, съхраняване и предаване на данните.

Значение на данни, информация и знание[редактиране | edit source]

Термините информация и знание често са използвани с припокриващо се значение. Основната разлика е в нивото на абстракция. Данните са най-ниското ниво на абстракция, информацията е следващото ниво, и накрая знанието е най-високата степен на абстракция от трите термина. Данните сами по себе си не носят значение и смисъл. За да се превърнат в информация, данните трябва да бъдат интерпретирани. Например: височината на върха Еверест се приема за „данни“, книга за геологическите характеристики на върха Еверест се приема за „информация“, и справка или практическо упътване кой е най-добрият начин за изкачване на някой конкретен връх в планината Хималаи се приема за „знание“.

Външни препратки[редактиране | edit source]