Даос
| Даоизъм |
| Основни понятия |
| Дао · Дъ · У дзи · Тай дзи · Ин и ян · У син · Чи · Неидан · У вей · Сиулиен |
| Даоисти |
| Лао Дзъ · Джуандзъ Джан Даолин · Джан Дзяо Гъ Хун · Чън Туан Уан Чунян |
| Божества и Безсмъртни |
| Тримата пречисти Небесния император · Си Уанму Осмината безсмъртни |
| Основни школи |
| Цюенджън · Тиеншъ Дао · Джън-и Дао Шанцин · Линбао |
| Даоистки текстове |
| Лао Дзъ, Дао-дъ дзин · Джуан Дзъ · Лиези · Дао Дзан |
| Даоистки наставления |
| Петте наставления |
| Свещени места |
| Шъджоу Сандао · Пещерни убежища Саншълю Сяодунтиен · Цишъ'ар Фуди · Лунхушан |
| Статии за Даоизъм |
Даос (на китайски: 道士, dàoshì) е адепт, който се е посветил на даоизма, това може да бъде отшелник, учител, настоятел на храм, даоистки монах (в манастрски школи) или член на семейство даоси.
Южен даоизъм[редактиране]
В южните неманастирски школи на даоизма (напр. Школа на Небесните Наставници) даосите се считат за членове на семейството на настоятелите на храма и принадлежността към семейството се передава по наследство, като се счита, че даосите притежават "безсмъртни кости", и майсторите даоси получават "свидетелство за безсмъртие". Други критерии също са притежанието на определени реликви, включащи в себе си текстове с литургическо съдържание. Даоси могат да станат също и тези, които е осиновило даоско семейство.
Даосите управляват общината, която е около храма и докладват на боговете за своята дейност.
Виж още[редактиране]
Литература[редактиране]
- Schipper, Kristofer. The Taoist body. Translated by Karen C.Duval Berkeley: University of California Press, 1993.
- Торчинов Е. А. Даосизм. Опыт историко-религиоведческого описания. СПб., 1993
- Е.А. Торчинов. Даосизм. С-П. 1999.