Дарий I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дарий Ι
персийски цар
Дарий Ι 
Роден: 558 пр.н.е.
Починал: 486 пр.н.е.

Дарий I (на персийски: داريوش دوم), (на персийски: Dārayavahuš, "държащ доброто", или "добронравен", гръцки: Δαρεῖος) е шаханшах ("Велик цар") на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 521 г. пр.н.е. до 486 г. пр.н.е..

Най-голямо могъщество държавата на Ахеменидите достига при Дарий Ι. Той завладява Мала Азия, част от Балканския полуостров с Южното Черноморие, а на изток границите достигат чак до Индия. Победите му са изброени в Бехистунския надпис. Той поставя началото на строителството на нова столица - Персеполис. В началото на V в.пр.н.е. персийската заплаха надвисва и над елинския свят. Повече от век и половина продължават стълкновенията с гърците.

Произход и възкачване[редактиране | edit source]

Най-големият син на Хистасп и Родогуне, внук на Арсамес, правнук на Ариамнес (син на Тейспес/Чишпиш и чичо на Кир І). Според някои сведения, дядо му Арсамес се отказал от претенции към престола и декларирал вярност към Кир ІІ, след което се оттеглил в семейното владение в Парсуа (Фарса) и е единственият от рода, доживял мирно до 90 години. Бащата на Дарий е сатрап на Бактрия, а по-късно на Персия, и приближен в двора на Камбиз ІІ. По време на египетската кампания на Камбис ІІ, Дарий е копиеносец или знаменосец в неговата армия, но е върнат в Персия и държан под око, заради съмнения в измяна.

Скоро след като умира Камбиз ІІ в Египет, Дарий заема престола, след като убива узурпатора Гаумата в съзаклятие с шест персийски аристократи („Заговорът на седемте”). Въпреки че не е пряк царски роднина, в Бехистунския надпис Дарий І извежда своето генеалогично дърво като царско, успоредно на официалната персийска царска генеалогия.

Реформи[редактиране | edit source]

дарик на цар Дарий І (ок. 490 г. пр. Хр.

Администрация[редактиране | edit source]

Дарий І провежда административна реформа. Административно разделя държавата на 20 сатрапии, които съвпадат с границите на подчинените царства, но за сатрапи назначава перси, а не местни царе-васали, както е при царете преди него. Военните предводители са независими от сатрапите и се подчиняват пряко на царя. Върховният контрол и надзорът над чиновниците е поверен на хазарпат, който е и началник на царската гвардия. В цялата страна налага данъчна система, която укрепва държавата и подпомага развитието на селското стопанство, занаятите и търговията. Политическият контрол е осъществяван чрез тайна полиция.

Финанси[редактиране | edit source]

През 517 г. пр. Хр. въвежда единна монетна система, чиято основа е златният дарик/дарийка с тегло 8,4 g. Заради чистотата на златото, той остава в обращение няколко века в международната търговия като основна монетна единица.

Строителство[редактиране | edit source]

Разгръща мащабно строителство на храмове и дворци. Възстановява древния канал от Нил до Суец (84 km) и построява широки пътища, доразвива пътищата и системата от станции за смяна на конете при пренасяне на пощата. Подкрепя финансово строителството и възстановяването на еврейски храмове. С негова финансова помощ продължава възстановяването на храма в Йерусалим [Ezra: 6, 1].

Религия[редактиране | edit source]

Дарий налага новата религия Зороастризъм и вярата в Ахура Мазда. Отнася се с търпимост към египетските, вавилонските и другите богове и култове в империята.

Външна политика[редактиране | edit source]

В началото на управлението си Дарий е зает главно с реорганизацията на държавата и с потушаването на множество бунтове, избухнали в различни части на империята. Потушен е метежът на Бардия, въстанията в Елам и Вавилония, след това бунтът в Бактрия и Персия, последвани от други в Мидия, Партия, Асирия и Египет. В даден момент почти всички области на огромната империя се бунтуват против Дарий, но той успява да наложи властта си с помощта на армията.

След умиротворяването на Персия, Дарий I поема на поход към Египет, където затвърждава персийската власт. През 516-5 г. пр. Хр. е изпратена военна и търговска експедиция на изток, към Централна Азия, Ария, Арахозия и Дрангиана в дн. Пакистан. Достигната е долината на р. Инд. Междувременно Дарий се завръща от изток, за да потуши нов бунт във Вавилония.

Скитската война[редактиране | edit source]

Предприет е голям поход срещу скитските племена на север, които преди години са нахлули в Мидия и са убили в битка Кир Велики. Походът на Дарий минава през Тракия и Северното черноморие. След като не постига особен успех, Дарий се оттегля от причерноморските степи.

Похода в Гърция[редактиране | edit source]

Друга голяма военна инициатива на Дарий I е походът срещу Елада. Причината за този поход е бунтът на йонийските градове и подкрепата, която има оказват гърците на техните азиатски сънародници под персийска власт. Изпратени са посланици в различни области на Елада с искане „да дадат земя и вода”, т. е. да се подчинят. Повечето се съгласяват, но в Спарта и Атина посланиците са убити. Това дава началото на войната.

Отначало нашествието на огромната персийска армия в Северна Гърция е успешно, но се появяват логистични проблеми. В крайна сметка обединената армия на гърците постига победа срещу по-многобройните перси в Битка при Маратон на 12 септември 490 пр.н.е. Това поражение става причина за оттеглянето на персите. По данни на Херодот от атиняните загиват 192-ма, а от персите 6 400 войници. Персийският флот се опитва да превземе Атина, но е принуден да се оттегли.

Дарий I е наследен на престола от сина си Ксеркс I.

Външни препратки[редактиране | edit source]