Дарик (монета)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дарик.

Дарик от 490 г.пр.н.е.

Дарик или Дарейка[1] (на староперс.: darayaka, на старогръцки: δαρετκος, на английски: daric) е древна златна персийска монета. Известна е с високата чистота на златото, с което е изготвяна - 95.83%.[2] Теглото на монетите е в рамките на 8,10 - 8,50 грама (обикновено 8,4 g) като за изработването им е ползвано теглото на вавилонските шекели от 8,33 грама. На паричните единици са изобразявани персийските шахове облечени като войни и държащи символа на Персийската империя - лък и стрела. По повърхността им липсват надписи. Един златен дарик се разделя на 20 сребърни сикли.

Сеченето на монетите е започнало при царуването на Дарий I и завършва при превземането на страната от Александър Македонски. При превземането на империята Александър Велики претопява наличните монети. Това е и причината днес същите да са изключителна рядкост, макар да са били широко разпространени в миналото.[3]

Един дарик представлявал 1/3000 част от персийския талант. Един персийски талант е равен на 25,92 килограма. През времето на Ахеменидите съотношението на дарика спрямо таланта се меняло на няколко пъти благодарение на промяната на относителната стойност на златото към среброто . В резултат на това стойността на дарика се променяло последователно като се определят четири основни периода на сечене на монетите, границите на които днес е трудно да се определят.

  • Първи период: съотношение 1:13⅓, дарик със съдържание на злато 8,19 грама = 20 сикли със съдържание на сребро от 5,46 грама;
  • Втори период: съотношение 1:13, дарик със съдържание на злато 8,4 грама = 20 сикли със съдържание на сребро от 5,46 грама;
  • Трети период: съотношение 1:13⅓, дарик със съдържание на злато 8,4 грама = 20 сикли със съдържание на сребро от 5,6 грама;
  • Четвърти период: съотношение 1:13, дарик със съдържание на злато 8,6 грама = 20 сикли със съдържание на сребро от 5,6 грама;

Още Херодот от Древна Гърция смятал, че Дарий е нарекъл монетите на свое име.[4] Днес се предполага обаче, че името произлиза от староперсийската дума за злато - dari[5], както и средноперсийската zarig.

Персийските парични единици са споменати на няколко пъти в Стария Завет. Вероятно те стават известни за израилтяните благодарение на контактите им с вавилонците. По време на Ахеменидската династия Вавилон е бил част от Персийската империя. В една от книгите на Стария Завет, наречена Паралипоменон се споменава как библейския цар Давид събира дарения за изграждането на храм. Наред с останалите монети в текста се споменава, че сред дарението са и десет хиляди златни монети дарик.[6] Като се има предвид обаче факта, че Давид е живял около шест столетия преди отсичането на първия дарик се смята, че употребата в Стария Завет на думата се дължи по-скоро на анахронизъм или пресъздаване на текста от съвременен автор.[7][8]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Речник на редки, остарели и диалектни думи
  2. Charles Anthon, L.L.D.. A Classical Dictionary. New York, Harper & Brothers, 1841.
  3. Charles Anthon, L.L.D.. A Classical Dictionary. New York, Harper & Brothers, 1841.
  4. Head, B. V., The Coinage of Lydia and Persia
  5. PERSIAN EMPIRE DARIC GOLD COIN
  6. 1 chronicles 29:7-29:7
  7. Ralph W. Klein. 1 Chronicles. // The HarperCollins Study Bible. New York, NY, HarperCollins, 1993. ISBN 0-06-065580-1. с. 605–646.
  8. John H. Walton и др. The IVP Bible Background Commentary: Old Testament. Downers Grove, IL, InterVarsity Press, 2000. ISBN 0-8308-1419-1.