Дариус Мийо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дариус Мийо
френски композитор
Дариус Мийо 
Роден: 4 септември 1892
Марсилия, Франция
Починал: 22 юни 1974
Женева, Швейцария

Дариус Мийо (на френски: Darius Milhaud) е френски композитор. Произведенията му (повече от 400) са по-специално известни със своята политоналност и влияние от джаза. Той пише и филмова музика.

Биография[редактиране | edit source]

Дариус Мийо произхожда от едно заможно еврейско провинциално семейство. Както географския, така и религиозния му произход оказва, според негови думи, силно влияние върху неговата личност.

Той започва на осем години своето систематично музикално образование с уроци по цигулка. Неговите първи музикални композиции са от 1905 г. През 1909 г. продължава с обучението си по цигулка в Парижката консерватория, но прекъсва след три години за да композира. Той учи при André Gedalge (контрапункт, композиция), Charles-Marie Widor (композиция) и Vincent d’Indy (дирижиране). в курсовете при Gedalge се запознава с Arthur Honegger и Jacques Ibert. От това време той пише песни по стихотворения на съвременни френски поети и първата опера (La brebis égarée, 1910-1915 г.).

През 1912 г. Дариус Мийо бива запознат с поета Paul Claudel, в резултат на което те се свързват чрез доживотно приятелство и кооперация. Когато през 1916 г. Claudel е изпратен в тогавашната бразилска столица Рио де Жанейро като френски посланик, Мийо, който е освободен от военна служба през първата световна война, го придружава като аташе в Южна Америка. Там се запознава с бразилския фолклор и популярна музика, които повлияват силно неговата музика в следващите години.

През 1818 г той се завръща във Франция. Мийо поддържа контакт с кръга около Jean Cocteau и Erik Satie и се присъединява към „Groupe des Six“. Неговите композиции му донасят първи успехи, но също така и скандали.

През 1925 г. се жени за своята братовчедка Madeleine.

След началото на втората световна война Мийо емигрира със съпругата си в САЩ и преподава композиция в Mills College (Оукланд) до 1971 г. След края на войната поема допълнително една група по композиция в консерваторията в Париж (до 1972 г.). Мийо преподава след това с годишна смяна на двата континента. Неговите лекции се посещават от различни музиканти като джаз музиканта Dave Brubeck, Steve Reich („minimalist music“), симфониста Allan Pettersson и авангардистите Karlheinz Stockhausen, Larry Austin и Iannis Xenakis.

Произведения[редактиране | edit source]

Това не е пълният списък на неговите произведения.

Опери[редактиране | edit source]

  • La brebis égarée op. 4 (1910-14)
  • Esther de Carpentras op. 89 (1910-14, премиера 1925)
  • Agamemnon op. 14, 'incidental music' for singers (Orestiean Trilogy No. 1) (1913-14)
  • Les Choëphores op.24 , 'incidental music' for singers (Orestiean Trilogy No. 2) (1915)
  • Les euménides op. 41, 'opera' (Orestiean Trilogy No. 3) (1917-23)
  • Les Malheurs d'Orphée opus 85 (1924, премиера 1926)
  • Le Pauvre Matelot op. 92 (Jean Cocteau) (1926)
  • L'enlèvement d'Europe op. 94 (Opéra-minutes No. 1) (1927)
  • L'abandon d'Ariane op. 98 (Opèra-Minutes No. 2) (1927)
  • Le Délivrance de Thésée op. 99 (Opèra-Minutes No. 3) (1927)
  • Christophe Colomb op. 102 (Paul Claudel) (1928, преработена 1968)
  • Maximilien op. 110 (Hoffman по Франц Верфел) (1930)
  • Opéra du Gueux op.131, балада опера по The Beggar's Opera на John Gay (1939)
  • Médée op. 191, текст на Madeleine Milhaud (неговата съпруга и братовчетка) (1938)
  • Bolivar op. 236 (Jules Supervielle)(1943)
  • David op. 320 (1952-3, 1954 (концерт в Йерусалим) 1955 (в Ла Скала))
  • Fiesta op. 370 (Борис Виан) (1958)
  • La Mère coupable op. 412, по La Mère coupable на Бомарше (1964)
  • Saint-Louis, roi de France opera-oratorio op. 434 (Claudel) (1970)

Балет[редактиране | edit source]

  • L'Homme et son désir, Op. 48
  • Le Boeuf sur le Toit, Op. 58 (1919)
  • La création du monde, Op. 81, за малък оркестър (1923)
  • Polka (1927; за детския балет L'Éventail de Jeanne)

Хармоника[редактиране | edit source]

  • Сюита за хармоника и оркестър

Оркестър[редактиране | edit source]

  • Симфонии
    • Малка Симфония No. 1, Op. 43 'le printemps'
    • Малка Симфония No. 2, Op. 49 'Pastorale'
    • Малка Симфония No. 3 'Sérénade', Op. 71
    • Малка Симфония No. 4, Op. 74 'Dixtour'
    • Малка Симфония No. 5, Op. 75 'Dixtour d'instruments à vent'
    • Малка Симфония No. 6, Op. 79
    • Симфония No. 1 Op.210
    • Симфония No. 2 Op.247
    • Симфония No. 3 'Te Deum' Op.271
    • Симфония No. 4 'composée á l'occasion de Cenetaire de la Revolution de 1848' Op. 281
    • Симфония No. 5 Op.322
    • Симфония No. 6 Op.343
    • Симфония No. 7 Op.344
    • Симфония No. 8 'Rhodanienne' Op. 362
    • Симфония No. 9 Op.380
    • Симфония No. 10 Op.382
    • Симфония No. 11 'Romantique' Op. 384
    • Симфония No. 12 'Rurale' Op.390
  • "Protee" Suite symphonique Nr.2, Op.57 (1919)
  • Serenade en trois parties, Op.62 (1920/1921)
  • Saudades do Brasil, Op. 67 (1920/21), първоначално за пиано, аранжимент за оркестър
  • Suite provençale, Op. 152b, за оркестър (1937)

Соло китара[редактиране | edit source]

  • Segoviana, Op. 366 (1957)

Соло цигулка[редактиране | edit source]

  • Le Printemps, за соло цигулка и малък оркестър

Соло виола[редактиране | edit source]

  • Quatre Visages, Op. 238, за виола и пиано (1944)
  • Sonata No.1, Op. 240, за виола и пиано (1944)
  • Sonata No.2, Op. 244, за виола и пиано (1944)
  • Élégie pour Pierre, Op. 416, за виола, тимпани и 2 percussionists (1965)

Concertante[редактиране | edit source]

  • Пиано
    • Cinq Études pour piano et orchestre, Op. 63 (1920)
    • 5 концерти за пиано и оркестър (1933-1955)
    • Le Carnaval d'Aix, Op. 83b, фантазия за пиано и оркестър (1926)
  • Цигулка
    • 3 концерти за цигулка и оркестър
  • Виола
    • Concerto No. 1, Op. 108, за виола и оркестър (1929)
    • Concerto No. 2, Op. 340, за виола и оркестър (1954–1955)
    • Concertino d'été, Op. 311, за виола и камерен оркестър (1951)
  • Чело
    • Concerto No. 1, Op. 136, за чело и оркестър (1934)
    • Concerto No. 2, Op. 255, за чело и оркестър (1945)
  • Scaramouche, за саксофон и оркестър (1937), за кларинет и оркестър (1939)
    • I. Vif
    • II. Modéré
    • III. Brazileira
  • Concerto pour batterie et petit orchestre, Op. 109, концерт за ударни инструменти и малък оркестър
  • Concerto pour Marimba, Vibraphone et orchestre"
  • Concertino d'hiver, Op. 327, за тромбон и струнен оркестър (1953)
  • Duo Concertant pour Clarinette et Piano (1956)
  • Concerto pour Clarinette et orchestre Op.230

Духови инструменти[редактиране | edit source]

  • Suite française, Op. 248 (1944)
    • 1. Normandie
    • 2. Bretagne
    • 3. Île de France
    • 4. Alsace-Lorraine
    • 5. Provence
  • West Point Suite, Op. 313 (1954)
  • Deux Marches, Op. 260 (1946)
  • Introduction et Marche funèbre
  • La Cheminée du Roi René (духов инструментален квинтет)

Пиано[редактиране | edit source]

  • Printemps (1915-1920)
  • Le bœuf sur le toit, за две пиана (1919)
  • "Saudades do Brasil" (1920)
  • Scaramouche, за две пиана (1941), аранжимент по оригинална театрална музика за саксофон и оркестър)
  • La muse menagere
  • 2 Sonates
  • Sonatine
  • "Les Songes" (за две пиана)

Камерен оркестър[редактиране | edit source]

  • Струнни квартети
    • Струнен квартет No. 1 Op.5
    • Струнен квартет No. 2 Op.16
    • Струнен квартет No. 3 with solo vioice Op.32
    • Струнен квартет No. 4 Op.46
    • Струнен квартет No. 5 Op.64
    • Струнен квартет No. 6 Op.77
    • Струнен квартет No. 7 Op.87
    • Струнен квартет No. 8 Op. 121
    • Струнен квартет No. 9 Op.140
    • Струнен квартет No. 10 "Birthday Quartet" Op. 218
    • Струнен квартет No. 11 Op.232
    • Струнен квартет No. 12 Op.252
    • Струнен квартет No. 13 Op. Op.268
    • Струнен квартет No. 14 Op. 291/1
    • Струнен квартет No. 15 Op. 291/2
    • Струнен квартет No. 16 Op.303
    • Струнен квартет No. 17 Op.307
    • Струнен квартет No. 18 Op.308
    • 3 études sur des thèmes du Comtat Venaissin Op.442(1973)
    • В памет на Игор Стравински Op.435
    • Соната за пиано и 2 цигулки
    • Сюита за кларинет, цигулка и пиано, Op.157b (1936)