Дар на Пипин
Дарът на Пипин (на немски: Pippinische Schenkung) e дарение на крал Пипин III на църквата в Рим.
Когато Пипин III през 751 г. e избран за крал на франките, той иска потвърждение на избора си от папа Захарий. Така Каролингите са доказани като кралска династия.
Експанзията на лангобардския крал Айзтулф в Италия карат папа Стефан II през 754 г. да се отдръпне от Византия и да поиска от франките закрила.
Пипин обещава като християнски крал да предаде отново завоюваните територии от лангобардите на наследниците на св. Петър.
В документа от град Quierzy 754 г. Пипин гарантира на папата, че Дукат Рим, Екзархат Равена, Пентаполис, Тусция, Венето, Истрия и херцогствата Сполето и Беневенто са църковни територии. Това обещание става познато като „Пипинския дар“ и се смята за основата на Църковната държава.
Императорската коронизация на сина на Пипин, Карл Велики, чрез папа Лъв III на Коледа 800 г. e малко или много основателното време на Свещената Римска Империя като последник на Древната Римска империя; освен това показва особената закрилна връзка между Каролингското царство и Църковната държава.