Даскал Димитри
Тази статия е за просветния деец в Кюстендилско. За просветния деец в Рила, също известен като Даскал Димитър вижте Димитър Рилец.
| Даскал Димитри | |
| български учител | |
 | |
| Роден |
1824 г.
|
|---|---|
| Починал | 1874 г.
|
Димитър Стоянов, наричан Даскал Димитри, е български просветен деец, учител и книжовник от епохата на Възраждането.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Даскал Димитри е роден в село Ново село, Струмишко. По-късно семейството му се преселва в село Ваксево, Кюстендилско. Учи в килийното училище при църквата „Успение Богородично“ в град Кюстендил (1834-1840). На 18-годишна възраст става учител. Учителства в село Извор, Босилеградско.[1]
През 1865 година в двора на църквата „Свети Димитър“ в Кюстендил под негово ръководство се изгражда училищна сграда. Той е инициатор и за изграждането на църквата „Свети Димитър“ през 1866 година.[1]
Даскал Димитри е активен участник в борбата за църковна независимост. Близък съратник на Тодор Пеев. През 1872 година става председател на Тайния революционен комитет в Кюстендил. Същата година издава в Цариград „Слово за пастирството на духовните пастири и увещание на частните йереи на изповедта“ - авторизиран превод на съчиненията на Димитрий Ростовски. От 1871 до 1874 година. е учител в основното (взаимно) училище в Кюстендил.[1]
Умира от туберкулоза през 1874 година.[1]
Днес неговото име носи основно училище „Даскал Димитри“ и улица в Кюстендил.[1][2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 165.
- ↑ Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирвания, София, 1906 г., с. 375-377.
- ↑ Източно време, 1874 г., бр. 40.
