Даутбал
| Даутбал Ωραιόκαστρο | |
| — град — | |
 Църквата „Света Мария Магдлина“ | |
  Даутбал  Даутбал  Даутбал | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Даутбал |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 240 m |
| Население | 11 987 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 570 13 |
| Телефонен код | 2310 – 69 |
| Даутбал в Общомедия | |
Даутбал или Дау̀т Бал[1] или Даудбал (на гръцки: Ωραιόκαστρο, Ореокастро, катаревуса Ωραιόκαστρον, Ореокастрон, до 1926 Δαούτ Μπαλή, Даут Бали[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Даутбал в област Централна Македония с 11 896 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Градчето е разположено в Солунското поле на 10 километра северно от град Солун, в южното подножие на планината Балджа. Към Даутбал е присъединено бившето село Акбунар (Аспровриси), разположено в северната част на града.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Даутбал е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя, Вардарска нахия.[3] Първоначално е село, но по-късно е превърнато в чифлик. Принадлежи към муката на пазачите на ливади и коневъдците, като жителите се занимават със земеделие и скотовъдство.[4] Църквата „Свети Атанасий“ в Палеокастро е от XIX век.[5][6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дауд Бали (Daud Bali) живеят 180 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дуд Бал (Doud-Bal) е показано като село с 30 домакинства и 142 жители българи.[8] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Даутъ Балъ живеят 250 българи християни.[9] Населението е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Даудбал (Daudbal) има 104 жители българи екзархисти и 176 българи патриаршисти гъркомани. В Даутбал функционират българско и гръцко училище.[10]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Молим ви от името на 18 бълг. екзархийски семейства да ни се придаде припадающата част от селското училище и черкуването ни да става подред в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село, и която е предадена от страна на правителството само на 17 семейства патриаршисти. От името на българското население в с. Даудбал.[11] | “ |
В 1905 година според гръцки данни в селото има 246 гърци, някои от които славофони.[4]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Даут Бали (Δαούτ Μπαλή) е славяногласно село в Солунската митрополия с 236 жители, от които с гръцко съзнание 186 и с българско 50. В селото работят смесено гръцко начално училище с 22 ученици (18 мъже и 4 жени) и 1 учител, както и българско училище със 7 ученици и 1 учител.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Даутбал е смесено бежанско село със 124 бежански семейства с 435 души.[13]
В 1954 – 1974 година е построена църквата „Успение Богородично“.[14] Втори енорийски храм в квартала на градчето Галини е „Въздвижение на Светия кръст“.[15]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Даутбал
Димитриос Христодулу или Газозас (Δημήτριος Χριστοδούλου ή Γκαζόζας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, пренася оръжие и припаси[16]- Ставрос Атанасиу (Σταύρος Αθανασίου), гръцки андартски деец, агент от първи ред[16]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 39. (на гръцки)
- ↑ а б Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 42. (на гръцки)
- ↑ Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου Παλαιοκάστρου // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Архивиран от оригинала на 2016-10-10. Посетен на 22 май 2014 г.
- ↑ Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου // Ι.Ν.Αγ.Αθανασίου. Посетен на 22 май 2014 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152-153.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 527.
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ι. Ν. Κοιμήσεως Θεοτόκου Ωραιοκάστρου // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Архивиран от оригинала на 2022-05-17. Посетен на 10 октомври 2016.
- ↑ Ι. Ν. Τιμίου Σταυρού Ωραιοκάστρου // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 10 октомври 2016.[неработеща препратка]
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 63. (на гръцки)
| |||||||||||||||||
