Даутбал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияДаутбал
Ωραιόκαστρο
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Даутбал
Даутбал на картата на Гърция
Dimos Oreokastrou - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Даутбал
Даутбал на картата на дем Даутбал и област Централна Македония
Координати: 40°43′50.88″ с. ш. 22°55′01.92″ и. д. / 40.7308° с. ш. 22.9172° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Даутбал
Географска област Солунско поле
Население 11 896 (2001)
Надм. височина 240 m
Пощ. код 570 13
Тел. код 2310-69

Даутбал или Дау̀т Бал[1] или Даудбал (на гръцки: Ωραιόκαστρο, Ореокастро, катаревуса Ωραιόκαστρον, Ореокастрон, до 1926 Δαούτ Μπαλή, Даут Бали[2]) е град в Егейска Македония, Гърция, център на дем Даутбал в област Централна Македония с 11 896 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Градчето е разположено в Солунското поле на 10 километра северно от град Солун. Към Даутбал е присъединено бившето село Ак бунар (Аспровриси), разположено в северната част на града.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В края на 19 век Даутбал е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Дауд Бали (Daud Bali) живеят 180 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дуд Бал (Doud-Bal) е показано като село с 30 домакинства и 142 жители българи,[4] а Ак Бунар (Ac Bounar) има 8 домакинства с 35 жители българи.[5] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Даутъ Балъ живеят 250, а в Ак бунар - 70 българи християни.[6] Населението е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Даудбал (Daudbal) има 104 жители българи екзархисти и 176 българи патриаршисти гъркомани, а в Ак бунар (Ak Bounar) - 80 българи патриаршисти. В Даутбал функционират българско и гръцко училище.[7]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Молим ви от името на 18 бълг. екзархийски семейства да ни се придаде припадающата част от селското училище и черкуването ни да става подред в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село, и която е предадена от страна на правителството само на 17 семейства патриаршисти. От името на българското население в с. Даудбал[8]

В Гърция[редактиране | edit source]

Чешма при Даудбал през Първата световна война

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Даутбал е смесено бежанско село със 124 бежански семейства с 435 души.[9]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Даутбал
  • Гърция Димитриос Христодулу или Газозас (Δημήτριος Χριστοδούλου ή Γκαζόζας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, пренася оръжие и припаси[10]
  • Гърция Ставрос Атанасиу (Σταύρος Αθανασίου), гръцки андартски деец, агент от първи ред[11]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.158
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Δαούτ Μπαλή -- Ωραιόκαστρον
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150-151.
  6. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 140.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 218-219.
  8. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр.527.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.63
  11. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.63


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.