Дванадесетте стола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

”Дванадесетте стола” (на рус. «Двенадцать стульев») е роман на Иля Илф и Евгений Петров, написан през 1928 г. Негово своеобразно продължение е “Златният телец” (1931). На български романът е преведен от Димитър Загоров.

Персонажи[редактиране | edit source]

Главни герои

Ярка личност

Епизодични персонажи

  • Елочка-людоедка (в разговорите лесно се справя с тридесет думи)
  • Никифор Ляпис-Трубецки (автор на Гаврилиадата)
  • Членове на клуб Съюз на меча и ралото: Виктор Михайлович Полесов (гениален шлосер-интелигент), Кислярски (артелчик на «Московские баранки»), Елена Станиславовна Боур (бивша красавица-прокурорша), Дядев (собственик на “Бързоопак”), Максим Петрович Чарушников (бивш председател на градския съвет, а сега по невероятен начин превърнал се в съветски работник)
  • Мадам Грицацуева (вдовица на инвалид от империалистическата война, съпруга на Остап Бендер)

Сюжет[редактиране | edit source]

През целия роман двойката Остап Бендер и Кися Воробянинов търси съкровищата на тъщата, мадам Петухова - диаманти, скрити в един от 12-те стола от изящната гарнитура на майстор Гамбс. Мадам Петухова ги е скрила, опасявайки се от обиск, но не искала да го каже на зет си - Иполит Матвеич, защото той бил пройдоха и вече е изхарчил зестрата на жена си. Едва когато идва смъртния ѝ час, тя споделя тайната. Иполит Матвеич, или просто Кися, се втурва да търси диамантите, но тъй като авантюристичните му наклонности са слабички (както и организационните му) , той се доверява на младеж, носещ шалче (но нямащ чорапи) и назоваващ се Остап Бендер. От този момент всички са завъртени във водовъртежа на търсене, неудачи, опити и вълнуващи авантюри.

Издания на български език[редактиране | edit source]

Първото издание на романа в България е през 1937 г. През 1983 г. издателство на Отечествения фронт преиздава творбата.

Екранизации[редактиране | edit source]

  • Първият филм по мотиви от романа, произведен през 1933 г.: «Dwanaście krzeseł» (полска версия) или «Dvanáct křesel» (чешка версия).
  • В Германия през 1938 г. е излъчен филма “Тринадесетте стола”. Сюжетът обаче се развивал в Австрия, героите били с други имена.
  • Американската екранизация на Мел Брукс с името The Twelve Chairs излязла през 1970 г. – година по-рано от съветската екранизация.
  • През 1971 г. излиза филма “12-те стола, режисиран от Леонид Гайдай.
  • През 1976 г.излиза още една екранизация — "12-те стола" - сериен филм-мюзикъл на Марк Захаров. В главната роля играе Андрей Миронов.
  • През 2004 г. се появява още един филм-музикална комедия: “Дванадесетте стола” по музиката на М. Дунаевски.
  • По данни от IMDb[1] по романа са направени още следните филми: 12 + 1 (1969)[2], Doce sillas, Las (1962)[3], Treze Cadeiras (1957)[4], Sju svarta be-hå (1954)[5], It's in the Bag! (1945)[6]

Забележки[редактиране | edit source]

  1. http://imdb.com/name/nm0407633/
  2. http://imdb.com/title/tt0065361/
  3. http://imdb.com/title/tt0055915/
  4. http://imdb.com/title/tt0236809/
  5. http://imdb.com/title/tt0047502/
  6. http://imdb.com/title/tt0037823/
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за