Дванайсетте израилски племена

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дванайсетте израилски племена или Израилевите колена (ивр. שִׁבְטֵי יִשְׂרָאֵל‎, шивтей Ишраиль) са племената на потомците на дванайсетте синове на Иаков. Според Стария завет от тях са произлезли евреите. При първото изброяване на израилските колена, Библията ги нарича с имената на дванайсетте синове на Иаков (всички имена в текста са според синодалния превод на Библията; Битие 49:28). Иаков е имал две жени — Лия и Рахил (Рахиль), и две наложници – Вала (Билха) и Зелфа (Зилпа), слугини на жените му.

Синовете на Иаков са:

• от Лия – Рувим (Ре'увен), Симеон (Шим'он), Левий (Леви), Иуда (Иехуда), Исахар, Завулон (Зевулун).
• от Рахил – Иосиф (Йосеф), Вениамин (Биньямин).
• от Вала (Билхи) – Дан, Нефталим (Нафтали).
• от Зелфа (Зилпа) – Гад, Асир (Ашер).

Иосиф е имал двама сина – Манасия (Меннаше) и Ефрем (Ефраим), възведени от Иаков в родоначалници на две самостоятелни колена на мястото на баща им Иосиф (Битие 48:5), с което броя на колената се е увеличил на 13.

В по-голямата част от изброяванията на Израилевите колена в Библията, обикновено се споменават наименованията на всички 13 колена, като винаги се отдела коляното на Леви като единствено посветени на служение на Бога. Левитите:

• не влизат в броя на боеспособните мъже (Числа 1:47);
• не са включени в преоброяването на израилтяните по пътя им към Ханаан (Числа 2:33);
• не получават дял от Обетованата земя (днешен Израел и Палестина), както и в земите отвъд река Йордан (днешна Йордания) (Числа 26:57, 62 и др.).

Лишеното от земеделски дял Левиево коляно, напрактика не се включва в общия брой на колената, като изваждането му от общността на колената за изпълнение единствено на разршените му функции, възстановява първоначалното число на Дванайсетте израилски племена. Предписанията, отнасящи се до броя на колената, също сочат числото 12 като тяхно традиционно число (Изход 28:9–12, 21).

В Обетованата земя всяко коляно (без Левиевото) е получило свой дял.

След смъртта на цар Соломон в 928 г. пр. н. е. единното Израилско царство се разпаднало на две – Иудея на юг (земите на племената Иуда и Вениамин), и Израил на север (територията на останалите десет племена).

През периода 732—722 преди н. е. северното Израилско царство било заваладяно от Асирия; по-голямата част от населението му била отведена в плен и разселена на малки групи в различните области на тази огромна държава. Така се появила първата еврейска диаспора. Част от израилтяните, приели някои от езическите религии и постепенно се асимилирали от народите, сред които живеели.

В епохата на Втория Храм мнозинството израилски семейства, вече не можели да докажат принадлежността си към някое от племената.

Според Новия завет:

• Иисус Христос бил от рода на цар Давид – Иудовото коляно (Матея 1:2-16);
• Иоан Кръстител бил от свещенически род, т. е. от Левиевото коляното (Лука 1:5);
• пророчицата Анна происхождала от Асировото коляно (Лука 2:36);
• апостол Павел от Тарс — от Вениамовото коляно (Рим. 11:1).

Числото на апостолите, избрани от Иисус Христос — дванадесет — носи символичен характер и е свързано с броя на синовете на Иаков и, съответно на Израилевите колена. Посланието на свети апостол Иаков започва с поздрав до „дванайсетте колена, които живеят пръснато” (Иаков 1:1).

В последната книга на Новия завет – Откровение (Апокалипсис) на Иоан Богослов отново се споменават и се изброяват поименно дванадесетте „колена на синовете Израилеви”, като Ефремовото коляно е споменато като Иосифово, а племето на Дан е пропуснато(Откровение 7:4-8). Иоан Богослов не споменава Дановото коляно, защото според християнското тълкувание на пророчеството на патриарх Иаков (Битие 49: 17-18) от това племе ще се роди бъдещият Антихрист).

В днешно време, съзнанието за племенна принадлежност се е съхранила предимно сред потомците на Левиевото коляно, част от които (кохените) дори са запазили спомена за произходи си от рода на първосвещеника Аарон.