Двеста петдесет и шестина нота
|
| |
256-ина нота
|
256-ина пауза
|
Двеста петдесет и шестина нота в музиката е нота, чието времетраене представлява 1/256 от това на цялата нота или колкото половин сто двадесет и осмина нота. Нотата има шест флага.
Ноти от подобна трайност се откриват много рядко в музикалните композиции и обикновено се използват при бързи пасажи на бавни движения. Така например такива се срещат в „Je suis Lindor“ на Моцарт,[1] петата соната за пиано на Ян Ладислав Дусик,[2] RV 144 на Вивалди[3] и някои версии на второто движение от третия концерт за пиано на Бетовен (Op. 37).[3]
Дори по-кратки ноти и от тази се срещат в „Toccata Grande Cromatica“ на Антъни Хайнрих, където композиторът некоректно отбелязва 1024-тина нота като 2048-ина нота. 256-ина и 512-ина ноти също се срещат в това произведение.[3] За сравнение, най-късата по трайност нота, поддържана от програма за композиране на музика, е 4096-ината нота.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((en)) GPD: official shortest note in lilypond. Mail-archive.com. Посетен на 30 януари 2014.
- ↑ ((en)) Piano Sonata No. 5, Op. 10 No. 2 (Dussek, Jan Ladislav). Imslp.org. Посетен на 30 януари 2014 г.
- ↑ а б в ((en)) Duration Архив на оригинала от 2014-10-31 в Wayback Machine.. Informatics.indiana.edu. Посетен на 30 януари 2014 г.
- ↑ ((en)) Finale User Manual: Secondary Beam Break Selection dialog box. Finalemusic.com. Посетен на 30 януари 2014 г.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Two hundred fifty-sixth note в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |