Две могили

Две могили
	Две могили
	; Община Две Могили
	Две могили Координати: 43°35′37.01″ с. ш. 25°52′29.85″ и. д. / 43.593614° с. ш. 25.874961° и. д. Две могили
Общи данни
Население	3721 души (15 март 2024 г.); 93,6 души/km²
Землище	39,769 km²
Надм. височина	242 m
Пощ. код	7150
Тел. код	08141
МПС код	Р
ЕКАТТЕ	20184
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община; – кмет	Две могили; Божидар Борисов ; (ГЕРБ; 2015)
	Две могили в Общомедия

Две могѝли е град в Северна България и се намира в Област Русе. Градът е административен център на община Две могили.

По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 3769 души по настоящ адрес и 4339 души по постоянен адрес.^[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Две могили е разположена в Източната част на Дунавската хълмиста равнина върху площ от 345 кв. км. Заема 13,1% от територията на Област Русе. В пределите ѝ се намират 12 населени места: Баниска, Батишница, Бъзовец, Каран Върбовка, Кацелово, Могилино, Острица, Помен, Пепелина, Широково и Чилнов. Град Две могили е административен център. Той се намира на 32 км на юг от град Русе. Общината е от IV функционален тип с 12 072 жители, в това число 4941 в град Две могили.

История[редактиране | редактиране на кода]

Произход на името на селището

Първи писмени сведения за Две могили са намерени в Турски документи, съхранявани в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Това са предимно данъчни регистри, от които можем да добием представа за големината на селището, народностния му характер и поминъка на хората.

Много малко са българските документи за Две могили от годините на владичеството и те са от втората половина на XIX век. Съхранени са в архивите на Църковна народна община Русе, на Доростолска и Червенска митрополия и някои преписки върху църковни книги, запазени в църквата „Света Троица“ в град Две могили. Според документа „зиамети, тимари на Мустахъвзи в Никополския санджак“ от първата половина на XV век селището съществува вероятно още преди падането под османско владичество, но не може да се определи точно откога. С откриването на тоя документ се приключва спорът за произхода на името на селището. В турския текст то се изписва До могила. Преводачите от старотурски към Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“: Р. Стайков, А. Вълов, П. Груевски и Е. Грозданова приемат, че думата „До“ е от персийски произход и означава „две“. В турския административен и говорим език има много думи от персийски произход. И така – думата „До“ се съчетава със славянската „могила“ и се получава названието „До могила“ и това име получава гражданственост. Градът носи името на географските забележителности край него – двете могили.

През древността и Средновековието

Първи сведения за праисторическото селище са намерени в преддверието на пещерата Орлова чука край село Пепелина. Това са каменни и кремъчни оръдия на труда, кости от пещерна мечка, елен. Специалистите ги отнасят към 40000 г. преди Христа, т.е. през палеолита, по-конкретно от мустоерската епоха, както и керамични фрагменти от енелита – 3000 – 2000 г. преди Христа, т.е. каменно-медната епоха.

Керамичните части с орнаменти от каменно-медната епоха в същата пещера и наличието на селища от този период при селата Кацелово и Каран Върбовка са сигурни доказателства, че в района на Две могили по това време е имало човешки живот. Антични и късноантични некрополи и крепости има наблизо край града и селата Червен, Пепелина, Широково, Пиргово, Баниска, Батишница и Мечка. В началото на VI век по нашите земи се заселват славяни, а през VII век идват и прабългарите, които основават българската държава. На 4 км югоизточно от града в местността „Кованлъка“ се намира средновековно селище. При разораване на почвата години наред са откривани останки от основи, тухли, керемиди и късове от домашни съдове.

През османското владичество

Данните от турските архиви за Две могили са малко. Първият писмен източник на турски език е от първата половина на XV век. В многотомника „Извори на българската история“, т. ХХ, е поместен откъс от регистър на войнуци от различни краища на България, включително и от Русенско. В него срещаме имената на войнуци от селата Бяла, Батишница и Пепелина. Има само едно име на войнук от Две могили.

Изводът е, първо, че в Две могили и през този период има българи. Второ, отпада хипотезата, че Две могили е възникнало по време на османската власт като войноганско селище.

В документ от 1656 г. за събиране данъка „джелкпешан“, т.е. данък върху овцете се споменава числеността на българите в Две могили. В селото живеят българи и турци, развито е овцевъдството и с него се занимават между 79 или 132 души българи и турци. От средата на XIX век сведенията за Две могили са повече. По време на Руско-турската война от 1877/78 г. от руски източници има сведения, че Две могили е със 100 къщи и 550 жители в Русенската кааза.

Руско-турска война (1877 – 1878)

В град Две могили няма паметници, които да свидетелстват за жестоки продължителни боеве през войната. Но са запазени и гробове на руски войници, погребани тук. В района има много паметници, които напомнят за люти битки край селата Обретеник, Тръстеник, Кацелово, Мечка, Иваново и Пиргово. Според разкази, при започване на войната в селото нахлуват големи тълпи от башибозуци и черкези. Възрастните успяват да избягат към с. Горно Абланово, освободено от руснаците, а малките деца остават скрити в бъзака (място край селото, обрасло с бъз в човешки ръст). Башибозуците и черкезите оплячкосват селото, но не откриват децата и никого не избиват. Местните турци напускат селото. Едва след войната много от тях се завръщат.

Руснаците влизат в Две могили на 6 юли 1877 г., като втора бригада от 33 пехотна дивизия вземат височините край селото по посока североизток, а щабът на дивизията е в селото. Главните сили са разположени по посока село Мечка и Тръстеник. През периода 20. IX. до 30. IX. в едно средно голямо село, каквото е Две могили, е струпана огромно количество войска за предстоящата решителна битка, която скоро започва край селата Тръстеник, Кацелово, Мечка, Пиргово и Иваново. Там са се водили люти битки и турците са били разбити при село Мечка.

В Две могили не са водени боеве, но неговото име всеки ден се споменава в дневниците и телеграмите на главнокомандващите. Тук непрекъснато се дислоцират войски, има лазарети. При това положение местното население, което е само на 4 – 5 км от фронтовата линия, се намира в постоянно напрежение и тежко икономическо състояние. И въпреки това постоянно се е стремяло да помага на руските войници с подслон, храна и разузнаване.

Филип Тотю в Две могили

Филип Тотю е роден на 10 април 1830 г. в махала Гърците до с. Вонеща вода, Великотърновски окръг. Последните години от живота си прекарва в с. Две могили.

По времето на Възраждането до Освободителната война много хора от балканските селища, гонени от мизерия и глад, потърсват препитание в полето, където считали, че хлябът им ще бъде осигурен. Дошли тук да работят като строители, колари, бъчвари и други занаяти. В разстояние само на един век в Две могили се заселват около 70 рода. Тук идват много роднини и приятели на Филип Тотю. Роднините му – брат Вълчо и сестра му Аглика, заедно с майка му Иванка, се заселват в с. Острица. През това време Филип Тотю се намирал в румънски затвор. След Освобождението войводата се завърнал в България. Неговото семейно огнище, което доброволно пожертвал в името на народа вече го нямало.

В началото на 1885 г. започва работа като пазач към общината. Същата година си закупува дворно място от 16 дка непосредствено до р. Черни Лом. Построява си малка къща, изградена от плет и измазана с глина, където живее сам. Посажда голяма овощна градина. Къщата е запазена до 1970 година. Местното население я нарича войводската къща.

За стария бунтар няма подходяща среда за активен живот в Острица. Свободата, на която посвещава най-хубавите си години, не го удовлетворява. Около 1892 – 1893 г. Филип Тотю купува къща в „Х. Муса махала“ – Русе, но не останал да живее там. Около 1895 г., вече на преклонна възраст, войводата се оженва за баба Велика. Преселват се и заживяват в Две могили. Няколко години живеят под наем заедно с Райко Воденичаров, техен приятел. В бащиния двор на Велика построяват хубава за времето къща, подредена по балканджийски.

Възрастта и изпълнения с изключително напрежение живот си казват думата. На 22 март 1907 г. непокорното сърце на войводата престава да тупти. Той е погребан в двора на църквата – израз на най-голяма почит и признателност. Присъстват много хора от Две могили, Русе и негови съратници от цялата страна. Панайот Хитов произнася надгробна реч, в която се казва: „Умря страшилището на турската империя“. Над гроба му е издигнат паметник. През 1973 г. признателните потомци издигат величествен паметник в центъра на града. Голямата бронзова фигура на „хвърковатия“ войвода, устремена напред напомня за неговия бурен и достоен за подражание живот.

В чест на 150-годишнината от рождението на Филип Тотю и 1300 годишнината от създаването на българската държава, къщата която е обитавана от този неукротим български дух, и в която е престанало да тупти едно голямо сърце, днес е превърната в музей.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Две могили са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Общината функционира транспортна схема с добра ефективност и координация с железопътния транспорт. Чрез дейността на автогарата се координират всички автобусни линни, осигуряващи връзките със съседните общини и с градоветеРусе, Бяла и Попово, а чрез жп гарата в града – направленията Русе-Горна Оряховица(оттам с влаковете връзки за градовете Велико Търново, Дряново, Трявна, Стара Загора, Стражица, Попово, Шумен и Варна) и Русе-София.

Търговското обслужване в Общината се осъществява от еднолични търговци с разнообразен асортимент и стоки, успоредно с това функционират и потребителни кооперации, развива се и пазарната търговия.

Опазването на обществения ред в Общината се осигурява от Районно полицейско управление с център град Две могили.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Общината се обслужва от шест общо практикуващи лични лекари, четири стоматолози и специалисти от ДКЦ – Русе. Работи звено за бърза медицинска помощ. В града функционира поликлиника, а по селата здравни служби, добре оборудвани и поддържани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата Орлова чука. В града има средно общообразователно училище „Св. св. Кирил и Методий“ и Професионална гимназия по селско стопанство „К. А. Тимирязев“.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Пещерата Орлова чука е втората по дължина в България. Намира се в пролома на река Русенски Лом, на 4 км от Две могили, по пътя за приказно красивото село Пепелина.

Двете могили в края на града също са интересен артефакт.

Паметник на Филип Тотю в центъра на града. Близо до него е къщата, в която е живял и починал, а пред църквата е запазен гробът му, също превърнат в паметник.

През лятото на 2009 година е открит обновения летен театър.

Музеят на Филип Тотю, прекарал последните години от живота си в Две могили.

На гарата на Две могили, през нощта срещу 22 септември 1908 г., тогавашният министър-председател на България, Александър Малинов, пише Манифеста за независимостта на България, прочетен във Велико Търново.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Футболният отбор на града се казва ФК Две могили. Играе в Североизточна „В“ група.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 11 май всяка година се провежда превърналия се вече в традиционен панаир на град Две могили, по време на който тече и Детски фолклорен фестивал за народни танци, в който вземат участие много български и чуждестранни състави – от България, Румъния, Кипър, Турция, Сърбия и др.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Белск Подляски, Полша

Други[редактиране | редактиране на кода]

В гр. Две могили активно действа Регионален център за работа с деца, който включва много извънкласни форми на обучение за децата между 6 и 18 години. Най-големи успехи е постигнал детския танцов ансамбъл „Ралички“, лауреат на наши и международни награди, клубовете „Млад огнеборец“ и „Млад дизайнер“, ВИС „Кейси“ и групата „Йълдъз“, които бяха на първо място в Хасковски минерални бани.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

В кухнята на Две могили, се готвят всякакви ястия. Кухнята е доста разнообразна предвид, че повечето от жителите са преселници от цяла България. Тук може да опитате най-различни ястия от цялата страна и дори от чужбина.