Двигател с външно горене

Двигател с външно горене е топлинен двигател при който работният флуид се нагрява извън обема на самия двигател, след което разширеният флуид въздействува върху механизма на двигателя за извършване на движение и работа. По този начини се използва термодинамичният процес на преобразуване на топлинната енергия в механична. След това флуидът се охлажда, компресира и използва повторно (при затворен цикъл) или се изхвърля (отворен цикъл).

"Горене" тук означава взаимодействие на гориво с окислител с цел генериране на топлина. Двигатели с подобна и дори идентична конструкция могат да използват източник на топлина от различен произход, като ядрена, слънчева, геотермална енергия, както и екзотермични реакции, които не включват горене, но в тези случаи не се класифицират като двигатели с външно горене, а като външни топлинни двигатели.

Работният флуид може да бъде с произволен състав. Най-често използвани са газове, например в двигателя на Стърлинг. Парата, като например в парната машина, е друг възможен вариант, при който флуидът променя фазата си между течна и парна.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „External combustion engine“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Вижте също

• Двигател на Стърлинг