Двойна брадва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златна символична двойна брадва от минойската цивилизация
(Археологически музей, Ираклио)
Детайл от стенопис в гробницата от Александрово, Хасковско, IV в. пр. Хр.

Лабрис (на гръцки: Λαβρυς) е название на двойната брадва, позната на гърците и като pelekys (πέλεκυς), а на римляните като bipens. Двойната брадва се счита за царски символ в Средиземноморието, както и за думата от която е произлезнало названието лабиринт в древногръцката митология - сграда с много помещения и объркан план, от която се излиза трудно.

Двойната брадва в древна Гърция[редактиране | edit source]

В изкуството на древния Близък изток двойната брадва обикновено е атрибут на женски божества. Предполага се, че през Анатолия, този символ се възприема и в Минойското изкуство през II хил. пр. Хр. Има различни хипотези за религиозното значение на предмета. Според някои (Мария Гимбутас), двойната брадва на Крит също е атрибут на Богинята-майка (както и в източното изкуство), а според други — тя е символ на върховното мъжко божество (мълнията на Зевс, в по-късните епохи).

В т. нар. "дворец на Минос" в Кносос на остров Крит твърде често се среща изображението на лабрис. Именно поради това често двореца е наричан "Дом на двойната брадва". В пещерно светилище в в критската планина Ида, която, според преданията, е родното място на Зевс, са намерени множество миниатюрни брадвички с две остриета, точно такива, каквито са изобразени по стените на двореца. От лабрис произлиза названието „лабиринт" (стгр.), тъй като първоначално така се наричал дворецът на цар Минос, за да се подчертае, че там твърде често се среща характерната емблема на Зевс. По-късно думата лабиринт, с която се нарича двореца, придобива съвременното си значение, като се свързва със сложния вътрешен план на Кносоския дворец, с обърканите зали, коридори и входове, най-общо - „голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, осемстотин стаи, тайни входове, преходи, коридори и стълби”.

Първото документирано споменаване на думата лабрис е от Плутарх в частта "Гръцки въпроси" на неговта "Моралия". Там той недвусмислено посочва думата като лидийска, със значение — брадва. Лабрис е изобразяван от гръцките вазописци предимно в сцени на жертвоприношение на животно. В известната „Персейска ваза” от 570–560 г. пр.н.е. с изображение на мита за раждането на Атина от главата на Зевс, над рамото на Хефест е изобразен инструмента, помогнал му да отвори главата на Зевс – двойна брадва.

Двойната брадва в древна Тракия[редактиране | edit source]

В Тракия, двойната брадва е атрибут на царя-жрец, използвана като скиптър. Поради значителната си ценност тези брадви-скиптри се предават по наследство. Митичният тракийски цар Ликург винаги се представя с двойна брадва. Откритите различни видове лабриси от земите на траките имат стойност на култови предмети и паметници на тракийското изкуство. Като инсигния за владетеля, те символизират политическата и религиозна власт на царя.

Първата открита двойна брадва е от края на бронзовата епоха и е открита в Пазарджишко. Смята се, че не е иползвана за обредни жертвоприношения, а като владетелски скиптър, символ на соларност и хтоничност. Гравирано изображение на лабрис е открито в тракийски долмени в Странджа от IX в. пр. Хр. В уникален стенопис от тракийската гробница при с. Александрово от IV в. пр. Хр. също е представен лабрис. Изобразен е гол мъж замахващ с двойна брадва, в сцена „Лов на глиган“.