Двойна спирала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ДНК има структура на двойна спирала.

В молекулярната биология двойната спирала е присъща на структурата на ДНК. За пръв път е публикувана в списание Nature от Джеймс Уотсън и Франсис Крик през 1953 г.[1], базиращо се на информация от Морис Уилкинс и Розалинд Френклин[2]. Крик, Уилкинс и Уотсън получават Нобелова награда за физиология или медицина за откритието си.[3] Франклин умира преди церемонията по награждаване и не получава Нобеловата награда, защото тя не се връчва посмъртно.

Двойната спирала на ДНК е дясно въртящ се спирален полимер от нуклеинови киселини, който се поддържа свързан от нуклеотидите, групирани по двойки[4]. Една извивка на спиралата съдържа 10 нуклеотидни бази[4]. Двойната спирала на ДНК съдържа голяма извивка, която е по-широка от малката извивка[4].

Последователността на нуклеотидните бази в двойната спирала заедно с генът определят първичната структура на белтъците.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Watson and Crick. Nature. // {{{journal}}} (171). 1953. с. 737–8.
  2. The Structure of the DNA Molecule
  3. The Structure of the DNA Molecule
  4. а б в Alberts et al.. The Molecular Biology of the Cell. 1994. ISBN 978-0815341055.