Двойни предлози в книжовния български език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Двойни предлози в българския книжовен език са формите „във“ и „със“ на предлозите „в“ и „с“, които са единствените два предлога, състоящи се от една съгласна. Според правилата, установени в Нов правописен речник на българския език,[1] предлозите „в“ и „с“ се удвояват в следните три случая:

  1. Предлозите се удвояват пред думи, които започват със съгласните „в“ / „ф“ и съответно „с“ / „з“. Това се отнася и за случаите, когато предлозите „в“ и „с“ са следвани от цифра или чужда дума, чийто изговор започва съответно със звук /в/ или /с/.
    Примери:
    във Варна, във фурната, със сабя, със завист
    във II век, със 7 години по-млад, програмиране със C++
  2. Предлозите се удвояват когато върху тях пада логическото ударение.
    Примери:
    със или без теб — тръгвам!, във и извън страната
  3. Дори и когато горните условия не са налице, се допуска удвояване на предлозите в мерената реч, когато това е необходимо за спазване на ритъма на стиха.
    Пример:
    Може би искате да я сразите
    моята вяра във дните честити...
    (Никола Вапцаров)

Историческа справка[редактиране | edit source]

В „Правописна бележка“ на Стефан Стоянов от 1964 година, той посочва правилото: „във“ се употребява при писане, когато следващата след предлога дума започва с „в“ или „ф“, а „със“ — когато следващата дума започва със „с“ или „з“.[2]

В учебника „Български език“, предназначен за педагогическите училища за начални учители, под редакцията на проф. Любомир Андрейчин от 1955 година се среща указание за правоговора: „Удължените предлози „във“ и „със“ могат да се изговарят и пишат пред думи, които започват с подобни съгласни, за да се избегне трудният и неясен изговор“.[3]

Руският специалист по българския език Юрий Маслов определя „във“ и „със“ като „дублетни форми“, които са „широко разпространени в живия разговорен език и често се използват в поезията за създаване на необходимия ритъм“. Той пише, че „се смятат за задължителни в писмената прозаическа реч в определени фонетични положения: „във“ — пред думи, започващи с „в“ и „ф“; „със“ — пред думи, започващи със съскави съгласни[4]

В „Граматика на съвременния български книжовен език“ от 1983 година, с автор Петя Асенова, представянето на предлозите „в“ и „с“ е по същия начин, а „във“ и „със“ се определят като фонетични варианти. Пълни форми се изписват и когато логическото ударение пада върху предлозите.

В своя труд „Предлозите в (във) и с (със) в устната реч“ Стефка Петрова и Мариян Петров пък опитват да открият някаква закономерност в устната реч за удвояване на двата предлога, и търсят отговор на въпросите: пред „в“ и „ф“ и пред „с“ и „з“ предлозите „в“ и „с“ винаги ли се удвояват при изговор; при четене предлозите произнасят ли се така, както са написани — единично или удвоено; при свободен разговор, ако не се гледа написан текст, по-често ли настъпва удвояване; кои по-често удвояват — младите хора или по-възрастните; зависи ли удвояването от началото на следващата дума и ако е да, има ли някаква закономерност. А ако е не, от какво зависи. Оттам се прави заключението, че и при изговаряне на тези предлози винаги се произнасят пълните им форми.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Нов правописен речник на българския език, БАН, Издателство Хейзъл, 2002 г., стр. 27
  2. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. ІІ. Гл. ред. проф. Ст. Стоянов. София: БАН, 1983.
  3. Андрейчин, Л., Костов, Н., Мирчев, К., Николов, Е., Стойков. Ст. Български език. Учебник за педагогическите училища за начални учители. Под ред. на проф. Л. Андрейчин. София: Народна просвета, 1955.
  4. Маслов, Ю. Граматика на българския език. София, Наука и изкуство, 1982., стр. 320
  5. „Предлозите в (във) и с (със) в устната реч“, Стефка Петрова, Мариян Петров, Год. ИЧС, 2004, т. 12, с. 98 – 106.